Т…к, музика и вести от опозицията
10 000 протестират на митинга в центъра на столицата, цял ден вчера пищяха агенции, неуточнили още себе си медии ли са, или политически информбюра. 10 000, ама нанай! Разделено на три, може би цифрата ще е по-точна. Дни преди това т.нар. опозиционни лидери се скъсаха да дават интервюта как ще разтресат корумпираното управление и как, аха-аха ще го съборят това шибано правителство, просто ако решат да повторят десетоянуарските събития. Що не решиха, не се изясни, но очевидно прозрял ден преди протеста, че работата е аланкат, самият Бойко Борисов го заусуква, че нямали никакво намерение да щурмуват парламента и да повтарят 10 януари, само загрявали, така да се каже.
Само на улавите в тази държава не им стана ясно, че вотът на недоверие няма да мине. И че самата опозиция нито е готова да управлява, нито е читава за предсрочни избори. Самите опозиционни лидери, наричащи всички себе си десни, събрани неловко един до друг, прекрасно знаеха, че всичко е спектакъл, който трябваше да подгрее българската публика, че все пак в България има и някаква опозиция.
Застанали един до друг напълно взаимоизключващи се елементи, които довчера гласно, а днес на ум се плюят и ругаят, се опитаха да раздвижат българската народопсихология. И понеже българинът в природата си е човек, който чака под юргана някой друг да го поведе, му организираха автобуси, микробуси и една планирана и платена екскурзия до жълтите павета на столицата.
Голяма част от “революционерите” обаче, отегчени от целия цирк, хукнаха по магазините на София за да не пропуснат да си купят нещичко столично и файнско. През това време Волен Сидеров се дереше като заклан, а до него синият Пламен Юруков стоеше смачкан като кафеджията без бозаджията. Бойко Борисов пък, понеже демонстрира дори и на своите “така обичани” партньори от дясно, че той е “капо ди тути капи”, се появи само за пет минути и драсна, защото имал много работа. Костов, който може да е всякакъв, но поне е умен, изобщо не почете събитието.
И така бутафорията беше пълна. Опозицията показа, че дори впрегнала целия си ресурс с платени возила от цялата страна, изобщо не може да докара и 10 000 души и на фона на това, което се случваше в Сърбия същия ден, родните бунтари изглеждаха като мокри мишки.
В пленарната зала положението не бе по-различно. Уж вотът беше по темата за корупция, а опозицията беше непростимо неподготвена. Голямата част от нея дори не се бе въоръжила с дописки от вестници, белким каже нещо аргументирано, с факти, доказателства и на място. Говореше се на ангро, с общи приказки, скучно и толкова лековато, че ако питаме някой нормален българин дали изобщо е слушал дебатите, сигурно ще изпаднем в смешно положение.
Така всичко приключи, както се очакваше. На другата сутрин след фарса, наречен протест на опозицията, Бойко Борисов не пропусна да блесне при Бареков с надут фасон, като че ли е организирал събитията в Сърбия и каза: “Аз и преди това предупредих, че са прекалено много и че след като аз съм на митинга, няма за какво да се тревожат”. И понеже все някой трябваше да оправдае фиаското, все пак изтърси: “Ако търсехме по-голяма масовост, нямаше да го правим в работно време и в работен ден.”
Ами аз викам, да го бяха направили на Коледа митинга.
Всъщност, от цялата работа СДС и вся остальная притурка от десни партии просто се впиха в ГЕРБ и решиха да не изтърват момента да се запишат върху лентата. И утре ако на власт дойде Бойко Борисов да му кажат – абе, пич, ние бяхме там, дай сега по някое местенце, и ние сме хора.
Самият Бойко напоследък очевидно съвсем се е самозабравил от суета, щом не усеща, че той е най-големия губещ от цялата дунанма. И от това истерично обединяване на някакви десни, които имат зад себе си електорат от типа на мама, татко и аз. Няма как на симпатизантите на Бойко да се хареса и факта, че той застава рамо до рамо със Софиянски, Бакърджиев, Костов и сие. Хората не желаят и да си спомнят за онези, които превърнаха синята идея в търгашество. Да не говорим за Атака, които още не могат да разберат на кой господар служат, защото финансирането им варира от турско-синьото до кармазъ – червеното.
Та така с българските революционни напъни.
Кофти картинка – събрани от кол и въже стари метреси на властта, които се готвят да правят нов бардак. И бат Бойко им вее байряка.
Долна история, както казваше един мой стар прител. Ама много долна.
Веселина Томова