ПРОЩАВАНЕ С ТОДОР СЛАВКОВ. „АКО УМРА ИЛ ЗАГИНА, НЕМОЙ ДА МЕ ЖАЛИТЕ, НАПИЙТЕ СЕ С РУЙНО ВИНО, СКЪРШИТЕ ГИ ЧАШИТЕ. ЕЕЕ ЕЙ, ВЕРНИ ДРУГАРИ, ПЕСНА ЗАПЕЙТЕ, МЕНЕ СПОМНЯЙТЕ…“

На снимката: Тодор Славков с Васил Петев

Утре, 24 юли т.г., четвъртък, в 10 часа в Ритуалната зала на траурен комплекс „Мира“ в столицата верните другари на Тодор Славков се прощават само с тленните му останки. С Духа му и с Душата му – не!

Защото, както написа Васко Петев – „Светът опустява без хора като теб, Тодоре.“.

Най-близките му и най-верни другари знаят защо Тодор Славков направи сам избора си към Смъртта. Знаят кои „алчни гадини“ му прекършиха душичката и някой ден, по-нататък, може и да излезе пустата му „истина за смъртта на Тодор Славков“, която чепкат сега джурналята с писаници – всевъзможни глупотевини.

Едно неподправено „груви“ момче обаче вече го няма. Тук.

Един мъж, момче със сърце на дете, който беше безпощадно искрен, честен в емоцията, страстта, състрадателността и мъжкарството, няма да изпълва дните ни със смях.

Идиотите продължават да се упражняват – ама как се убил, ама не може да се е убил, убили са го, ама к’во ревете за някакво синче на Първия Вожд на републиката, отживяло си като принц…

Вие имате ли хабер каква Сила се иска за да се застреляш, бе, лайнари, без никакво извинение?! Вие, воайори на всеки изживян като фойерверк живот, които и минути не сте рискували от своя яхниен живот, за да горите, вместо да живуркате, имате ли представа какво е да си Свободен по Дух, да си „груви“?!

Нямате и затова – майната ви!

Преди да вървите на майната си обаче, огледайте се – колко много хора, огромен брой хора обичаха Тошко Славков!

А верните му другари утре със играещи скули през сълзи да запеят:

„Ако умра ил загина, не мой да ме жалите, напийте се с руйно вино, скършите ги чашите. Еее ей верни другари, песна запейте, мене спомняйте…“

Със сигурност, хващам се на бас, че от Горе Тодор Славков ще им се радва!

Веселина Томова

П.П. Малък откъс от комуникацията ни с Тошко Славков: