Българските вестници – много смърдящи дула
Защо се отказах да работя във вестник. Сърбал съм от попарата и на Блъсков и Найденов, и на Любомир Павлов, и на Ирена Кръстева и нейния наследник.
Имаше и хубави години, когато ако попаднеш на интересна тема, особено политическа, не ти създаваха проблеми с отпечатването на текста ти. Тези години обаче бяха малко. И бяха на цикли-обикновено всяка първа от мандата на всяко ново правителство. Тогава обикновено се хвърлят и най-много фойерверки за свободата на словото в България. После съответните издатели вече са ориентирани, кои по същество са силните на деня или пък на мандата и започват яко да осребряват медийното си влияние като насочват дулата на медиите си към който трябва, към някой загубил политическо доверие или нарочен за загубването му, към бизнесмен или бизнес, който трябва да се дискредитира или пък съгрешила обществена личност и т.н.
Смърдящи дула – в това се превъртаха почти 100 % от вестниците в родината, особено тези, излизащи в София, и разпространявани по цялата територия на държавата. Заради тази смръдня се махнах от вестникарския занаят. Имал съм изгодни предложения отново да се върна, за да не карам „гладни и студени нови години" с тоя интернет, но не съм. Защото не искам повече всеки ден да обяснявам на колегите репортери какви са интересите на издателя и да се чудя после дали някой материал няма да бъде свален в последния момент, защото чорбаджията междувременно се е сприятелил с някой от описаните в текстовете. И защото реших, че повече не искам да се срамувам всяка вечер, тръгвайки си от работа, че съм журналист, плюл си на сурата, заради едната добра заплата, която от друга страна не знаеш докога ще получаваш.
Слушах днес с интерес един медиен Рамбо – Христо Грозев, слушах и друг Любомир Павлов. За първия останах с впечатление, че и той не знае на коя медийна хидра точно служи, за втория ми стана тъжно и смешно, че той говори за свобода на словото, за етика, морал и истина в журналистиката.
Първият директно и индиректно помогнал на лицето Пеевски да влезе и във вестник „Стандарт" и да му извади и „кътните зъби". Вторият превърнал два сравнително авторитетни доскоро всекидневника в стенвестници на подвизите на Бойко Борисов и неговата дружина по подобие на изданията на Пеевски.
Всъщност евала на Борисов, че принуди такива шмекери да се карат за медии и едновременно да му служат и слушат като любимия му Борко.
Велислав Русев
*Борко е „доайена" на кучешкото поколение каракачански овчарки, отглеждани от Бойко Борисов.