Кухи фирми в сделката за 24 часа и Труд

Фирми, превъртащи офшорни капитали, стоят в основата на сделката за купуването на вестниците „24 часа” и „Труд”. Разследване на „Монитор” показва, че тези дружества са обвързани помежду си със сложна плетеница от съмнителни финансови операции.

Единият от гарантите по банковия кредит, с който бяха спазарени вестниците, от години получава милиони под формата на финансови инжекции от офшорни дружества, чиито капитали не могат да бъдат проследени. Вторият гарант е „редовен абонат” за заеми от първия, а третият е пред фалит. Това показа разследване на „Монитор” за компаниите, обезпечили заема от 24 млн. евро, чрез който първоначално беше финансирана сделката за закупуването на двата вестника и останалите активи на „Медийна група България холдинг”.

Договорът за кредита беше сключен през декември 2010 г., броени часове преди самата сделка, като тогава беше обявено единствено името на банката, която го отпуска – „Уникредит Булбанк”, без да се казват подробности.

В момента българските собственици на пресгрупата –

Любомир Павлов и Огнян Донев, се проверяват от прокуратурата

за пране на пари и документни престъпления именно заради съмнителните финансови операции между дружествата гаранти.

Проверката срещу тях е стартирана след сигнал, подаден през май от австрийския им партньор в сделката – „БГ приватинвест”, до парламентарната комисия за контрол на ДАНС. Иван Костов, който е член на звеното, пък го препрати в ДАНС и прокуратурата.

В края на март Павлов и Донев направиха вътрешен преврат в медийната група и преразпределиха дяловете в нея зад гърба на съдружниците си от регистрираната във Виена фирма – Христо Грозев и Карл Хабсбург. Те си разделиха 91%, а за „БГ приватинвест” останаха едва 9 на сто, макар дотогава австрийското дружество да държеше 53%. След преврата стана ясно, че Павлов е държал в тайна дори от австрийските си партньори детайлите около банковия кредит. Въпреки призивите им, той отказа да назове гарантите, обезпечили заема, като по този начин хвърли

огромна сянка на съмнение върху сделката за закупуването на пресгрупата. Оказва се, че Павлов е имал защо да се притеснява от разбулване на тайната.

Според анекс към договора за кредит, с който „Монитор” разполага, в списъка на обезпечителите са „Финансова консултантска компания” ЕООД, управител и собственик на която е самият Любомир Павлов, публичното дружество „Недвижими имоти София” АДСИЦ, занимаващо се с инвестиции в недвижими имоти, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса и „Ди ен Джи Асетс” ЕООД. Неговият обект на дейност е изграждане, поддръжка и експлоатация на системи на управление и сделки с интелектуална собственост.

От 2005 г. до май тази година „Ди ен Джи Асетс” е 100% собственост на регистрираната в Кипър „Нетман инвестмънт лимитид”. Дружеството майка е основано през 2000 г. – във времената, когато регистрация на островната държава осигуряваше едновременно по-ниски данъци и

идеална възможност за укриване на капитали и препиране на пари.

След като корпоративният налог у нас стана 10%, първият фактор отпадна по естествен път, но родните бизнесмени, които се притесняват около произхода на капиталите си, продължават да залагат на Кипър.

Поглед в тамошния търговски регистър показва, че като управител на офшорката е вписан местният адвокат Ставрос Йоану. Първоначално той се води и неин собственик, но през 2006 г. всички акции на „Нетман” са придобити от друга офшорка – „Нетнейв ентърпрайзис лимитид”. Проверка на „Монитор” на място показа, че и двете фирми са регистрирани на един и същи адрес в Лимасол – в адвокатската кантора на Йоану. Той самият е подставено лице, чиято отговорност е да поддържа активна регистрацията на двете офшорки. Дори не крие това. „Тук отговаряме за 300-400 фирми”, отговаря той на запитването на екипа ни. Отбива въпросите ни дали зад „Нетман” и „Нетнейв” не стои Любомир Павлов, но и не отрича, че зад дружествата се спотайват българи. Любопитното е, че на 27 май – по-малко от месец, след като екипът ни посещава адвокат Йоану, „Ди ен Джи Асетс” става 100% официална собственост именно на Павлов. Прехвърлянето се реализира само за няколко дни, но в контракта за покупко-продажбата не става ясно на каква цена е придобил акциите на „Нетман” в „Ди ен Джи Асетс”, защото се твърди, че стойността е уточнена в предварителен договор, който не фигурира в Търговския регистър.

Официалното вписване на промяната обаче е единственото изменение в мениджмънта на дружеството. Веднага след като „встъпва” в ролята си на собственик Павлов издава заповед, с която посочва, че дотогавашният управител на фирмата – Евгени Рочев, ще продължи да я представлява. С промяната Павлов вероятно цели

да замете следите около странните финансови транзакции

които я предшестват. Но всички данни в годините назад – както във фирмените регистри у нас, така и във финансовите отчети на „Ди ен Джи Асетс”, водят ясно следите към него и обкръжението му.

Забравеният гарант

Отделно се оказва, че самото „Недвижими имоти София” не е декларирало, че е станало гарант по кредита за закупуването на „Медийна група България холдинг”. Във финансовия отчет на фирмата за 2010 г. не фигурира и думичка за това, макар компанията да е длъжна да го посочи. Скриването на подобно обстоятелство от дружество, чиито активи се търгуват на фондовата борса, е недопустимо и наказуемо според законите на страната, като санкцията трябва да бъде определена от Комисията за финансов надзор.

В същото време едно от заключенията в отчета на фирмата е, че тя е в плачевно състояние и „има сериозен риск да фалира”. В документа експертите изрично обръщат внимание, че „дружеството е реализирало загуба в размер на 725 000 лева за годината, завършваща на 31 декември 2010 г., като в резултат на отчетените загуби през 2010 г. и натрупаните в предходните текущите пасиви надвишават активите с 1,227 млн. лева”.

Тези условия показват наличието на съществена несигурност, която може да породи съмнение относно способността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие, отсичат експертите. Заключението на одиторите повдига въпроса как въобще фирмата е била допусната да стане гарант по банков кредит за 25 милиона евро.

Вероятно заради десетките въпроси, изникващи около дружествата обезпечители, броени дни преди да сключи тайната сделка с Донев, с която двамата вдигнаха двойно дела си в „Медийна група България холдинг”, Любомир Павлов е прекратил договора за кредит с „Уникредит Булбанк” и е сключил нов. Той е за същата сума, но този път страна по него е самата пресгрупа, а като обезпечение е заложена цялата й собственост.

Финансови инжекции

Солидните финансови инжекции явно не успяват да балансират вътрешните заеми, които раздава ”Ди ен Джи Асетс”, защото и през 2009 г., и през 2010 г. дружеството приключва на червено. Финансовият му отчет за 2009 г. сочи, че е завършило по-миналата година на загуба от 2 132 000 лева. За 2010 г. пък резултатът е загуба от 1 386 000 лева. В отчета се подчертава, че заради осчетоводената загуба не са начислени разходи за данъци на дружеството. Въпреки лошите резултати обаче през 2010 г. фирмата вдига двойно дела си в третото дружество – гарант по кредита за закупуването на „24 часа” и „Труд” – „Недвижими имоти София” АДСИЦ. При положение, че към октомври 2009 г. притежава 48% от акциите на публичното дружество, към 31 декември 2010 г. „Ди ен Джи Асетс” вече има 87,4%. В началото на тази година пък се сдобива и с дела на Павлов в „Недвижими имоти София” АДСИЦ, който е в размер на 10%. Сделката за това става горе долу по същото време, когато Павлов става официален собственик на самата „Ди ен Джи Асетс” – т. е. фирмата може да е финансирала „покупката си”, изкупувайки акциите на Павлов. Още по-притеснително е, че с офшорни капитали се купуват акции на дружества, които се търгуват на борсата.

Превратът в пресгрупата – плод на машинации

С поредица от врътки Донев и Павлов прикриват произхода на парите, с които спретнаха пуча в „Медийна група България холдинг”. Това става ясно от сигнала, подаден от Грозев, Хабсбург и Рутц.

Преди преврата пресгрупата беше 100% притежание на „БГ принтмедия” (учредена под името „Дриймхаус пропърти”). До 14 декември 2010 г., когато бяха купени вестниците, пък самата фирма е собственост на Павлов. След тази дата той остава с 47%, а останалите 53% са на австрийската „БГ приватинвест”.

Според сигнала, след като миналата година „Ди ен Джи асетс” дава заем от 17 млн. лева на „Елфарма”, чиито управител е Огнян Донев, на 3 декември между двете фирми пак е сключен договор за заем. Този път обаче от „Елфарма” към „Ди ен Джи асетс” отпътуват 10 млн. евро. Контрактът дава право на страните да конвертират част от него в 43% от пресгрупата в полза на посочено от „Елфарма” лице. На 27 март Павлов и „Елфарма” подписват споразумение за конвертиране на заема в полза на Огнян Донев.

Същия ден Донев прехвърля въпросните 43% от дяловете на Павлов срещу цена от 6 млн. евро, която не е ясно дали е платена. Според авторите на сигнала целта на врътката е да се заобиколи законовата забрана Павлов да се договаря сам със себе си.

Пак според тях „Елфарма” вероятно е изиграла „ролята на „паричен куриер”, чрез който са преведени средства с неясен произход от „Ди ен Джи асетс” за финансиране на покупката на медийната група и за прикриване на евентуално незаконния произход на средствата”.

Съдът на Пенгезов изгони Грозев от вестниците

Софийският апелативен съд, подчинен на скандалния магистрат Веселин Пенгезов, по-известен като съдията на Октопода, изхвърли Христо Грозев от медийната група, управляваща изданията „Труд” и „24 часа”.  

Апелативните магистрати отмениха решението на колегите си от Софийския градски съд, с което се дава право на особено представителство на Грозев в пресгрупата. Освен това е отменен и запорът върху имуществото на медийната група, както и този върху търговските марки, наложен преди близо месец. Решението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Така съмнението на Грозев, че Пенгезов ще повлияе на делото, се оказаха основателни. Решението в ущърб на Грозев идва само няколко дни след като ВАС възстанови на председателския пост в САС уволнения от ВСС съдия на Октопода.

Преди няколко дни Грозев изпрати сигнал до Инспектората на ВСС, че Пенгезов се намира в конфликт на интереси. В сигнала се посочва връзката на Пенгезов с другата страна на делото – останалите собственици на вестниците Любомир Павлов и Огнян Донев. Връзката е Венцислав Стоев. Той е бивш работодател на щерката на Пенгезов Анна, а самият магистрат живее в луксозно имение, собственост на фирмата на Стоев „Средец”, се казва още в сигнала.

Врътката на Ковачки

Кипърската офшорка „Нетнейв ентърпрайзис лимитид”, чието дъщерно дружество е единият от гарантите по кредита за закупуването на „24 часа” и „Труд” – „Ди ен Джи Асетс”, е изиграло ключова роля при заграбването на контрола над Общинска банка. Това става ясно от сигнала, подаден от австрийските собственици на двата вестника – Грозев, Хабсбург и Рутц. Управлението на трезора реално беше заграбено от енергийния бос Христо Ковачки през 2005 г., когато той се сдоби с блокираща квота от 26,7% от акциите на банката.

Ключов момент в това се оказва сделка, с която неговата фирма „Мина Балкан 2000” купува 2,94% от трезора от „Информър България”, собственост на кипърска офшорка. Самият „Информър България” е придобил акциите от общинското дружество СМФ-МИУ само два месеца преди това.

Малко след сделката с „Мина Балкан 2000” „Информър България” става собственост на „Нетнейв”, и то на номинална, а не на пазарна цена. Така благодарение на врътките между Ковачки и офшорките енергийният бос успява да завземе контрола над софийския трезор.

Павлов и Донев се набутали в СИБ за 300 бона

Около 300 хиляди лева се оказа печалбата на дуото Любомир Павлов – Огнян Донев след превземането им на Съюза на издателите. Толкова били финансовите активи на СИБ, които сега са в ръцете на новият председател Павлов.

Завесата повдигна бившата зам.-шефка на съюза Светлана Шаренкова, която вчера участва заедно с колегата си Валери Запрянов в предаването „Гореща точка” по ТВ7. Шаренкова обясни, че Съюзът на издателите има по сметка над 300 хил. лв. и освен това стопанисва апетитен офис.

„Лично аз ще се боря поне да се разпределят тези активи между тези, които присъстваха”, обясни Шаренкова. Бившият шеф на СИБ Тошо Тошев пък каза за „Монитор”, че най-ценният актив на сдружението е журналистическата награда „Черноризец Храбър” и тя трябва по някакъв начин да се съхрани.

Относно мотивите на напусналите издатели, които не се съгласиха Любомир Павлов да оглави СИБ, Шаренкова разказа, че вече е имало гафове. Оказа се, че още с влизането на новите собственици на „Труд” и „24 часа” в Съюза на издателите те са злоупотребили с името на организацията. За да направи реклама на западащите си вестници, Павлов платил социологическо проучване, което представил, че е от името на Съюза на издателите. „Още на предишното заседание изразихме възмущението си и му направихме забележка, тогава той се оправда, че станала грешка”, заяви Шаренкова. След като накарал журналистите си да не участват в раздаването на наградите „Черноризец Храбър” и по този начин почти го провали, Павлов отново се извинил, че сбъркал.

Издателят на „Тема” Валери Запрянов пък каза, че още като редови член Павлов е използвал СИБ за лични интереси, а какво остава, след като го оглави.

Съсобственикът на „Вестникарска група България” Христо Грозев и останалите напуснали съюза на българските издатели обявиха, че ще обжалват избора на нов председател.

Категоричното мнение на всички напуснали съюза е, че заседанието, на което бе избран Павлов, е нередовно и изборът му е нелегитимен.

Опасните връзки на дружествата

Фирмата „Ди ен Джи Асетс” преди Евгени Рочев, до 2008 г. се управлява от Кристин Ганчева-Димитрова. Във времената, когато Павлов е шеф на надзора на Общинска банка, Ганчева-Димитрова е сочена за негов приближен човек. След като Павлов е махнат от трезора, тя също го напуска. Връзките между „Ди ен Джи” и скандалния бизнесмен стават още по-топли в следващите години.

В отчета на дружеството за 2009 г. управителят му Евгени Рочев отбелязва, че фирмата има да си взема краткосрочни заеми, предоставени на други дружества, в размер на общо 6,07 млн. лева. В списъка на лицата и фирмите, получили такива заеми, е братът на Любомир Павлов – Юлий Павлов, на когото „Ди ен Джи Асетс” е дала 109 000 лева. Отделно Центърът за анализи и маркетинг, чийто управител и съсобственик е Юлий Павлов, е взел 474 000 лева. С вътрешнофирмен заем се сдобива и дъщерно дружество на другата фирма гарант по кредита за закупуването на „Медийна група България холдинг” – „Финансова консултантска компания” ЕООД. Дема 08, която е нейна собственост, получава 729 000 лева. Във финансовия си отчет за 2010 г. пък „Ди ен Джи” декларира, че има вземания по подобни краткосрочни заеми в размер на колосалните 23,9 млн. лева. 880 000 лева й дължи „Финансова консултантска компания”, 919 000 лева – Дема 08, 689 000 лева – Центърът за анализи и маркетинг. Най-голям длъжник на „Ди ен Джи Асетс” се оказва „Елфарма”, чийто управител е Огнян Донев. Дружеството е взело 17,1 млн. лева. В същото време през годините от 2005 г. в „Ди ен Джи Асетс” редовно се наливат финансови инжекции с офшорни капитали – т. е. пари, които са с напълно неясен произход, под формата на кредити. От последния отчет на фирмата за 2010 г., става ясно, че общият размер на дължимото по това перо е 59 212 000 лева. 19 271 000 от тях са от Нетман, 14 368 000 от „Нетнейв” и 25 573 000 от трета офшорка – Юръпиън риъл истейт холдинг.

В. Монитор