Вечната оставка на Борисов и малката социалистка Дария
Преди кризата кметът Борисов и премиерът Станишев удряха по някоя друга лопата заедно. Сега е време да седнат заедно и да видят дали могат да измислят нещо разумно срещу кризата. Вместо да дават абсурдни интервюта.
От две години премиерът Бойко Борисов дава все едно и също интервю. В началото пуска бомбата как утре или най-много след два дни подава оставка, а след това 28 минути обяснява защо няма да подаде оставка, както каза току-що. Така направи и вчера в ефира на bTV.
Заплахата беше предшествана от нещо като шегичка. Според Борисов зърнопроизводителите се организирали да дойдат под прозорците му в края на ноември, за да благодарят на правителството. Това беше нещо като “дръж ми шапката” или “дръж ме, за да не падна”. След като подмятането за благодарността не свърши работа, защото от времето на чичко Сталин и чичко Димитров, май, хората не са идвали под прозорците на властта, за да й благодарят, премиерът заплаши, че ако решат да протестират, той на другия ден подава оставка. “Не искам да съм премиер на държава, където народът се бунтува и не иска да разбере мерките”, отсече той. Като призна, че народът се бунтува, на практика
Борисов призна, че царят е гол
и народът, може би, заради това се бунтува. А като се бунтува, вдига пушилка.
В следващите две години изглежда, че и Сергей Станишев ще дава едно и също интервю – за малката и голямата социалистка Дария. “Всички ние носим социалистическите идеи под кожата си, в нашето ДНК”, опита се да се пошегува Станишев пред колегите си от Партията на европейските социалисти (ПЕС), когато го избраха за временен шеф. Проблемът на социализма е, че всеки си го разбира както му изнася. В същия ред на мисли и най-големият капиталист е социалист “под кожата си”. Най-малкото, защото иска да диша от общия въздух и да се ползва от общото слънце, а не си плаща за тези блага. Докато расте, малката Дария ще схваща тези истини. Тя има светлия пример на банкера Йосифов, на дядо си от ЦК Димитър Станишев и на модерния си татко-социалист. Три истини, уж, за едно и също, за което тепърва ще ни говори провалилият се у нас, но пожънал успех в Европа лидер на БСП.
“Това е съдба и ще продължа да ви държа в течение как се развива Дария, как расте като малък и като голям социалист”, обеща Станишев на подчинените си от ПЕС.
Вече съм спокойна. Един ден ще гледам по телевизията Борисов как размята оставката си като Марко Кралевити своя меч, а на следващият ден ще ми разказват
дали правят много бели в гащите малките социалистки
Колко километра е разстоянието от Борисов до Станишев. И защо между тези две крайни точки трябва да се разположи нашият свят?
Изглежда, че тези дни разстоянието между двамата се увеличи значително. То е колкото от София до Брюксел. По-рано се състезаваха по пистата на националния парламент. И бяха толкова близко, че можеха да се докоснат. Борисов идваше в Народното събрание (НС), проверяваше дали Станишев е на мястото си и веднага обявяваше на микрофон, че Станишев сигурно е в бюфета и закусва банички.
Станишев взе аванс в края на миналата седмица, когато застаряващи соцлидери в Европа го избраха за свой млад гуру. Сега по-трудно Борисов ще тръби, че лидерът на ПЕС се е сврял “долу” и нагъва тесто. С една дума – ще трябва да се съобрази с разстоянията помежду им. А разстоянията са и по хоризонтала, и по вертикала.
Станишев също трябва повече да внимава какво говори. В Брюксел е обяснил наивно, че избирането му е знак, че ПЕС не приема Европа на две скорости и така индиректно хвърлил ръкавица на Ангела Меркел и Никола Саркози, които се стремят тъкмо към елитарен клуб в ЕС. Станишев срещу Меркел не е същото като Станишев срещу Борисов. Нашият човек е цар на констатациите, но по-интересно е той какви предложения ще направи за излизане от кризата. В зависимост от стойността им ще го претеглят и него след година. Тогава Дария ще е станала малко по-голяма социалистка, но това не е достатъчно, за да изглежда свръхсимпатичен. Нито пък да ни спаси от изпадането в страните от ЕС, които се движат на втора, а защо не и на трета скорост. Социалистите са склонни към романтизъм, но
в тези тежки времена светът е по-склонен да се довери на прагматиците
Вместо да дават смешни и абсурдни интервюта, Борисов и Станишев могат да седнат заедно и да обсъдят трезво някакви разумни мерки за противодействие на кризата. На първо време в България, а после и в… Като леви и десни политици те няма как да са на еднакви позиции. И не е нужно. Но могат да имат общи цели. В момента единственото общо между тях е, че говорят един и същ език – българския. Борисов ни убеждава, че Станишев и правителството му са крали като за последно. Станишев тръби, че тези сега правят поразии за години напред, по-големи дори от техните. Борисов плаши, че ако подаде оставка идват такива хрантутници като Станишев, той пък предупреждава, че ако десните дълго останат на власт, ще отровят природата и ще фалират държавата. Българска работа!
Кризата не иска нито оставки, нито сълзливи бащински откровения. Кризата е като мъглата. Ако нямаш уред да погледнеш през нея и да видиш надалеч, можеш да катастрофираш в хаоса. Засега нито Борисов, нито Станишев имат този уред. Нито пък страната ни. Защото ние 2 години сме заети да си вдигаме още по-големи пушилки, особено по телевизиите.
Вероника Георгиева