КАРЛОС НАСАР Е ПАЗАРДЖИК -2 И ШАХ С ПЕШКАТА
Вчера някак си между другото мина една нова голяма радост из българския сегмент на социалните мрежи: супершампионът Карлос Насар се бил обърнал срещу федерацията по щанги, ерго срещу Пеевски, защото Пеевски подпомагал федерацията – нещо, признато от самия й шеф на тая ми ти федерация. Той пък е едно друго гуру не само в публичните изяви, а въобще във всякакъв аспект, но за това ще пишем някой друг път. За сега все още има време да се усети, да спре да прави глупости и да се залавя за работа, а не да се оправдава – нещо, което важи и за Станка Златева, между другото.
Истината, както обикновено, е далеч по-проста и тривиална – Карлос от години е „на нож“ с федерацията по щанги, без значение кой я ръководи. И това не е новина. През всичките тези години Насар се подготвяше основно сам – с помощ, която сам си осигурява. Един от тези спомоществователи днес го видяхте и на снимка. Не знам какво ще се случи с шефа на щангите след интервюто му по bTV, но държавата тутакси превключи на по-горна предавка и министъра на спорта покани Карлос и екипа му, за да бъдат наградени както подобава и отделно осигуриха допълнителен рекламен договор на спортната ни звезда с тотото.
Мисля, че няма нужда да ви обяснявам как се е стигнало до тези светкавични действия на спортното министерство, може би сами ще се досетите.
Едва ли това е държавата с главно „Д“, която искаме да виждаме, но пък е едно добро ново начало като пример за това как трябва да се действа с талантливите спортисти у нас – бързо, без много обяснения, с максимална гъвкавост и най-вече с уважение.
Просто времената са такива, модерни и динамични, а законите у нас са в значителна степен архаични и май не са съвсем адекватни спрямо нуждите на един професионален спортист в тези дни на бурен технологичен напредък и в областта на спорта. Проблемът с недофинансирането пък е наистина ендемичен и няма нужда от коментар. Има нужда само от работа, която, като им гледам игрите с кворума на родните ни депутати, май няма кой да я свърши. Жалка история.
Масовият спорт в България и високите спортни постижения на нашите атлети трябва да са обща кауза и водещ държавен приоритет. Не може спортистите ни да се чудят откъде да си осигуряват адекватна екипировка и условия за тренировки, лагери и възстановяване. Да с живи и здрави спонсорите и големите бизнеси, които помагат, но не може успехите на спортистите ни да почиват само на частни спонсорства и дарения. Това е несериозно и показва пълна немощ от страна на държавата.
Добре, че е и Любо Ганев във волейбола, за да имаме радост и там. Човекът е доста успешен в бизнеса, между другото, и умело прилага познанията, опита и контактите си, за да могат младите ни волейболисти да се развиват по един добър начин. Наскоро имаше юбилей и стана на 60 години, да е жив и здрав и да си пожелаем дълги години да успява да постига настоящите си успехи като ръководител на спортна федерация. Да пожелаем и на останалите спорни ръководители у нас да не допускат българските таланти и шампиони да се състезават за чужди държави.
Филип Антонов