ЕВАЛА, АМА ПУСНЕТЕ МУ СУБТИТРИ НА „ПОЧЕТНИЯ“! КОГАТО МУ ЗАПЛАШИХА ИМАНЕТО И ДИКТАТОРСТВОТО, ИЗВEДНЪЖ „ДЪРЖАВАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА“ БИЛИ В ОПАСНОСТ!

Този път нагласените клипове на Догановите хора надвишиха две-три минути и Ахмед Доган блесна в 16 минутна реч пред рехав брой почитатели.
Странна работа! През цялото време Доган говори за ДПС, рехавото негово войнство ръкопляска с възгласи „ДПС!“, при положение, че на изборите тези хора се явяват като партия Алианс за права и свободи, а не като ДПС.
Простолюдието, което Доган всъщност облъчва с така наречената си реч с „възродителен процес“ и „етническа карта“, с право ще е истински объркано – хем Доган ги зове, пък хем говори за ДПС и скандират ДПС, а марката ДПС не е в него, а в ДПС – Ново начало на Пеевски. Ако човек е шегаджия, ще си каже, че Доган и компания правят реклама на предстоящите избори точно на ДПС Ново начало, които държат марката ДПС.
Иначе, „почетният“ на два пъти рече „Евала!“ на младите, ама трудно му се разбираше.
Евала, Евала, ама пуснете му субтитри на „почетния“, че ни станаха ушите на мембрани, докато сто пъти връщахме всяко изречение, белким разберем точно какво иска да каже, аджеба. Щото, простете, ама фъфлеше. Тъжна картинка.
„Добре, че се получи това, иначе бяхме заспали. Добре, че се получи това с това момче, аз не му произнасям името, иначе бяхме се стопили“, заяви Доган.
Точно.
Добре, че „момчето“ разрина кочината на ДПС с оялите се дерибеи, че „почетния“ да се събуди от почти кома-съня си, че да прозре, че от години партията му не само бе заспала, не само се бе стопила, но и бе и е омерзена точно от него и дерибеите му.
Всъщност, Доган призна, че „момчето“ е катализатор на процесите по разчистване, които разтърсиха партията управлявана еднолично и диктаторски точно от Доган.
Доган употреби и мантрата за „колективни решения“ и „колективно тяло“, която мантросва от години, и която точно той не спазваше и всички в ДПС бяха обръгнали от тия „колективни решения“ на думи, които всъщност се свеждаха до едноличното султанско решение единствено на „Почетния“.
Трябвало да се взима мнението на хората, рече Доган.
Евала!, сети се Слутана в кулата си от слонова кост, в която еднолично решаваше, овъртолен от интригите на дерибеите си, а мнението на хората баш го бригаше, ама баш.
Фъфлещ, нефъфлещ, Доган виртуозно играе с внушения върху тънката струнка на закостенелия електорат на ДПС, вкарвайки „възродителния процес“, „етническата карта“ и прехвърляне на собствените си грехове върху чужди глави: „Аз съм изумен как наши хората стават диктатори!“.
Верно ли, бе? Колко да си изумен, след като години наред точно ти доведе партията до абсолютно диктаторска, начело с твоите диктаторски решения, представяни лицемерно като „колективни решения“?!
„Голямата им цел е да елиминират ДПС от политическата сцена на България“, философства Доган.
На кого е цел? Ако някой елиминира ДПС, това бе точно Доган, заради нарцистично его и митоманския си избор- да остане с дерибеите, отвратили не само хората в партията му, но и цялото общество.
Срам го било от действията „на това момче“. Срам ли го беше, докато „това момче“ бе наричано „феномен“ точно от него? Срам ли го беше, докато „това момче“ като локомотив движеше партията му, издържаше я, издържаше него, сараите му и безумно луксозното му битие?
Кога Доган разбра, че „това момче“ „всявало страх плюс пари“? Докато Доган като Султан се къпеше в разкош в два Сарая, това с „плюс пари“ що не го отвращаваше, а?
Доган 35 години не всяваше ли страх, или този фъфлещ човек иска да ни изкара всичките в тая държава, че все едно не сме живеели в тази държава, че да не знаем какви ги вършеше точно Доган и какъв страх всяваше точно той?
„Всички сме виновни за това явление, което стана. И трябва да намерим хора и сили да се извиним на цялото общество. Трябва да се извиним. Това е опасност за демокрацията и държавността. Ако не сме ние няма кой да го спре“, изрича „почетният“.
А кога Доган ще се извини на цялото общество за диктаторството и дерибейството на Доган и компанията му?
Когато изведнъж богатствата и рахатлъка на Доган бяха заплашени, той ги пренася с внушението, че демокрацията и държавността били в опасност, хайде холан! 35 години султанлък на Доган и нито държавата, нито демокрацията е в опасност, сега Доган остана без Сараи и без имане, и изведнъж и държавата, и демокрацията е в опасност. Това може да мине само пред изключително безпросветни хора и Доган използва този пласмент, за да заложи точно на тях.
Нищо, че вика „Евала!“ на младите и езотерикът нечленоразделно казва: „Пълна мобилизация, който се вижда с два крака и /не се разбира/ трябва да гласува за нас. Ние сме спасителния пояс на България и демокрацията.“.
Потресаващо. „Спасителния пояс“ на България и демокрацията – Доган и дерибеите му. Плюс – гарнитура на задкулисни корумпирани „играчи“.
„Много ви моля на терен не ме искайте навсякъде“, обръща се Доган към ръкопляскащите като на пленум на БКП от преди 1989 година. Тука е откровен, във „формата“, в която ни го представиха без субтитри трудно би издържал „на терен“ и две села и половина.
„Моя грешка е, че не съм участвал досега в централния съвет, и нямаше да бъде 15 минути, трябваше да има дискусия… Тука трябва да има лаборатория, начин на мислене, предложения за визинерство…“ – лицемерие висша форма.
Винаги през тези години „колективни решения“ и „колективни органи“ в ДПС са били подчинени на диктаторските еднолични решения на Доган. Визионерство, лаборатория, начин на мислене – това са иширети за ехалето. Реалността е простичка – диктаторът говори за … демокрация. Смешка.
„Много благодаря за оценките и за уважението, което проявявате към моята персона. Обаче искам да подчертая изрично, че от уважението и почитта до култа към личността е само една крачка. Винаги помнете тази тънка граница“, каза още Доган.
Еманация на лицемерие. Култът към личността на Доган бе прокаран от самия Доган в продължение на 35 години.
И когато остана без Сараи и имане се сети, че трябвало да се говори „на живо с хората“.
Късно е, либе, за китка.
Afera.bg