НАХЛЕБНИЦИ

От години върлува една голяма несправедливост в българските казионни, официозни, големи, богати и най-вече „национални“ медии. „Национални“ за някакви медии ми е любимото клише от 90-те, което се ползва, за да се покаже някак си, че си голям, важен и влиятелен. Ако това е така, не знам какво е Интернет и сайтовете в него, тях може да ги наречем направо „глобални медии“, тъй като те могат да се четат от целия свят, а с „Гугъл Транслейт“ могат да се четат и от всякакви хора във всякакви държави, но както и да е.

В българските „национални телевизии“ от десетилетия вече битува едно извращение, наречено „сутрешен блок“. Малцина знаят или си спомнят, че българската версия на това чудо на телевизията го измисли великият Хачо Бояджиев. Бояджиев, тогава директор на БНТ, явно беше решил, че е супер идея населението на страната от рано заран да бъде изнервяно от политици, вместо отрудения българин да си изпие спокойно кафето вкъщи преди работа.

После – защо сме били агресивни и сме се псували по светофарите – ами ето, това е една от причините. Навсякъде по целия свят сутрешния блок е нещо лежерно и леко със само щипка актуални неща. А у нас – мозъчен валяк от инциденти, убийства, политически скандали, а навремето дори имаше и преглед на печата, а печата, знаете, работи винаги за гръмки и шокиращи заглавия.

Велик е Хачо, макар и директор на държавна медия, той измисли как да прави бърз и лесен рейтинг от гнева на хората и това бе тутакси усвоено и многократно мултиплицирано от зараждащите се в ония години частни телевизии.

Не знам дали знаете, едно време, когато bTV се появи у нас, първата им идея е била Слави Трифонов да води сутрешно предаване. Защото така е на запад – сутринта започва със забавни неща. Но дори и те, американската телевизия, се ориентират бързо какво носи успех на калния българския медиен терен и се отказват от това им начинание.

Въобще, от сутрешните блокове нищо хубаво не е дошло. Ако не бяха те, българите никога нямаше да страдат от Бареков в настоящото му състояние, а той сигурно щеше да си е още все още един радиоводещ в Пловдив, където, между другото, се справяше прекрасно.

Другата голяма вреда, идваща от сутрешните говорилни, е армадата от уж „независими“ коментатори, социолози, антрополози и всякакви други алабализатори. „Независими“.

Телевизиите винаги са носили тази вина пред своите зрители – никога не са разказвали сериозно пред зрителите си какъв е критерия, който прилагат при подбора на говорещи глави в разни студиа („говореща глава“ е професионален жаргон, използван в медиите за този тип гости в предавания – бел.ред.). Винаги са имали някакви витиевати слогани и захаросани брандинги като „свободни да виждаме истината“, „всички гледни точки“ и др.

На практика обаче „всички гледни точки“ означава да викнем по един човек от всички парламентарно представени партии или поне от всички партии в управляващата коалиция, плюс някой от опозицията за цвят, които да си кажат предварително заучените опорки, а зрителите да са свободни да виждат само тази истина.

Затова около избори виждате коментарни студия, които приличат по-скоро на панела на Гала – по 5-6 коментатора, всеки от които казва максимум по 1-2 изречения, понеже няма време за повече.

Много от тези участия се плащат през скрити договори за реклама, други се „плащат“ по конюнктурни причини, защото някое министерство също е рекламодател през някоя агенция или по европрограма. Има и нещо като квоти. Това е причината често да не виждате говорители, които коментират детайлно по-малките партии, и практически никога не виждате представители от извънпарламентарните политически сили. А ако видите такъв човек, да знаете, че формацията зад гърба му не е точно „извън парламентарна сила“ или като минимум има някой с дебел портфейл, който плаща масрафа.

Мисля, че е крайно време поне малко да се поправи тази несправедливост. Време е, дали със закон, или с негласно споразумение да бъде уредено, но по някакъв начин зрителите да бъдат уведомявани кой по каква линия бива спускан да участва в съставянето на „всичките гледни точки“.

Примерно, има един одиозен тип от сирийски произход, бивш режисьор в едно студентско предаване, който по настоящем го представят за пиар специалист. А всъщност сина му е депутат в ГЕРБ, него самия го снимаха да влиза при Пеевски и никога не казва нищо лошо за двамата, като напоследък май харесва повече втория.

Има и една още по-одиозна дама, която бива представяна като журналист. На практика обаче тя е бивша на Доган, настояща на Пеевски, дава мило и драго да я поканят на кафе в зайчарник в Банкя и намига на Радев – всичко това едновременно. Истинско бивше острие от школата на Тошо Тошев в „Труд“, дала на света някои от най-големите нахлебници в журналистиката.

Има и един осъждан за рекет, който е близък приятел на Бойко Борисов – него го пускат само, когато нещата са „много на зор“. Например – когато удариха Цветан Цветанов, този човек гостуваше и по два пъти на ден по медиите.

Харалани, харизани, социолози, много са и не искам да ги изреждам всичките. Но едно е сигурно – от много, много време са едни и същи хора. Сигурно сте го забелязали и това – от доста години едни и същи хора мачкат съзнанието на българския зрител, бидейки скрити представители на уж различни партии, а иначе биват представяни за елит.

Това лицемерие трябва да спре.

Филип Антонов