ЗАЩО 2025 НЕ СЕ ПРЕВЪРНА В 2013. МНОГО ТРУДНО МОЖЕШ ДА УБЕДИШ НЯКОГО ВЪВ ВАРНА, ЧЕ БЛАГО Е БЯЛ И ЧИСТ, А САМО ДРУГИТЕ СА ЛОШИ

Варна е особен град. Винаги е бил някак си далечен от София – и като разстояние, и като манталитет, и като липса на цяла магистрала до Западна България, и като език. Варненската околия е домът на специфичния еркечки говор, който понякога е почти толкова неразбираем, колкото северозападния български език, за който често ти е нужен направо преводач.

През последните 35 години градът нарасна много и се изравни с Пловдив. Съвсем резонно и интересите също се уголемиха. Всъщност през последните години бюджетът на Варна е по-голям от този на Пловдив, а по всичко личи, че и лакомията на варненските еснафи е станала също толкова голяма, колкото тази на пловдивските еснафи.

Именно тези интереси катурнаха кмета Благомир Коцев, колкото и да е неприятно да се каже. Разберете ме правилно, Благо не е лошо момче, но за баща му Рубин, под чието влияние той е израснал и се е развил и като личност, и като бизнес, могат да се напишат много неща. Честно казано аз ги харесвам и двамата – Благомир Коцев има антропологията на благ човек с модерен европейски вид, а баща му Рубин се разнася като моторист от каварненските рок фестивали с вид на Робинзон Крузо и приятелски-небрежно поведение, характерно за типичен разузнавач от комунистическите служби, преминал след 1989 година в дебрите на „частния бизнес“ у нас.

Благомир Коцев стана кмет на Варна сравнително лесно – имаше натрупана умора от Иван Портних, който е откровен провал като публичен образ, мандатите му бяха изпълнени с множество гафове, странни решения или направо липса на такива. При него често пъти изглеждаше, че градът се движи на автопилот и всичко голямо, което се случва във Варна, е следствие на нареждания и инициативи, спуснати директно от Бойко Борисов. Съвсем логично Портних получи прозвището „невидимия кмет“, а варненци започнаха да завиждат (с голяма доза основание) на Бургас за техния кмет Димитър Николов. Но фаталната грешка на Портних бе, че се изпокара с най-важните местни икономически фактори. Именно натрупания у варненците негативизъм към Портних и директната подкрепа от въпросните икономически фактори между двата тура на кметските избори във Варна направиха Коцев кмет.

Благомир започна доста добре мандата си. Въведе нов стил в говоренето на общината, беше изключително активен във Фейсбук. Бе достатъчно умен, за да знае, че му трябват няколко бързи победи, за да вдъхне оптимизъм на местните и ударно подмени изгорялото осветление в Морската градина, което незнайно защо беше оставено на самотек от предната администрация. Успя да оправи и осветлението на Аспаруховия мост, което не работеше от години – един от многото символни провали на Портних. И, разбира се, успя да организира летен музикален фестивал, за какъвто особено младите варненци години наред роптаеха. Как го се организира този фестивал е друг въпрос, но самия факт, че във Варна се провеждаше нещо подобно на „Spirit of Burgas” само по себе си беше огромно събитие. Отделен е въпросът как се осра цялата Морска градина с печене на кюфтета и кебапчета и некадърната организация. После пък стана ясно, че и в организираните концерти по празници има … тлъста корупция.

Но до тук свършва всичко хубаво в управлението на Благомир Коцев. Докато се опитваше да натрупа бърза популярност от малки и видими за гражданите неща, той занемари всички големи и важни проблеми.

Варна продължава да тъне в боклук всеки Божи ден – един проблем, който е честно да се каже, че бе наследен от управлението на предходния кмет Портних. Но Коцев не съумя да направи нищо, с което да промени ситуацията, а даже по-скоро я влоши. Пътните ремонти започнаха да се бавят и често просто да не се случват. Близо година нямаше почти никаква рехабилитация на градската улична мрежа, а огънатите след ПТП мантинели по главните булеварди си стояха по цели месеци като паметни плочи на неумението да се справиш с проблемите, които са малко по-големи от подмяната на изгорели крушки.

Забатачването на крещящо нужния ремонт на плувния комплекс „Приморски“ изкара спортните клубове на протест, а провала с изграждането на нова сграда за Математическата кампания донесе големи финансови загуби за бюджета на общината.

Въобще – от обявените десетки милиони, които трябваше да се усвояват във Варна по проекти от национална значимост, в момента се реализират такива, които са били във висока степен на проектна готовност, тоест, които са били подготвени от предходната администрация. Кварталите също сякаш бяха забравени от новата власт в Община Варна, защото и там почти никакви нови проекти не се случваха, ако въобще се случваше нещо. Между другото, интересен детайл е, че в Морската градина пейките са изчезнали. Наскоро имах възможността да посетя града покрай рождения ден на един приятел и това ми направи силно впечатление – паркът е осветен, но пейки почти няма. На главната алея ясно си личаха „джобовете“, където в миналото е имало поставени пейки, но те сега липсват. Опитах се да разбера защо е така, но не намерих информация. Интересна иновация е това – перфектно осветен парк, ама без пейки. Това ще да е някакъв нов български патент.

Но най-големия провал на Благомир Коцев е това, че той допусна същата грешка като Иван Портних – скара се с местния бизнес. Как се очаква да развиваш една община, ако нямаш подкрепа от местните фирми? Кой ще ти ремонтира плочките, кой ще ти оправя градинките и фонтаните, кой ще ти рехабилитира улиците?

Може да не са ни най-симпатични тия фирми, но с това разполагаме и с това работим. Това са местни икономически структури, в които също работят граждани на Варна, които са и гласоподаватели в този град.

Изпокарването на Коцев с бизнеса доведе и до логичния изход от управленското мнозинство на формацията „Алтернативата на гражданите“, зад която стоят основните икономически фактори във Варна. Неспособността на екипа на Коцев да се разбере с тези хора и да изгладят противоречията просто гарантираха леталния изход на управлението му. Особено след като именно те го направиха кмет.

Гореописаната картина е важна, защото тя обяснява нещото от което със сигурност са разочаровани симпатизантите на Коцев – че 2025 не се превръща в 2013 година.

Мога да се съглася, че арестът на Коцев не остави особено приятен вкус. По дефиниция нито едно действие на репресивния апарат не е приятно за гледане и така е по цял свят, просто детайлите са различни. В очите на много хора и един арест, проведен от ФБР ще изглежда несправедлив. Особено, ако арестуват „твои хора“. Да, но когато ти мирише под прозорците от кочината около контейнерите пред блока ти, някак си ареста на кмета почва да ти изглежда приемлив. Особено, ако си жител на най-големия варненски квартал „Владиславово“ и там нищо не се случва, дори елементарни ремонти.

През 2013 година хората бяха излезли на абсолютно справедлив протест срещу високите сметки за електроенергия и шашмите в енергетиката, случващи се постоянно в България. Страната беше в процес на възстановяване от последиците на глобалната финансова криза 2008-2009 година, а във Варна цените на всичко в магазините винаги са били по-високи от тези в София и Пловдив, а когато цената на базовите комунални услуги ударят директно джоба на варненеца, той моментално е готов за всякакви бунтове, независимо кой е на власт.

И именно това „изгори“ тогавашния кмет Кирил Йорданов – той падна косвена жертва на общия фронт срещу социалната несправедливост, която варненците усещаха в собствения си бит. Не забравяйте – тогава поне половината град беше излязъл да протестира, нещо невиждано дотогава във Варна.

Сега обаче икономическата ситуация не е същата, а някакви имагинерни искания за справедливост не са равностойни на силата на празния хладилник у дома. Българите като цяло смятат че „всички са маскари“ не защото са „ганьовци“, а защото това е клише, доказано през вековете. Клишетата са клишета най-вече, защото са верни.

И много трудно можеш да убедиш някого, че Благо е бял и чист, а само другите са лоши. Въпросът защо не се разследва Портних за нищо е легитимен, но да протестираш, че някой властимащ българин е арестуван несправедливо не хваща дикиш пред хората. Особено, когато виждаш проблемите на града си директно през прозорците на жилището си.

Голямата грешка на организаторите на протестите от края на юли месец обаче е, че излязоха в „лятна почивка“ през август. Специално за тия одиозни типове от „Правосъдие за всеки“ го казвам. Не можеш да разказваш една приказка как Благо го ядат дървениците в ареста, а жена му сама се справя с новороденото им бебе, докато ти си печеш задника (с извинение) по плажовете. То и с манифестации под звуците на „Болеро“ на Равел не става, но това е тема за друг текст.

Филип Антонов