ЦЪНЦИ И СВЕТЛЬО. НИКАКВО СЪМНЕНИЕ, ЧЕ СА ВЗЕЛИ НЕЩО, В СТРАСБУРГ НЕ Е ОСОБЕНО ТРУДНО ДА СЕ НАМЕРИ БАГАЖ

сутринта е отвратителна, за разлика от мен цънци и светльо са бодри и свежи.

нямам никакво съмнение, че са взели нещо, в страсбург не е особено трудно да се намери багаж; бащата на един съученик в началното училище беше избягал там още през соца, тук беше закупчик в окс-то, там станал художник концептуалист и последно живееше с една мърлява германска студентка, която трудно може да му мине за внучка.

телевизорът редува ухилените им физиономии с тези на гостите; обичайно е за цънци преди осем да е особено еуфорична, дори би се пуснала на светльо, който я гледа с разбиране и деликатно прикрива брачната си халка.

светльо е наясно, че цънци го иска, днес би го пуснала в еврозоната без никакви обструкции, а и той е проверена и качествена стока, нещо като рибай стек или бут хамон, който испанците си купуват за нова година. ако не беше семеен, то можеше да й покаже къде зимуват индийците, та дори и в ефир, какво толкова, веднъж се приема еврото.

гостите се сменят: вигенин, радан кънев и кючук нямат интерес към цънци по всеизвестни причини, но идва ред на ицо хазарта.

ядосаното момче вече прилича и говори като председател на общинския съвет в белово. щял да брани урсула, тук повече напомня за зиновиев, който се обяснява във вечна вярност на сталин.

обаче е сигурно, че може да им намери още багаж. студиото ще е цял ден.

Йордан Шопов