ЗАПАЗЕТЕ СИ ТАЗИ СТАТИЯ КАТО БУКМАРК, ЩЕ ВИ ПОТРЯБВА! ПРИЕМЕТЕ ФАКТИТЕ – ТЕЗИ ВРЕМЕНА ПРИКЛЮЧИХА. И КАТО ЧУЕТЕ НЯКОЙ ДА ВИ ОБЯСНЯВА, ЧЕ ПЕЕВСКИ НЯМА РЕАЛНИ ИЗБИРАТЕЛИ ЗАД СЕБЕ СИ, СПРЕТЕ ДА КОМУНИКИРАТЕ С НЕГО. ТОЗИ ЧОВЕК Е ГЛУПАК. „БОРИСОВ БИЛ КАЗАЛ… АЗ ТИЯ ПРИКАЗКИ ОТ 20 ГОДИНИ ГИ СЛУШАМ, НА МЕН МИ ТРЯБВА НЯКОЙ РАБОТА ДА МИ ВЪРШИ“

Запазете си тази статия като букмарк в браузъра, защото ще ви потрябва и в бъдеще.

В България битуват два типа избиратели.

Едните гласуват емоционално, стихийно и най-вече – глупаво. Те винаги търсят своя Месия. И винаги си го намират – беше Командир, беше Цар, беше Ален Делон от Банкя, беше Джон Траволта от Канада, а сега са се засилили да повярват, че един пилот на съветска военна техника от Димитровград ще е новия Тодор Живков, който веднага ще им довърши всички магистрали и ще им върне младините от социализма.

Тези хора вярват на образи, нарисувани от някакви пиари; те вярват, че образа винаги отразява същината на личността. И тези хора са… наивници. Така е по цял свят, между впрочем. В САЩ много хора вярваха, че Обама ще накаже лошите банкери за 2008 година, докато не разбраха, че същите са спонсорите на кампанията му.

Вторият тип избиратели са по-интересни. Те нямат цвят, нямат партийна идентичност, не вярват в никакви захаросани идеологии. Те са били в БКП, били са в СДС, бяха при Костов, после бяха в НДСВ, след това бяха в Тройната коалиция, след нея се преместиха за доста дълго време в ГЕРБ, а сега… сега май отиват в Новото начало. Тези хора не искат някой да ги кара да скачат, щото не са червени или сини.

Тези хора искат да могат да работят по-бързо, по-ефективно и да печелят повече пари. Характерното за тези, вторите избиратели, е, че много от тях, случайно или не, се оказват работодатели на първите. За какво гласуват, според вас, тези хора? За това да не дойде Путин у нас, или за това да си нямат проблеми с НАП? Според мен – гласуват за второто.

България е от 18 години в Европейския съюз. И много неща се промениха от тогава. И сигурно и вие сте забелязали, че България вече няма своята „голяма национална цел“. Няма я, защото това, което имаше като цел и което беше прието за обща цел от всички в България, вече е постигнато – България е в ЕС и в НАТО. Вече сме в Запада, тази велика лелеяна евроатлантическа победа на България, която ни донесе по-лесна трудова емиграция и достъп до еврофондове.

Главната промяна обаче е, че българите се превърнаха в консуматорско общество. Споменът от липсата на дънки “Levi’s” и банани по магазините през соца се замени с лесен достъп до всякакви вещи за купуване и консумиране, които да радват български търбух, оставен крайно незадоволен в годините на соца. Или както казва Андрей Райчев – у нас хладилника победи телевизора. Победи го и то категорично.

Та, тези ми ти българи, каквото и да им обясняваш за евроатлантизми, съдебни реформи, евразии, путини, русии и украйни, накрая пак ще се огледат в магазините на „Мерцедес“ и „БМВ“, ще поцъкат с език и ще си кажат – „я аз по-добре първо да видя как мога да си купя нещо от тук“.

Разберете ме правилно, аз не одобрявам тази българска народопсихология, но тя е дълбоко вкоренена у нас и то от поколения наред. Колицата, имотчето, някоя лачена дрешка и т.н.

А голямата вина на партиите от прехода беше, че те обещаваха точно тези придобивки, но облечени в партийни програми. Всеки нов спасител обещаваше магически решения, подпъхнати в луксозна идеологическа опаковка. И много бързо драгия българин се разочароваше просто, защото едва малка част от лъскавите обещания се реализираха на практика. След 20 години лъжи и измами, една част от народа ни се ориентира по-правилно – „а бе те всичките са еднакви, затова дай аз да си гледам първо за себе си нещо да уредя“.

Пеевски видимо е осъзнал, че хората, гласуващи емоционално и за идеологии, не са неговите хора. Но виж, вторите, може и да ги спечели. Ако се замислите, именно на това се дължат тези странни миграционни процеси от ГЕРБ към Ново начало – това са точно тези хора.

Това вече е масата на българския избирател, а не стихийните партийни митинги от първите години след прехода. Тук е мястото по-възрастните читатели да пуснат една сълза за тия времена, но приемете фактите – тези времена приключиха.

Раздухвания медийно единствен случай на заловени хора с някакви пари в Пазарджик служи за едно прекрасно отклоняване на вниманието ви. И тук забележете кои партии бяха на терен да раздухват скандала и какво точно скриха от вас.

Защото аз ще ви го кажа директно: ГЕРБ е на 6-то място в Пазарджик. Прочетохте ли добре? Шеста. ГЕРБ е шеста политическа сила в Пазарджик. Не ви ли светва на акъла какво значи това?

Това значи, че ГЕРБ практически не съществува в Пазарджик. И тук, ако сте по-умни, ще си зададете и други въпроси. Като например – „а как досега ГЕРБ печелеше изборите в Пазарджик?“. „Ами, ако не е само Пазарджик? Ами ако така е и на други места, примерно във Варна?“. Оставям ви ги тези въпроси за домашно.

И да знаете от мен, като чуете някой да ви обяснява, че Пеевски няма реални избиратели зад себе си, спрете да комуникирате с него. Този човек е глупак.

Най-малкото ДПС има голям брой членска маса. Тези членове си имат семейства, роднини, приятели и т.н. Вие няма как да го знаете това, защото, примерно, живеете в центъра на някой град, никога не сте срещали хора от ДПС, не сте им били по събранията, не сте говорили с тях. Най-вероятно даже ви е и гнус от тях, просто защото са от т.нар. „турска партия“.

Но това, че Пеевски не ви харесва на вас, не означава, че други хора не си го харесват и не се снимат с него, когато го видят. Наскоро попаднах на един човек, който беше гласувал за ДПС и се зачудих защо. А той стоеше на един стол, четеше някакви новини в телефона си и смъмри: „Бойко Борисов бил казал… аз тия приказки от 20 години ги слушам, мен не ми трябва някой да ми говори, на мен ми трябва някой работа да ми върши“.

Тази реплика ми направи силно впечатление и ви съветвам и вие да я обмислите.

Големият въпрос не е как Пеевски ще вземе властта, а какво възнамерява да прави с нея. Това е липсващата голяма тема, въпросът за 1 000 000 долара, който нито една мисирка не смее да зададе на Пеевски.

Ако той може да бъде критикуван като политик, подчертавам – като политик – това е, че все още няма ясна програма, визия, не е сложил на масата офертата, която предлага на избирателите. И това определено е казус за размисъл при него и съветниците му.

Засега мога само да ви посъветвам да не слушате всичко, което се говори по медиите, особено от хора, които са били при Пеевски на заплата или които са търсили помощта му в миналото, а сега са го играят негова опозиция.

Когато по медиите се крещят едни и същи лозунги от различни, но доказани шарлатани, да знаете, че най-вероятно ви вземат за мезе като зрител.

Филип Антонов