Борисов си изми ръцете с Дянков
(И, разбира се, не иска да попадне в капана на Иван Костов, който го примамва да потърси подкрепа в парламента – при маргиналните „десни”, естествено.) Синдикалните босове разиграха жалко театро – вкараха Дянков в ролята на „лошия” и не смееха да шукнат срещу Борисов. С едно изключение – металург го призова да дойде сред протестиращите „като е толкова отворен”. Константин Тренчев, разбира се, не се палеше – точно толкова опитен играч като него ли не знае, че се разиграват етюди. Десетина хиляди протестиращи, докарани от цялата страна – профсъюзни активисти, апаратчици на синдикатите. Комичен протест. На Острова излязоха на протест милиони – в София тълпа кресльовци показа другото значение на „Синдикат”. И Борисов „клекна” – можеше ли да не изиграе своята роля в етюдчето с „протеста”? Следващия път Б.Б. като нищо може да оглави протестите, а „олигарсите” да ги платят.
Ако Бойко Борисов и сега пропусне възможността след спечелени избори да направи необходимите радикални реформи, ще плати цената на следващите избори. Още една година на туткане и системата ще гръмне. Предстоящото плащане по дълга точно преди изборите ще влоши допълнително положението. Шансът на Б.Б. е, че все още не се е оформила ясна алтернатива. Според Георги Кадиев нереформираната БСП е обречена да губи вотове. Бойко Борисов трябва да е много благодарен на Сергей Станишев за проявеното разбиране – червените дори не се опитаха да яхнат протестите. „Много сме, силни сме!”, лозунгът, крещян от синдикалните активисти е зает от митингите на БСП. И дотук. Червените се спотаиха тактически, пардон – след загубените избори оставиха гербаджиите да се пържат в собствения сос на предизборните си „обещания”.
Плавното вдигане на възрастта за пенсиониране от 1 януари догодина е имитиране на радикална реформа – повишаването с четири месеца по символичен начин издава страховете на управляващите: да мине и тази зима. Нека да си отидат тези проклети три-четири месеца, а Дянков си знае работата – през май ще прокобява на воля, че кризата вече си е отишла. Заедно с еврото – пу-пу. Без майтап – управляващите замазват очите на евробосовете, че имат политическа воля и управленски капацитет да направят радикални реформи, а синдикалните лидери са в схема с тях. Възстановяването на социалния диалог минава през площадни скечове на дегизирани профсъюзни активисти. Докато докараните от провинцията представители на „работническата класа” си играеха на протести, хората в София си гледаха работата. Дори не влязоха в ролята на сеирджии. Б.Б. може да се сърди на тв босовете, че не предаваха пряко „протеста”, за да се види ясно, че случващото се е бутафория, фалш – никой не му иска оставката на премиера, затова той сам си я „подава”. Очевидно българите разбират, че няма да им се размине само с едната годинка за пенсия – чака ги поредната хурка. Българите явно не се връзват на ментосаната синдикална „солидарност”.
На фона на жалкия „протест” буди учудване колко лесно „клекна” уж железният Борисов – влезе в ролята на „добрия цар” . Какво ли би станало, ако двеста хиляди разгневени българи ревнат пред „Дондуков” 1 „Оставка!”?! Или освирепели таксиджии обградят парламента? Или опожаряването на автомобили се прехвърли и към паркинга край НС?! Споко. Тогава друг министър ще е в ролята на „лошия” – Дянков вече е клиент на тази схема. Б.Б. ще си бъде целият в бяло, докато е премиер. Такава е играта на „олигарсите” – срещу тях синдикалните босове не смеят да гъкнат. Синдикалният монополизъм и монополите на „олигарсите” са в симбиоза. Кой Батман-премиер ще реформира тези „системи”?! Дянков е никой в тази игра – той няма политическа тежест. Борисов без проблеми си измива за пореден път ръцете с него – но за „олигарсите” мълчи.
www.bgsniper.com