Ако има хаос, той е само в главите ви!

Няколко дни преди изборите ми попадна съобщение, публикувано на страницата на Българския хелзински комитет, че спешно търсят доброволци, които заедно с датската организация СИЛБА да извършат наблюдение на изборите. Търсеха най-вече студенти по политология, право или журналистика с достатъчно добър английски. Писах и след няколко дни ми се обадиха, че съм одобрен. Заедно с датчаните преминахме двудневно обучение, в което ни запознаваха с настоящата политическа обстановка в страната ни, обясниха ни какво можем да правим като наблюдатели, за какви нередности да гледаме и какво да очакваме.

Определено мога да твърдя, че обучението ни бе по-дълго и по-обстойно от това на членовете на комисии, които трябваше да проверяваме.

Рано сутринта на 23 октомври ни разделиха на екипи, дадоха ни маршрут и кола под наем и наблюдението започна. Аз бях с датчаните Мари и Бен и с Ани, която през останалото си време работи в БЧК. По-късно към нас щяха да се присъединят и снимащите документален филм за наблюдението ни "Тануки филмс".

Когато пристъпихме в първата секция, Бен ми подаде примерна бланка на СИЛБА, с която се отчитат нередностите на всички избори. Въпросникът е универсален и някои от предвидените проблеми въобще не се връзваха със спецификата на българския изборен процес – кой в България се притеснява например, че участието главно на жени в избирателните комисии може да бъде тълкувано като дискриминация или че отсъствието на указания на езика на малцинствата може да се окаже пречка за осъзнат избор? В бланките трябваше да отбелязваме педантично за всяка секция неща като прозрачни бюлетини, подозрителни цифри в тъмните стаички, прекомерно присъствие на полицаи, опашки пред секциите и всякакви други неща, които датчаните си представят като нарушение по време на избори, а българите ги приемаме спокойно, като допустима, дребна неуредица.

Една от секциите, в които присъствах по време на първия тур, бе в Кюстендил. Избрахме този град, защото там за първи път на тези избори циганите гласуваха извън ромската махала. Така попаднахме в секция № 59, прочула се по-късно покрай нахлуването на депутатката от БСП Мая Манолова. Но и преди тази ефектна поява в секцията ставаха доста любопитни неща.

Така например само за половин час три пъти в стаичката за гласуване влизаха по двама избиратели едновременно.

И винаги се разиграваше един и същи сценарий

– председателят на комисията изчакваше минута, после вдигаше скандал и изкарваше един от тях навън. Попитах един от представителите на БСП това не е ли проблем, но той уверено ме успокои, че това се случва рядко и няма нищо притеснително.

На два пъти един от представителите на ГЕРБ влизаше в секцията, дърпаше настрана председателя и провеждаше с него кратък, но навярно съдържателен разговор (ако се съди по израженията на лицата им). При втория път любопитството ми надделя и го последвах навън, за да му задам въпрос. Но попаднах на нова сценка – след кратка планьорка с други представители на ГЕРБ той продължи да обикаля секциите в училището и да провежда също толкова кратки и навярно също толкова съдържателни разговори. Попитах вече познат ни ромски наблюдател кои са тези хора и какво точно правят. "Всеки си има своите методи", лаконично ми отвърна той. И ме насочи към изрусена ромка с хубави черти, която пък била застъпник на БСП.

Тя не бе случайна. В двора на училището чакаха доста роми, които избягваха да говорят с нас. С нея обаче се спогаждаха. Тя събираше малка група гласоподаватели, която на определен период от време вкарваше в училището, където ги поемаше друг ром със слушалка на ухото. Той им казваше кога да преминат през полицаите, които бяха окупирали стълбите. След това пред секциите ги посрещаше друг застъпник на БСП, който ги въвеждаше вътре.

Полицията беше една от основните причини датските наблюдатели съвсем да се шашнат. Секциите в текстилната гимназия в Кюстендил бяха така организирани, че българите гласуваха предимно на първия етаж, а смесените секции бяха на втория.

На стълбите имаше пропускателен режим – четирима цивилни полицаи ги препречваха и разпитваха всеки желаещ да гласува от коя улица е.

Там бе ситуиран и ромът със слушалката, който редовно им помагаше да селектират желаещите да гласуват. По едно време това явно породи напрежение, тъй като "доброволецът" се сдърпа на ромски език с представител на ДПС. На въпроса ми какъв е проблемът обаче двамата широко се усмихнаха и ме увериха, че царят мир, приятелство и разбирателство. Впоследствие кандидат-кметът на ДПС, който също бе в секцията, макар да няма право да бъде там, ни се оплака, че въпросните полицаи пускат избирателно – ограничават техните избиратели за сметка на тези на БСП. Подадох сигнал в ОИК, които обещаха да проверят случая. Не зная дали са го направили.

Още по-голям цирк се разигра, когато настана време за преброяването на бюлетините. Големият спор възникна, когато от комисията определиха за невалидни няколко бюлетини за БСП, на които кръстът беше удебелен с няколко черти. Застъпниците влязоха в люта словесна битка – с обиди, обвинения в дискриминация, в предубеденост на комисията. Представителят на БСП беше изгонен, а по-късно Мая Манолова лично нахлу в секцията и вдигна грандиозен скандал (макар да твърди, че е имала право да присъства там като представител на партия, реално влизането и излизането в секциите след началото на броенето са забранени). Представители на ОИК също се появиха – единият каза, че бюлетините са валидни, но зависи от преценката на комисията, а другият с патос обясни как никой няма право да се меси в решенията на комисията. След като Мая Манолова отказа да напусне, докато комисията не се произнесе, дебелите хиксове бяха обявени за валидни, но например вотът с малки хиксове не беше отчетен. При президентския вот в същата секция 40 от 401 бюлетини бяха обявени за невалидни, и то след като бяха извадени тези с удебелени хиксове – 8 за БСП и 3 за ГЕРБ.

Преброяването на местния вот приключи по-спокойно, протоколите на застъпниците бяха подписани и в стаята останахме само наблюдателите и комисията. Председателят ни попита дали ще останем и при попълване на протокола и ние потвърдихме.

Оказа се обаче, че заедно с последните застъпници са изчезнали и листчетата с резултатите от преброяването на бюлетините.

Членовете на комисията започнаха енергично да ги издирват, а един от тях дори ме попита дали могат да използват данните, които аз съм записал. Отказахме. Междувременно председателят на комисията, който бе излязъл да дири листовете, триумфално се завърна със заветните цифри. Оказа се, че негов съпартиец, застъпник от ГЕРБ, ги задигнал погрешка. Обяснението предизвика бурен скандал и ние с Мари бяхме помолени все пак да напуснем. Не ни оставаше нищо друго, освен да изчакаме да залепят резултатите на вратата пред секцията. Нашата участ имаше още една секция в училището.

Кавгата продължи до 4 часа сутринта. За по-бързото приключване на процеса помогнаха и полицаите, на които в един момент им писна да чакат и те "щурмуваха" секциите, приканвайки ги да приключват. Все пак резултатите, обявени на вратата, съвпаднаха с моите данни. Така че поне тук отклонения нямаше.

На балотажа бях наблюдател в Плевен. Градът, в който на първия вот разликата между първия и втория кандидат за кмет беше едва 700 гласа, ми се стори логичен избор. Още в първата посетена секция забелязах, че входът на тъмната стаичка бе току до застъпниците на кандидата за кмет Найден Зеленогорски, които без проблем можеха да видят как се гласува през леко открехнатата завеса. В останалите секции, през които минах, всичко изглеждаше нормално. В късния следобед явно повечето вече бяха гласували и опашки нямаше. Нямаше ги тълпите в дворовете на училищата, нямаше и представители на партии, които нервно да обикалят по председателите на комисии. Залогът очевидно бе рязко спаднал. Въпреки това, незнайно защо, за разлика от първия вот никъде не ме посрещнаха добре. Председателите набързо ме изкарваха от секциите, усъмняваха се в документите ми, звъняха на ОИК да попитат как да процедират с мен и гледаха най-бързо да ме изгонят от секцията им. След преброяването, което също мина бързо и безпроблемно, все още не разбирах желанието на някои председатели да не им стоя в секциите. Едва по-късно

чух за записа как член на комисия в плевенско село подменял бюлетини при подпечатването им.

Нещо, за което дори не се бях сетил да гледам, а победната разлика в този областен град беше едва 389 гласа.

Изборният ден този път свърши рано и успях да хвана следизборните конференции. Там едните ми обясняваха едни неща, а другите други. В крайна сметка "всеки си има своите методи”.

Станислав Касчийски

В. Сега