РАБОТА, РАБОТА, РАБОТА! ЖЕЛЯЗНА ДИСЦИПЛИНА И ЕДИН ДА НАЧУКВА КАНЧЕТАТА ОТ ВЪРХА ДЖЕЛАТСКИ! ИНАЧЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ШИРИНИ НИЩО НЕ СТАВА
На илюстрацията виждате как премиерът Росен Желязков мълниеносно отговори на Делян Пеевски за проблема с водата след вчерашното остро „нареждане“ на лидера на ДПС Ново начало, докато Бойко Борисов пак се офлянка.
АФЕРА няма как да не отчете и че благодарение на бруталната ни, но истинна критика, че „пиарите“ са пълен провал, за една седмица пресцентъра на ДПС Ново начало и всите там пиар „квачки“ – официални и неофициални, обърнаха тренда и се разработиха.
Работа, работа, работа! Дисциплина и един да начуква канчетата от върха джелатски. Иначе по българските ширини нищо не става.
Не само с водите, не само с правителство, не само с „пиари“, с всичко е така.
И всеки от вас, в каквато и да е сфера да работи, ако не е лъжец, ще го потвърди.
ГОЛЕМИТЕ за това имат огромен успех, защото са „луди“ работохолици и „свирепи“ „диктатори“ в професионализма си. Те псуват много, крещят, наказват с глоби, в личния си живот може и да са меки и много ласкави хора, но в работата, ако не са „лоши“, успех не чакайте!
Който е работил с великия Кеворк Кеворкян, знае. Който се е докосвал до голямата Бригита Чолакова, знае. Ако я бяхте чували как псува тази великолепна иначе като изказ жена, наричана „Железния Ханс“, нямаше да повярвате. Ако знаехте колко страховит може да бъде към екипа си гениалния професионалист Кеворк Кеворкян, щяхте да онемеете. Но! Ако в работата си бяха „меки марии“ и „либерално демократични“, нямаше да останат в професията си като ВЕЛИКИ.
Който е работил със Слави Трифонов, също знае. Който е работил с Росен Петров, също знае.
За Големите няма работно време „до 17 часа“, за Големите няма два, три, четири през нощта. Екипът им трябва да е на линия! Защото те са непрекъснато будни и готови! Екипът им трябва да е като тях – Буден, с рефлекс и най-важното със Сърце, а не със сърца в лайна увити, както казваше баба ми.
Нещо лично. Не защото се слагам и нареждам до изброените.
Оглавяла съм екипи, правех ги на луди. Крещях, исках от тях денонощно да са на линия, защото такава ни е мръсната професия, псувах ги като каруцарка, но винаги им стоях зад гърба и се борех за тях повече отколкото за себе си. АФЕРА я правя сама и чак ме е срам да кажа и с колко малко съмишленици, от 18 години. Питайте Ай-ти-то ми какво го правя посред нощ. Работа, работа, работа! И желязна дисциплина. За да успееш да се превърнеш в „институция“.
Всичко останало е мързел и михлюзлък. И 50 бона да дадеш заплата на огромния брой от българите, пак ще манкира и ще си бърка в носа.
Тия „либерални“ майни, с които разглезиха куп поколения, тия „инфлуенцърски“ тъпотии за нам си каква полит. и всякаква толерантност и коректност, произведоха малебита, консуматори дембели, които се чудят как да се скатаят, за да не свършат качествено онова, което трябва.
Лаладжии -бол! – да дават акъл, да се правят на важни, но истинския професионализъм, водещ до Големия Успех, иска къртовски труд, железобетонна дисциплина, сърце, през което всичко да минава лично, за да разбереш проблема, силен Характер, човечност отвътре, но отвън – да си „диктатор“, за да накараш „машината“ да заработи съвършено.
И това се отнася за всичко – не само за проблема с водите, не само за правителство и министри, и всякакви държавни чиновници – висши и невисши, не само за партии и бакалии, но и за „пенюарената“ „опозиция“…
Та, нали всички се имате за пичове, та, пичове, не гледайте кой как псува и ругае, гледайте единствено това – кой върши работа!
Останалото е бошлаф.
Веселина Томова