СЪДЕБНАТА НИ СИСТЕМА ОТДАВНА Е НАПЪЛНО ПОЛУДЯЛА. ЗАЩО ТЕЗИ СЪДИИ ВЗЕХА СПРЯМО 15-ГОДИШНОТО МОМЧЕ КАКВАТО И ДА Е МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ? ЗАЩОТО СЪДЕБНИЯТ ИМ АКТ Е НЕОБЖАЛВАЕМ ИЛИ ЗАЩОТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ЩЕ ПРИЕМЕМ „ПО-МАЛКОТО ЗЛО“ И ЩЕ СИ ЗАМЪЛЧИМ?! НЕ СА ПОЗНАЛИ!
Съдиите Корнелия Колева, Десислава Чалъкова и Женя Иванова от Апелативен съд – Велико Търново или не познават закона, или не могат да го прилагат правилно, или по някаква причина не искат. И в трите случая тези хора нямат място в съдебната система.
Съгласно чл. 57 от НПК: „мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление.“
Съдиите са посочили в определението си от 12.09.2025 г.: „Не е налице според въззивния съд опасност, както е приел първоинстанционният, обвиняемият Александров да се укрие или да извърши престъпление. Основателни са възраженията на защитата в тази насока.“
Тогава защо тези съдии взеха спрямо 15-годишното момче каквато и да е мярка за неотклонение? Защо!? Защото съдебният им акт е необжалваем или защото мислят, че ще приемем „по-малкото зло“ и ще си замълчим? Не са познали! Нямаха право да сторят това, но в нарушение на закона го направиха. И ние ще им търсим сметка.
Очаквам реакция от самите съдии – ако твърдят, че не съм прав нека подадат сигнал до адвокатската колегия или да ме съдят за обида, клевета или каквото намерят за добре. Очаквам реакция и от ръководството на АС – Велико Търново, от ВСС, от председателката на ВКС, от адвокатурата, от Съюз на съдиите в България. Ако обаче въобще има такава, вероятно ще е единствено от Правна лудост, защото съдебната ни система отдавна е напълно полудяла.
Съдебният произвол винаги има конкретно лице и име, които трябва да показваме на обществото. Извращенията в правосъдието се „лекуват“ с професионализъм, решителност и публичност.
*На първата снимка е извлечение от определението на АС – Велико Търново по ВЧНД 268/2025 г.
**На втората снимка са членовете на съдебния състав, постановил това безобразно и уронващо престижа на съдебната власт определение.
…………………….
„За съжаление в българското законодателство не е налична разпоредба, като тази в германския Наказателен кодекс, която касае отговорността на магистратите за извращаване на смисъла на правото (т.нар. „Rechtsbeugung“). Съгласно § 339 от германския Наказателен кодекс (Strafgesetzbuch – StGB): „Съдия, друг държавен служител или арбитър, който при воденето или решаването на правно дело се е провинил в извращаване на правото в полза или във вреда на страна, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.“
Съдебната система дължи на момчетата от Русе обективен и справедлив процес. Досега бяха лишени от такъв, което наложи да направя следното искане до Великотърновския апелативен съд, което внесох днес, 14.09.2025 г. по електронен път:
„ДО
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
по ВЧНД № 268/2025 г.
И С К А Н Е
за тълкуване на определение
от адв. Методи Лалов от САК, личен адвокатски № 1900761310, ел. поща: [email protected], защитник на непълнолетния (не)обвиняем
§ Правно основание: чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК
Г-жо Корнелия Колева – председател на съдебния състав и зам.-председател на съда,
Г-жо Десислава Чалъкова – съдия-докладчик,
Г-жо Женя Иванова – член на съдебния състав,
С Определение № 282/12.09.2025 г. по ВЧНД № 268/2025 г. взехте мярка за неотклонение „Надзор на инспектор при детска педагогическа стая“ спрямо непълнолетния (не)обвиняем Александров (спрямо него няма валиден акт за привличане в качеството на обвиняем).
В мотивната част на определението си по отношение на опасностите по чл. 57 от НПК – за укриване и за извършване на престъпление, приехте следното: „Не е налице според въззивния съд опасност, както е приел първоинстанционният, обвиняемият Александров да се укрие или да извърши престъпление. Основателни са възраженията на защитата в тази насока.“
На всеки юрист с базисни знания в областта на наказателния процес е известно, че съгласно чл. 57 от НПК целта на всяка една от мерките за неотклонение по чл. 58 (спрямо пълнолетни обвиняеми) или по чл. 386, ал. 1 от НПК (спрямо непълнолетни обвиняеми) е да попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Какво направихте обаче вие?! След като изрично сами установихте, че непълнолетният (не)обвиняем няма опасност нито да се укрие, нито да извърши престъпление, му наложихте мярка за неотклонение. Това пряко противоречие между изводите ви и закона е абсурдно до степен на подигравка с правната система. Сами отрекохте да са налице основания за прилагане на мярка за неотклонение, но по каква непонятна „логика“ и на някакво несъществуващо в закона основание наложите такава. Не се ли замислихте поне за миг, че това флагрантно незаконосъобразно решение ще дискредитира както вашата компетентност, така и ще постави основателни съмнения и към вашата почтеност? Защото как да си обясним, че апелативни съдии, които според чл. 164, ал. 5 от ЗСВ имат най-малко 10 години юридически стаж, не са научили, не познават или не искат да приложат правилно основни правни институти на наказателно-процесуалното право? Подобни „решения“ са директен удар срещу върховенството на закона и подкопават доверието на гражданите в правосъдието като цяло и в държавните институции.
Поради изложеното, и на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, следва да разтълкувате Определение № 282/12.09.2025 г., като изясните волята си, че след като сами приехте, че не съществува опасност непълнолетният (не)обвиняем да се укрие и да извърши престъпление, в противоречие с чл. 57 от НПК взехте спрямо него мярка за неотклонение „Надзор на инспектор при детска педагогическа стая“. Следва да разясните трябва ли и как следва да бъде изпълнявана мярка за неотклонение спрямо (не)обвиняем, по отношение на когото не са налице предпоставките за налагането й по чл. 57 от НПК?
Обръщам внимание, че налагането на мярка за процесуална принуда в противоречие с императивната норма на чл. 57 от НПК представлява недопустима държавна намеса в личния живот и права на 15-годишното дете, нарушава правото му на личен и семеен живот, защото ще го ангажира със задължения и отговорности и ще внесе промяна в личния му живот, която е допустима само при спазване на закона. Наложената без правно основание мярка за неотклонение ще дискредитира младежът пред неговите учители, съученици, приятели и пред обществеността, с оглед чл. 386, ал. 3 от НПК, поради което тази мярка освен, че е в конфликт с чл. 57 от НПК, най-малкото, но не само нарушава и:
Чл. 8, чл. 13 и чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи;
Чл. 16, т. 1 от Конвенцията за правата не детето;
Чл. 24, т. 2 от Хартата на основните права на ЕС.
Тълкуването на постановения от вас съдебен акт е последна възможност да оправите процесуалната каша, която забъркахте, да приложите в крайна сметка правилно закона и да се опитате да изчистите петното, което сами сложихте върху имената си и върху авторитета на съда като институция. Предлагам ви като основание за противоречащата ви на закона воля да посочите умората от дългия заседателен ден, да проявите самокритичност и доблест и да поправите крещящото правонарушение, което извършихте.
С оглед на изложеното, следва да насрочите съдебно заседание по реда на чл. 414, ал. 2 от НПК за разглеждане на искането за тълкуване на постановеното от вас изключително неясно и противоречиво определение в частта за взетата спрямо непълнолетния (не)обвиняем мярка за неотклонение.
P.S. За съжаление в българското законодателство не е налична разпоредба, като тази в германския Наказателен кодекс, която касае отговорността на магистратите за извращаване на смисъла на правото (т.нар. „Rechtsbeugung“). Съгласно § 339 от германския Наказателен кодекс (Strafgesetzbuch – StGB): „Съдия, друг държавен служител или арбитър, който при воденето или решаването на правно дело се е провинил в извращаване на правото в полза или във вреда на страна, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.“
Постановеното от вас Определение № 282/12.09.2025 г. обаче, освен причина да сезирам Европейския съд по правата на човека в Страсбург, ще стане повод да направя предложение до българските депутати да внесат изменение в българския Наказателен кодекс, като предвидят наказателна отговорност и за българските магистрати, които умишлено и съществено се отклоняват от правото, за да причинят несправедливост, както сторихте вие.
Защитник (адв. Методи Лалов)“
Методи Лалов
