С 5-6 „правилни” свидетели, осъдителната присъда е в „кърпа вързана” на всеки!
Само за три дни са събрани 500 подписа в подкрепа на Петиция относно искането за честен, справедлив и открит процес срещу Иван Славков. Подписката продължава.
Публикуваме целия текст на Петицията, както и жалбата на Иван Славков до всички български и европейски институции.
До:
Главен прокурор на Република България
Председателя на ВСС
Инспекторат към ВСС
Министерството на правосъдието
Красимир Велчев – председател
На ПГ на ГЕРБ
Сергей Станишев – председател
На ПГ на Коалиция за България
Ахмед Доган – председател
На ПГ на ДПС
Волен Сидеров – председател
На ПГ на Атака
Иван Костов – съпредседател
На ПГ на Синята коалиция
Мартин Димитров – съпредседател
На ПГ на Синята коалиция
Г-жа Искра Фидосова – председател
Комисия по правни въпроси към НС
Г-н Йордан Бакалов – председател
Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите към НС
До:
Г-н Метин Казак – депутат в ЕП
Комисия Права на човека
Г-жа Илияна Йотова – депутат в ЕП
Комисия по граждански свободи,правосъдие
и вътрешни работи
Г-н Станимир Илчев – депутат в ЕП
Комисия по граждански свободи, правосъдие
и вътрешни работи
Г-жа Мария Неделчева – депутат в ЕП
Комисия по граждански свободи, правосъдие
и вътрешни работи
Г-н Слави Бинев – депутат в ЕП
Комисия Права на човека
До:
Техни Превъзходителства
Посланиците в Република България
на страните-членки на ЕС, Русия и САЩ
До:
Български хелзинкски комитет
Асоциация за европейска интеграция
и права на човека
Център за човешките права
Български адвокати за правата на човека
Център за изследване на демокрацията
Институт „Отворено общество”
П Е Т И Ц И Я
В подкрепа на
Г-н Иван Стоянов Славков
в момента в Затвора, Гр. Варна
О Т Н О С Н О:
Искане за честен, справедлив и открит процес за човек, който търси справедливост и защита, като всеки един гражданин на Република България и Европейския съюз
Уважаеми Госпожи и Господа,
Ваши Превъзходителства,
С тази подписка ние, гражданите на Република България, искаме да подкрепим г-н Иван Стоянов Славков и апелираме за честен и справедлив процес.
Молим, за Вашето внимание, съпричастност и ангажираност към един частен случай, който вече се е превърнал в практика в работата на полицията, прокуратурата и съда в град Варна и който подробно е описан лично от г-н Славков в приложената жалба. Вече 3 години и 3 месеца г-н Славков е с наложена мярка „задържане под стража” и лежи във Варненския затвор без присъда.
Познавайки човекът, общественикът и бизнесменът Иван Славков и следейки отблизо случващото се с него през последните 3 години и 3 месеца, ние все повече се убеждаваме, че в България е нарушено основното конституционно право на всеки гражданин на справедлив съдебен процес. Ограничено е основното човешко право на защита от произвола на институциите, правораздавателната и правоохранителна система. Всеки може да бъде оклеветен и осъден. Може насилствено да ти бъде отнето имуществото, заради скалъпени обвинения. Всеки може да изгуби работата си и да бъде лишен от правото да работи и да се издържа. Всеки може да бъде лишен от сигурност за себе си и семейството си.
От случващото се с г-н Славков се налага извода, че в България и до днес действа роденият в годините на прехода уникален български вид правораздаване – „неудобният някому, да бъде отстранен от пътя”. Не е важно има ли престъпление и доказателства. Важно е кой на кого е наредил преследване, кой на кого има зъб и кой на кого е задължен.
Ние сме убедени, че посегателството над правата на един човек е посегателство върху правата на всички нас.
Ние сме обезпокоени, че това, което се случва с г-н Иван Славков, който бе „посочен с пръст” и бе заклеймен като „престъпник“ чрез нерегламентирани и незаконни механизми и начини – това може да се случи с всеки ЕДИН от НАС!
Сериозно посегателство срещу правата на гражданите е възможността присъдата да се основава и само на доказателства, събрани по конспиративен и таен начин. Така може да се стигне до присъда, постановена изцяло върху доказателства, които страните имат ограничени възможности да проверяват.
Ние питаме, как са гарантирани правата на гражданите и предотвратяването на възможни злоупотреби и използване на МВР и другите правоохранителни органи за разчистване на лични, политически или икономически сметки? Дори без да се задълбочаваме в детайлите, в случая с г-н Славков се налага точно този извод. Изхождайки от действията или бездействията на „правораздавателните органи” и явното нарушаване на процедури и нормативни актове и то от длъжностни лица. Арогантността, подигравателното и наглото поведение на хора в униформи и служители на Темида, чувството им за безнаказаност и самоиздигането им над Закона, ни кара да се съмняваме във възможността за справедливост в България.
Или в България продължава да се прилага принципа и инструментариума на фалшивия Сталински наказателен „процес”, който пренебрегва всички гаранции за правата на гражданите и свежда процеса до изпълнение на партийни директиви по целесъобразност.
Ние не сме убедени, че в случая с г-н Иван Славков, правораздаването е в съответствие с фундаменталните принципи на наказателния процес в цивилизованите демократични държави, а именно да установява справедлив баланс между репресивната мощ на държавата и възможностите за ефикасна защита на гражданите. Винаги трябва да се има предвид, че липсата на подобен баланс и на гаранции срещу злоупотреба с власт могат да доведат до необоснована репресия срещу невинни граждани, които са неудобни по една или друга причина на властимащите.
За това, Уважаеми Дами и Господа, ние настояваме:
1. Да се образува проверка на дейността на длъжностните лица – прокурор Стефка Якимова от Апелативна прокуратура град Варна, прокурор Йорданка Стайкова от Окръжна прокуратура град Варна, Димитър Димитров – директор на ОД на МВР-Варна, Диян Нанов – бивш зам. директор на ОД на МВР-Варна, Панайот Вълчев – дознател по ДП №130/2008г., и при доказване на извършени от тях престъпления да бъде образувано ДП.
2. Да бъдат изпратени Ваши представители, пред които най-обстойно да бъдат предоставени всички доказателства за извършени престъпления, с които разполага защитата на г-н Славков.
3. На следващите заседания по дело на г-н Славков, първото от които е насрочено за 24 януари 2012г., да присъстват представители на институциите и организациите, които представлявате.
Вярваме в Правосъдието, но с всеки изминал ден и с всяко едно действие от страна на хората, които трябва да му служат, доверието ни се стопява! Надяваме се с действията си да ни докажете, че България е правова държава!
Събирането на подписите, в подкрепа на г-н Славков, с искане за честен, справедлив и открит процес за човек, който търси справедливост и защита, като всеки един гражданин на Република България и Европейския съюз, стартира на 17.12.2011г.
В рамките само на три дни, в защита на г-н Славков се подписаха над 500 граждани на Република България и ЕС, които са убедени в неговата невинност и искат това да бъде доказано в един честен, справедлив и демократичен съдебен процес.
При проявен интерес от ваша страна имаме готовност да предоставим на Вашето внимание всички, събрани до момента подписи.
С Уважение и надежда:
ВСИЧКИ, ПОЛОЖИЛИ СОБСТВЕНОРЪЧНО СВОЯ ПОДПИС
ПОД ТЕКСТА НА ПЕТИЦИЯТА
До:
Главен прокурор на Република България
Председателя на ВСС
Инспекторат към ВСС
Министерството на правосъдието
Красимир Велчев – председател
На ПГ на ГЕРБ
Сергей Станишев – председател
На ПГ на Коалиция за България
Ахмед Доган – председател
На ПГ на ДПС
Волен Сидеров – председател
На ПГ на Атака
Иван Костов – съпредседател
На ПГ на Синята коалиция
Мартин Димитров – съпредседател
На ПГ на Синята коалиция
Г-жа Искра Фидосова – председател
Комисия по правни въпроси към НС
Г-н Йордан Бакалов – председател
Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите към НС
До:
Г-н Метин Казак – депутат в ЕП
Комисия Права на човека
Г-жа Илияна Йотова – депутат в ЕП
Комисия по граждански свободи,правосъдие
и вътрешни работи
Г-н Станимир Илчев – депутат в ЕП
Комисия по граждански свободи, правосъдие
и вътрешни работи
Г-жа Мария Неделчева – депутат в ЕП
Комисия по граждански свободи, правосъдие
и вътрешни работи
Г-н Слави Бинев – депутат в ЕП
Комисия Права на човека
До:
Техни Превъзходителства
Посланиците в Република България
на страните-членки на ЕС, Русия и САЩ
До:
Български хелзинкски комитет
Асоциация за европейска интеграция
и права на човека
Център за човешките права
Български адвокати за правата на човека
Център за изследване на демокрацията
Институт „Отворено общество”
ЖАЛБА
от Иван Стоянов Славков,
в момента в Затвора, гр. Варна
Уважаеми Госпожи и Господа,
Ваши Превъзходителства,
Моля, за Вашето внимание, съпричастност и ангажираност към един частен случай, който вече се е превърнал в практика в работата на полицията, прокуратурата и съда в град Варна. Вече 3 години и почти два месеца съм с наложена мярка „задържане под стража” и лежа във Варненския затвор без присъда. Подробностите ще опиша по-долу.
Неслучайно избрах 10 декември, за да напиша това обръщение към Вас. На тази дата се отбелязва Световният ден на човешките права. На 10 декември 1948г. Общото събрание на ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека. Документът посочва принципите, които и до днес имат огромно влияние по света – принципите на човешкото достойнство, свободата, равенството и братството. Съветът на Европа създава Конвенция за защита на човешките права и основните свободи. Тя гарантира правото на живот, свобода и сигурност, както и правото на справедлив процес, гласуване и кандидатстване на избори и т.н.
За жалост,
в съвременна и демократична България, човешките права се погазват доста често и твърде грубо. В случая, който ще опиша, категорично смея да твърдя, че са нарушени Член 5, т. 3 от Конвенцията – задържане в „разумен срок” и Член 6, т. 1 от Конвенцията – гледане на делото в „разумен срок”, в което ще имате възможността да се уверите сами. Считам, че проточването на делото ми е умишлено, като по този начин са потъпкани човешките ми права, правото на справедлив процес, правото за свобода и сигурност.
С настоящата жалба искам да насоча Вашето внимание към извършени очевадни престъпления и нарушения от длъжностни лица от ВОП, ОД на МВР-Варна и ВОС по време на разследването по ДП № 130/2008г., по описа на ОД на МВР-Варна, а също така и за нарушения и действия, несъвместими със закона и морала, по време на водения срещу мен съдебен процес. Предварително се извинявам, ако някъде съм направил неправилна формулировка на извършените от длъжностните лица деяния, но това оставям на Вашата компетентност.
Ще Ви представя моя кратка биография. Казвам се Иван Стоянов Славков, роден съм на 14 септември 1967 година, в село Партизани, Община Дългопол, Варненска област. Завършил съм висше образование във ВНВУ “Васил Левски” във Велико Търново. До 1994 г. съм работил в структурите на МВР, след което се насочих към частния бизнес. Избран съм за общински съветник през мандатите – 2003-2007 и 2007-2011г. Собственик и Президент на Футболен клуб „Спартак” Варна. Женен, с две деца на 6 и 12 години.
Първо искам да Ви
сезирам за незаконността на моето задържане, което продължава вече 3 години и почти два месеца.
През месец септември 2008 година, по време на проведената срещу мен и моите служители полицейска операция, аз и моето семейство се намирахме в Република Турция за планирана операция за отстраняване на жлъчката ми. След като разбрах за случващото се в България, се свързах със зам. директора на ОД на МВР-Варна – Диян Нанов, като в неколкократните си разговори с него съм го информирал за намерението си да се прибера в България и да съдействам на разследването, че нямам от какво да се притеснявам и нямам намерение да се укривам. След направената ми операция отново проведох разговори с г-н Диян Нанов, като го информирах за периода на следоперативното ми възстановяване и кои са евентуалните дати, на които ще се прибера в България и ще се явя пред разследващите органи. Искам да уточня, че в уверение на това, че нямам намерение да се укривам, съпругата ми и двете ми деца се прибраха в България, а чрез адвоката си аз изпращах медицинска документация във връзка с направената ми операция, за да удостоверя, че моето отсъствие не е свързано с предприетите действия срещу мен. Завърнах се в България ДОБРОВОЛНО, около десет дни след оперативната интервенция, въпреки препоръката на лекарите да не предприемам пътувания в следващите двадесет дни. На 15.10.2008г. се прибрах в България през летище София, като имах уговорка с адвоката ми на следващия ден да се явим пред дознател Панайот Вълчев, във връзка с воденото срещу мен разследване. Сутринта на 16.10.2008г. получих криза и се наложи да бъда хоспитализиран в Окръжна болница-гр. Варна. Адвокатът ми веднага се свърза с дознател Вълчев и го информира, че въпреки влизането ми в болница сме готови за извършване на следствени действия. Вместо да започнат такива от Прокуратурата НАЗНАЧИХА медицинска експертиза с два въпроса: какво е здравословното ми състояние и мога ли да бъда лекуван в следствения арест. Забележете: БЕЗ ДА СЪМ РАЗПИТВАН. Два медицински екипа дадоха заключение, че състоянието ми е незадоволително и лечението трябва да продължи в болнични условия и едва третия екип /очевидно след тежък натиск върху лекарите и техния подбор/, на четвъртия ден, след като заяви, че мога да пребивавам в следствения арест, бях арестуван /изведен от болничното заведение/ и приведен в следствения арест с мярка за неотклонение задържане под стража.
Това мое задържане, според мен е незаконно и необосновано по ред причини:
Задържането ми беше по време на втория ми мандат като общински съветник, поради което аз не можех да изпълнявам моите ангажименти към избирателите и към Община Варна.
Преди арестуването ми бях човек с високо обществено положение, като освен Общински съветник, аз бях собственик и президент на футболен клуб „Спартак” Варна, който тогава беше отбор в „А” група.
Имам постоянен адрес, семеен съм с две подрастващи деца, които вече повече от три години са лишени от бащински грижи.
Не съм осъждан и никога не съм имал криминални регистрации.
Въпреки, че имах възможност да се укрия от органите на реда, след като бях в Република Турция, аз се прибрах, за да съдействам на разследването, и за това мое безупречно процесуално поведение аз бях задържан под стража, въпреки недоброто ми здравословно състояние.
Никога с поведението си не съм давал основание да се предполага, че ще се укрия или ще възпрепятствам, по какъвто и да е начин разследването.
Какво означава за мен това мое задържане в продължение на повече от три години без присъда?
Очевидно е, че това бе изпълнение на политическа или лична поръчка на лица, заинтересовани от моето дискредитиране и отстраняването ми, както от обществените, така и от бизнес задълженията ми, за да могат да обсебят всичко и да запишат някакъв „актив” пред обществеността. За съжаление това продължава и до ден днешен далеч, след като досъдебното производство е приключило и т.нар. прокурорски свидетели отдавна са дали обяснения пред съда и по никакъв начин не би могло да им се влияе. ВОС продължава да не взема под внимание моите искания и да не променя мярката ми за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека. Тук ще си позволя да цитирам част от заключенията и препоръките на Европейския съд за правата на човека към правораздавателните органи в България: „Задължително е спазването на изричното изискване „произнасяне в кратък срок”. Националните законодателства трябва да намерят необходимия баланс. В поредица от решения Съдът подчертава, че държавите-членки са длъжни така да организират правните си системи, че да спазят задълженията по Европейската конвенция за правата на човека, които са поели. С напредването на разследването съществуването на обосновано подозрение за участието на дадено лице в тежко престъпление и възможността то да попречи при събирането на доказателства не са вече така относими и достатъчни основания за продължаване на задържането под стража. Съдилищата, които разглеждат едно наказателно дело, следва да полагат специално усърдие за бързото му приключване, когато на подсъдимият е наложена мярка за неотклонение задържане под стража.”
И ако ми позволите ще добавя: През месец май 2011г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург даде 12-месечен срок на България, за да въведе подходящ законов механизъм за решаване на един системен проблем – прекомерната продължителност на наказателните, гражданските и административните дела. Пред Съда в Страсбург в момента има около 700 жалби срещу България във връзка със забавено правораздаване. В голямата си част е нарушен чл. 6§1 от ЕКПЧ – право на справедлив процес в разумен срок. Съдът напомня, че изискването за "разумен срок" по чл. 6 § 1 гарантира общественото доверие в правораздаването и защитава всички страни в съдебното производство срещу прекомерна забава. Когато някой е обвинен в престъпление, той не бива да се оставя твърде дълго в състояние на несигурност за съдбата му. Интересни са наблюденията на Евросъда по повод на липсата на ефективни механизми за защита, където специално се отбелязва отмяната през май 2010 г. от НПК на механизма по чл. 368-369, даващ възможност при определени условия обвиненият в престъпление да поиска делото му да се гледа от съда. Управляващите от ГЕРБ отмениха тези текстове от НПК с аргумента, че те вече не били необходими, а в някакъв смисъл даже били вредни, защото можело да доведат до практическа амнистия на извършителя на престъплението. Съвсем друг е погледът на Европейският съд, който констатира, че това е бил единственият механизъм за ускоряване на наказателното производство, макар и ограничен. В този смисъл, по отношение на наказателното производство българските власти трябва да въведат такива законови мерки, с които да се гарантира възможност за ускоряване на процеса, както и възможност за компенсации, включително и за минали закъснения, уточняват от Европейския съд.
Ще продължа с фактологията: бивайки изолиран дълго време, се обостри здравословното ми състояние и въпреки мнението на лекари и психиатри, аз продължавам да съм единствения задържан по това дело…за назидание и в изпълнение на поръчката срещу мен. Само ще уточня, че първоначално по това дознание бяха задържани 24 души, 19 от тях сключиха споразумения с прокуратурата при твърде неясни обстоятелства и странни договорки, 4 получиха по-леки мерки за неотклонение и единствено аз продължавам да бъда с най-тежката мярка „задържане под стража” и да лежа във Варненския затвор вече повече от три години, без присъда. Най-страшното е, че всеки би могъл да се озове в моята ситуация и да бъде задържан и осъден единствено само чрез свидетелски показания.
С 5-6 „правилни” свидетели, осъдителната присъда е в „кърпа вързана” на всеки.
Да не говорим за двойния стандарт, който се прилага от Прокуратурата. Лица, срещу които има множество категорични доказателства за извършвани тежки престъпления и издирвани от полицията в продължение на 5-6 месеца, бяха с мярка „домашен арест”. Защо и срещу какво – само срещу неверни показания срещу мен, неподкрепени с никакви доказателства.
По време на започналото на 15.07.2009г. НОХД № 831/2009г. по описа на ВОС излязоха наяве множество тревожни сигнали, свързани с извършени престъпления, нарушения на закона и несъвместими с морала действия, от страна на определени прокурори, съдии и полицаи. В хода на съдебното следствие се установи от показания на свидетели по делото, че същите са били бити и принуждавани чрез сила и психически тормоз да се подписват пред предварително написани показания или под показания, които нямат нищо общо с казаното от тях.
Примери за такива действия се намират в протоколите от съдебните заседания по НОХД № 831/2009г. по описа на ВОС. Част от свидетелите са били задържани в полицейските управления във Варна, в продължение на 12-13 часа без заповеди за полицейско задържане, като върху някои от тях е упражнявано насилие. През това време са били заключвани с белезници, подлагани на заплахи и психологически тормоз от различни полицаи. При отказ да се подпишат показания, задържането е било удължавано с още 5-6 часа и накрая са били принуждавани да подписват показания, нямащи нищо общо с казаното от лицата, само да бъдат освободени.
Но, Уважаеми Госпожи и Господа,
това не е нищо, в сравнение с мафиотските прийоми за водене на разследване на прокурор Стефка Якимова от Апелативна прокуратура град Варна, прокурор Йорданка Стайкова от Окръжна прокуратура град Варна, Димитър Димитров – директор на ОД на МВР-Варна, Диян Нанов – бивш зам. директор на ОД на МВР-Варна, Панайот Вълчев – дознател по ДП №130/2008г.
Всички тези длъжностни лица са основни участници в извършването на престъпления при провеждането на горепосоченото ДП, като под тяхно пряко ръководство и наблюдение, свидетелят Светлин Иванов е купувал различни видове оръжия с пари, дадени му от полицейски служители, като впоследствие ги е заравял на различни места около град Варна, с цел тези оръжия да бъдат представени като оръжия на ОПГ, в чието организиране и ръководене съм обвинен.
Същото това криминално проявено лице Светлин Иванов е основен свидетел на прокуратурата, в качеството му на явен свидетел и едновременно с това и анонимен свидетел под номера №5 и №6. Това е някакъв вид разтроение на личността, понеже в качеството си на трима различни свидетели, едно и също лице дава различни показания.
Да, това не е шега, свидетелят Светлин Иванов е едновременно явен свидетел, анонимен свидетел №5 и анонимен свидетел №6. Според Годишния доклад на Българския хезинкски комитет /2010/, едно от най-проблематичните от гледна точка на съответствие с международните стандарти за защита на правата на човека, е нововъведението в НПК, а именно – възможността за постановяване на осъдителна присъда само въз основа на данни от специални разузнавателни средства и свидетел с тайна самоличност. Това изменение прави възможно постановяване на осъдителна присъда, основана в решаваща степен върху анонимни показания. Това, според последователната практика на ЕСПЧ нарушава член 6 на ЕКПЧ.
Но ролята на Светлин Иванов не свършва до тук. Същият е използван от горепосочените длъжностни лица за сплашване на свидетели, включително и в сградата на ОД на МВР-Варна, с цел даването на „правилните” според Прокуратурата показания. На Светлин Иванов също така е бил осигуряван от прокурор Якимова достъп до задържани под стража лица с цел уговарянето им да дадат определени показания срещу промяната на мярката им от задържане под стража в по-лека.
На същото това лице е осигурена физическа охрана от полицейски служители, като в периода, в който е бил охраняван, същият е извършвал престъпна дейност, свързана с търговия с наркотици и организиране на проституция.
Като основни действащи лица, покровители на престъпната дейност на Светлин Иванов са прокурорите Якимова и Стайкова и полицейските служители Димитров и Нанов.
През 2010 година свидетелят Светлин Иванов е задържан като организатор и ръководител на ОПГ. Причина за неговото задържане е може би факта, че той е внесъл жалба в ДАНС, където е разказал за незаконната дейност на горепосочените длъжностни лица – прокурорите Якимова и Стайкова и полицейските служители Димитров и Нанов. И може би причината за задържането му бе той да се откаже от тези показания и да отегли жалбите си срещу тях, за да не могат да бъдат разследвани от ДАНС. Тази преписка умишлено се крие, незнайно защо. Надявам се Вие да успеете да я видите, да прочетете какво има записано в нея и да чуете оригиналните записи за действията на тези длъжностни лица.
Също така със знанието на тези две прокурорки са събирани доказателства СРС-„белязване на пари” без разрешение на съдия.
По време на ДП има разпитване на свидетели пред съдия Савакова, като по едно и също време тя е присъствала на няколко разпита едновременно. По-късно, същата тази съдия Савакова потвърждава 72-часовото ми прокурорско задържане и постановява моето първоначално задържане под стража.
Недопустим, според моите разбирания е и факта, че дознател Вълчев, със знанието на прокурор Якимова е провел разпит на свидетеля Атанас Милков Андреев, при положение, че същият е бил обявен за ОНИ, във връзка с влязла в сила 3.6 годишна ефективна присъда. Андреев е разпитан и след това освободен, без да бъде предаден на органите на Съдебната охрана за излежаване на присъдата. По-късно, със съдействието на прокурор Якимова ВКС отменя ефективната присъда и я връща на Окръжен /въззивен/ съд, който я заменя с условна присъда. Но е факт, че към момента на разпита Атанас Милков Андреев е издирван от министерството на правосъдието. Това действие на прокурор Якимова е престъпление по чл. 294, ал. 4 от НК.
В хода на съдебното заседание през месец май 2011г. направихме множество доказателствени искания, между които и приобщаване на доказателства и СРС от приключило ДП №30/2009г., в които Светлин Иванов води телефонни разговори с прокурор Якимова и полицейски служители Димитров и Нанов, от които става видно в какви близки отношения е Светлин Иванов с горепосочените длъжностни лица. Но едно е близки приятелски отношения, съвсем друго е уговаряне за извършване на престъпления. Ще се спра само на два разговора:
Светлин се обажда на Диян Нанов, като му казва, че ще говори с Нурай Шукри – също свидетел по моето дело. Започва изключително фамилиарен разговор, в който Шукри казва на Нанов, че вече се притеснява да държи „онези работи” /разбирай оръжия/ в себе си и ще отиде да ги зарови някъде. Нанов му отговаря да не се притеснява, че няма какво да се случи, а и освен това предупреждава Нурай Шукри да бъде внимателен да не остави следи по черните найлонови пликове, понеже след намирането им ще се прави разследване и ще има експертизи, да не се окаже, че има негови отпечатъци. Нурай му отговаря, че ще внимава. След няколко часа Нурай се обажда отново на Нанов от телефона на Светлин и му казва, че оръжието /вече директно се използва думата оръжие/ е заровено и когато полицаите са готови ще ги заведе „да го намерят”.
На втория запис Светлин Иванов говори с прокурор Якимова, като Якимова му обяснява, че ще намери начин да срещне Светлин със свидетеля Красимир Георгиев, който по онова време се намира в Затвора в град Варна, за да го уговори да даде „правилните” показания. Явно тази среща се е осъществила, понеже моята защита разполага с автентичен запис на разговора между Светлин и Красимир, който според думите на Светлин Иванов е направил на своя отговорност.
Тези два разговора са малка част от СРС-тата на Светлин Иванов, които уличават длъжностни лица в престъпления и действия, несъвместими с морала на един правозащитник и представител на закона.
Всички тези СРС-та са обективизирани във ВДС и са събрани по изискуемия от закона ред с разрешение на Окръжния съд. Освен уличаващи СРС-та по отношение на горепосочените длъжностни лица в ДП №30/2009г. има изключително много на брой свидетелски показания, а също така и самопризнания на Светлин Иванов за ролята на гореспоменатите длъжностни лица в ДП 130/2008г., което се водеше срещу мен.
В протоколите от съдебните заседания по НОХД № 831/2009г. са записани самопризнания на Светлин Иванов, в които той в прав текст обвинява Димитър Димитров в организиране и ръководене на ОПГ и негови най-близки помощници-неговия заместник Диян Нанов и прокурор Якимова, а като участници прокурор Стайкова и дознател Вълчев.
Най-подробно описа механизма за фабрикуване на доказателства и за това как е бил използван и манипулиран за оказване на въздействия над свидетели и обвиняеми по ОД 130/2008г., срещу леки присъди и облекчен режим на процесуална принуда.
По-големи и фрапиращи подробности ще намерите в протоколите от съдебните заседания, от които гарантирам Ви ще останете изненадани.
Във връзка с протоколите от съдебните заседания искам да Ви заявя, че още в началото на съдебния процес и след това неколкократно, защитата поиска да се води звукозапис. Непонятно за мен прокуратурата се противопостави и съдията се съгласи с тях, че такъв аудиозапис не е необходим. Мисля, че няма смисъл да Ви обяснявам защо такъв запис не се прави, въпреки решението на ВСС от 2008г., където се препоръчва на административните ръководители на съдилища такива да се правят.
Как ще манипулират протоколите от съдебните заседания, ако има аудио запис? А, уверявам Ви такива манипулации и непълноти в протоклите има много. В началото на процеса, аз и моите адвокати правихме искания за поправка на протоколите, но на всички получихме отказ.
Това ли е демократчния съд и прокуратура? От какво се боят съдия Митев и прокурорите Якимова и Стайкова?
Почти всички свидетели в съдебната зала говорят за оказан върху тях физически и психологически натиск от страна на прокурорите Якимова и Стайкова. Говорят за обещания, уговорки, заплахи, манипулации, срещу подписването на предварително написани, некоректно написани или диктувани от Якимова показания.
Според прокурор Галиполов от СГП, прокурор Якимова не е извършила никакви нарушения. Такова беше неговото заключение въпреки постъпилите при него материали от ДАНС с приложени множество аудиозаписи, уличаващи гореспоменатите длъжностни лица в престъпления. Прокурор Галиполов заявява, че записите и разговорите били неясни. Да, ама не! Аз съм ги слушал и разговорите са кристално чисти. В тях е видно как прокурорите Якимова и Стайкова казват на свидетеля Светлин Иванов какви показания трябва да даде брат му Красен Иванов, също свидетел, по време на разпита. Аз и моята защита разполагаме с аудиозаписи на разговори между Светлин Иванов и горепосочените длъжностни лица, които свидетелят Иванов е правил при срещите си с тях за своя лична сигурност. Готов съм да ги предоставя чрез моята защита на всички заинтересовани институции. От всичко до тук излиза, че прокурор Якимова е над закона!
Бяха направени няколко проверки на разследването от страна на ВКП и СГП, но никой не дойде при мен, като най-потърпевш от тези действия, за да ме попита какво знам аз, въпреки че тези проверки бяха образувани по мои сигнали. Просто получавах сухи отговори, че няма данни за извършени престъпления и доказателствата били неясни. При добро желание и воля, доказателства за извършени престъпления ще се намерят достатъчно в протоколите.
Ще си позволя да Ви преразкажа и друг запис – СРС. Разговорът е между свидетеля Светлин Иванов и длъжностното лице Диян Нанов. Нанов при среща със Светлин го пита: „Иван взе ли парите?”. От това разбирам, че при сращата си със Светлин той е трябвало да ми предаде някакви белязани пари, което само по себе си е способ за доказване – СРС. Светлин му отговаря: „Иван пари няма да вземе.” На което Диян отговаря: „Е, ти там нещо не можа ли?”
След това Диян Нанов взима записващото устройство и отива при Димитър Димитров. По пътя му звъни Светлин Иванов и го пита какво да прави с парите, понеже се притеснява да не го „наредят” полицаите. Нанов му отговаря, че гарантира, че няма да му се случи нищо. След което заявява: „Ако до няколко часа не ти се обадя, заведи жена си в МОЛ-а и и купи нещо”. Забележете, зам. директорът на ОД на МВР-Варна казва на един престъпник /с вече влязла в сила присъда/ да купи нещо на жена си, с пари придобити от незаконна дейност, според протокол за доброволно предаване. Също така това са веществени доказателства по ДП. Тук задавам въпроса, кой се разпорежда с пари, придобити от незаконна дейност и за кого работи тази дейност?
При воденето на този наказателен процес, постоянно бива потъпквано моето конституционно право на защита. Оказва се, че аз нямам право да задавам въпроси, да правя изказвания и да намеря начин да изразя моята защитна теза.
Има достатъчно доказателства, че по делото са фабрикувани СРС-та. Има два записа, при които веднага след включването на записващото устройство, започва и разговорът между лицата, обективиран във ВДС.
Тези два записа са потвърждение на казаното от свидетеля Светлин Иванов в съдебна зала, че Диян Нанов е фабрикувал СРС-та, като са осъществявани записи на предварително репетирани разговори. Всичко това се е вършело със знанието на прокурор Якимова.
За това, Уважаеми Дами и Господа, моля за следното:
Да се предотврати унищожаването на всички записи по ДП №30/2009г., включително и всички СРС-та.
Да се образува проверка на горепосочените лица, във връзка с извършените от тях престъпления и да бъде образувано ДП.
Да бъдат изпратени при мен Ваши представители, пред които най-обстойно да предоставя всички доказателства за тези извършени престъпления. Включително и аудиозаписите, предоставени на моята защита от свидетелите Светлин Иванов и Пейчо Пейчев, които по категоричен начин уличават прокурорите Якимова и Стайкова и служителите на МВР Димитров, Нанов и Вълчев.
Ще ви обърна внимание и на друг интересен факт. Във Варна се говори, че лицето Веселин Златков Жеков е дал 150 000€ на прокурор Якимова и полицай Димитров, за да се прехвърли неговата вина изцяло върху мен. Ето и няколко факта за лицето Веселин Златков Жеков. От месец март 2008 година срещу него се води разследване за ръководител на ОПГ. В разследването срещу него са събрани множество видеоматериали, снимки и аудиозаписи от СРС-та. Към края на месец май същият се укрива от органите на МВР и е обявен за ОНИ. На 19.09.2008г. същият се явява пред прокурор Якимова и дава показания срещу мен. Това е прието за чиста монета от полицай Димитров и прокурор Якимова и същия ден е проведена полицейска акция срещу мен и мои служители. Лицето Веселин Жеков е задържан под домашен арест въпреки 5-месечното му издирване. Този домашен арест не му пречи да обикаля страната и да уговаря свидетели да дават неверни показания срещу мен и да омаловажават и прикриват неговата престъпна дейност.
Защо пиша това? Споменах Ви за коментираната сума във Варна в размер на 150 000€ и как е бил „пожален” Веселин Жеков. В същото време, в годишната данъчна декларация на прокурор Стефка Якимова за 2008г. тя декларира 34 000 лв., спестени от работни заплати. Каква е нейната заплата, бих попитал аз, за да може да спести подобна сума?
Съгласно член 72, ал. 2 от ЗСВ, съдебните състави би следвало да се избират на случаен принцип, т.е. чрез жребий. В моя случай няма официален докумен или каквото и да било друго писмено доказателство, което да е достигнало до мен и моята защита, удостоверяващи спазването на този закон. Поради това в началото на съдебното заседание от месец юни 2011, аз поисках отвод на съдебния състав, но моето искане бе отхвърлено с неясни мотиви. Интересно в случая бе, че на Г-да магистратите им бяха небоходими повече от два часа, за да измислят 5 суховати изречения. Защото може би те самите осъзнават незаконността на действията си и са се надявали да не забележим това нарушение на закона. Излиза, че делото ми се гледа от незаконно избран съдебен състав и ще бъда осъден от нелегитимен съд.
Не едно и две са доказателствата за това, че спрямо мен се прилага абсолютно дискриминационен подход и законите се тълкуват по начин, угоден само и единствено за моите противници и решенията нямат нищо общо със законовата рамка и нормалната човешка логика.
Към моето изложение ще прибавя още един щрих, който е поредното ярко доказателство за негативното и субективно отношение спрямо мен, от страна на „правораздавателните органи”.
През 2009 година участвах в парламентарните избори, като бях включен в кандидат – депутатска листа, надлежно регистрирана в ЦИК. Варненските магистрати създадоха скандален прецедент в съдебната практика, като в разрез със закона не ме допуснаха да участвам в предизборната кампания, което бе грубо нарушение на ЗИНП, чл. 53, ал. 1, на Конституцията на Република България, чл. 6, ал. 2 и на НПК, чл. 23 и последващи. Парадоксът бе очеваден и по друг повод. Съдиите в Кюстендил и Варна се произнесоха по коренно различен начин по идентични казуси. Лично председателят на Кюстендилския окръжен съд Красимир Бамбов нареди обвиняемите Пламен Галев и Ангел Христов, които също бяха кандидати за депутати, да бъдат незабавно пуснати от ареста срещу гаранция от по 50 000 лева. Варненският окръжен съд пък отказа да ме освободи с мотива, че произнасянето по казуса е от компетенцията на прокуратурата, която не изказа становище, докато се гледаше мярката.
Сезирана бе Европейската комисия, Европейския парламент и персонално г-н Жак Баро – вицепрезидент на Европейската комисия. Очевидно Варненското разследване е под друга юрисдикция, която няма нищо общо с българската и европейската конституция и българското и международно право. По казуса има официално становище на омбудсмана на Република България, което изцяло припокрива мотивите на конституционно решение № 12 / 2001 г. на съдия-докладчик Тодор Тодоров. Такова поведение от страна на варненската прокуратура носи всички белези на организирана престъпна група по НК, занимаваща се с изнудване, търговия с влияние и откровено препятстване на правосъдието.
В заключение искам да помоля всички Вас, като представители на отговорни институции и организации, да предизвикате извършването на задълбочена проверка на изложеното от мен и на случващото се във Варненския съдебен район. Да се предприемат мерки за осигуряването по отношение на мен и останалите обвиняеми, на нормален, съобразен със законовите норми процес, при пълна прозрачност и непредобеденост, при спазването на човешките права, които са в основата на всяка демокрация.
Изложеното от мен в тази жалба е само една малка част от извършваните нарушения в досъдебното и съдебното производство.
Желая и искрено се надявам на следващите заседания по моето дело да присъстват представители на институциите и организациите, които представлявате. По този начин сами ще имате възможността да се убедите в достоверността и основателността на твърдяното от мен. В противен случай противозаконните действия срещу мен няма да бъдат преустановени, а хората, облечени във власт ще продължат безнаказано да потъпкват законите и човешките права.
Моля за Вашето внимание, ангажираност и съдействие за тържеството на закона над полицейщината и издевателството върху човешката личност!
„Единствената стабилна държава е тази, в която всички са равни пред закона.
Аристотел”
10.12.2011г. С уважение и надежда:……………………….
Иван Славков
Afera.bg
Бележка на редакцията: АФЕРА се присъединява към Петицията и настоява най-после някой в тази държава да разследва и потърси отговорност за всички извършени шокиращи закононарушения и престъпления от длъжностни лица по т.нар. „мега” дело във Варна!