КНИГАТА „НЕКА ПОМНИМ“ – ЧУДНАТА КУТИЙКА НА РОСЕН ПЕТРОВ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗКУПЕНА ОТ ВСИЧКИ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ
В препълнената концертна зала на БНР във Варна Росен Петров представи великолепната си нова книга „Нека помним“.
Ако питате мен, тази книга трябва да бъде изкупена от всички училища в България, за да събуди у децата истински неподправения и възторжен интерес към българската история.
В „Нека помним“ има всичко, което НЕ знаем за хора, събития, места от българската история и е истинско благословение, че Росен Петров осветява забравата, нежно и внимателно изтрива от нея прахта и ни вкарва в изумлението какъв народ сме били, какви личности не сме познавали и колко непростимо е ниското ни самочувствие като българи…
„Нека помним“ е една чудна кутийка от която клокочи Паметта, съхранена, древна, с която се запознаваме днес и сега така, както когато видиш някой човек и от раз знаеш, че си го познавал някога, някъде от преди хиляди години…
Задължително си купете книгата на Росен Петров „Нека помним“. В нея я няма скуката, когато чуете думата история, няма го патоса, който отблъсква, има искреност, талант на чудесен разказвач и любов към всеки детайл, човек, място и събитие от родната ни история, дочакали мисията на Росен Петров за да бъдат извадени от Забравата. Заради нас.
А приключението с Росен Петров можете да продължите всяка неделя по телевизия „България он Еър“ с предаването му „Операция История“.
Веселина Томова
=============
Росен Петров:
Каква е тази „чудна“ кутийка? Това е прекрасно изработен златен реликварий, инкрустиран със скъпоценни камъни – смарагди и сапфири, открит от братята Карел и Херман Шкорпил по време на разкопки през периода 1915–1919 г. на раннохристиянска базилика в местността „Джанавара“, Варна (близо до днешния кв. Аспарухово).
Артефактът е с размери от едва 3,8 х 6,5 х 4,5 см и тегло от 227,5 грама, но явно е предназначен да пази нещо много ценно. Стените му били облицовани с тъмен плат, а вътре имало човешки костици и дървен фрагмент, за който се предполага, че вероятно са били частици от самия Свети кръст, на който бил разпнат Исус Христос.
За жалост, по голямата част от мощите и дървените частици се „разпрашили“ светкавично след отварянето на артефакта. Наистина интригуващ факт е, че въпросният златен реликварий бил поставен в сребърна кутия, която пък се намирала в по-голяма мраморна реликварна кутия.
Днес и трите артефакта могат да се видят в РИМ – Варна, но прецизното съхранение и изработка говорят, че вероятно става дума за останки от много почитан и известен светец.
Самата базилика е определена като една от най-впечатляващите и мащабни по Западното Черноморие и е била с внушителни размери от 31 метра на дължина и 28 м на ширина, като някои от стените достигат до 2 м и 50 см дебелина.
По-късни изследвания показва, че всъщност там се издигал голям укрепен манастирски комплекс, който имал и много добра водопроводна система, а тук говорим за едва 5 век след Христа.
Според археолозите, вероятно манастирът е бил място за масови поклонения и тук възникват два въпроса: чии са били всъщност мощите и дали базиликата е съградена, за да пази мощите, или пък мощите са донесени от някъде, за да бъдат положени във вече изградения храма до богатия и могъщ античен Одесос?
Всичко е въпрос на догадки, но според една от хипотезите може да става дума за част от мощите на самия Свети Андрей Първозвани, който е посещавал Одесос, или друг светец с подобно значение за християнския свят.
За значението на откритието говори и фактът, че на това място пожелава да бъде погребан и откривателят на храма и артефактите – Херман Шкорпил (брат му Карел е погребан в Плиска).
Защо ви разказвам тази достатъчно известна история? Защото и историята на земите ни прилича на тези три скрити един в друг реликвария. Отваряш една „кутия“ и попадаш на втора. Отваряш втората и попадаш на третата. И колкото по-навътре „дълбаеш“, толкова по-ясно съзнаваш, че живеем на прекрасни земи с величаво минало. Нека помним.