НАБЛИЖАВА ЛИ ДЕСЕТОНОЕМВРИЙСКИЯ ПЛЕНУМ ЗА БОРИСОВ
Спектаклите на Борисов в последно време родиха една-единствена важна новина, която изрече самия той: „Партията не иска избори“.
Председателят на ГЕРБ беше много забавен, защото той първо се нацупи, а после изпрати парламентарната си група „по родните им места“, за да проверяват дали ГЕРБ била оглозгана партия. Разбира се, герберските депутати тутакси изпълниха „повелята на лидера“, но това роди още по-комични гледки: сбирки в полу-празни партийни структури, офиси с течащи тавани, нуждаещи се от спешен ремонт, който явно няма кой да извърши. А където имаше по-силно присъствие, то мероприятията изглеждаха или като сбирка на местния културен клуб на пенсионера, или бяха строени най-твърдите редици партиен актив, ядрото на който се представляваше от местни общински съветници, селски кметове, младежки структури и координатори и всякакви хора на държавна, общинска и партийна хранилка, някои от които дори не познаваха всичките си депутати, излъчени от техния район.
Стигна се до там и да се роди естествен фолклор, представен от плакати с лозунги – „Тук сме, не сме изядени!“. Само не стана ясно защо партия в такава здрава форма, която не е изядена, не желае да се яви на нови избори, на които да демонстрира силата си, да покаже мускули и да превалидира позициите си в държавата с потенциала дори да ги подобри. Още повече като се знае, че част от сегашните политически субекти в Народното събрание вероятно няма да влязат отново при едни такива извънредни избори.
Но да ви се оплача. Тези странни постановки така ме развълнуваха, че вече започнах да сънувам и аз странни неща вечер. Досущ като Ивелин Михайлов-Фараона имам разни видения. И понеже в държавата ни май стана модерно да си споделяме кой какво сънувал и привидял, някак си се почувствах длъжен и аз да ви разкажа за моите кошмари…
Някъде в една паралелна вселена хем далеч, хем и близо до тук, на 10 ноември 2025 г. се събра извънреден пленум ИК на ГЕРБ.
ВОДЕЩ:
Давам думата на новия генерален секретар на Изпълнителната комисия на Партията – другаря Делян Пеевски!
ПЕЕВСКИ:
Другарки и другари, искрено ви благодаря за изключително високото доверие, което ми гласувахте след проведените избори в окръг Пазарджик. Давам си сметка колко големи са задълженията и отговорностите, които ми се възлагат от хората. И искам да ви уверя, че няма да пожаля сили, за да оправдая това доверие, доверието на хората!
Другарки и другари, има постъпило предложение на Изпълнителната комисия, другаря Бойко Борисов да бъде изпратен на заслужен отдих. Той вече 20 години заема ръководни длъжности в Партията и Държавата с главно „Д“. Заслугите му са големи, но го наболяват вече коленете и е време да може да се радва на внуците, да поритва футбол с кандидат-членовете на Изпълнителната комисия и да играе спокойно другарски белот в зайчарника на резиденцията в Банкя. Смятам, че това е едно добро ново начало и за него, и за хората!
БОРИСОВ:
Другарки и другари, знам за постъпилото предложение да бъда освободен от заемания пост и съм съгласен с част от доводите на другаря Пеевски. Но, другари, международното положение става все по-сложно, а евроатлантизъмЪт е едно недоносче! Имах наскоро многочасов обяд с децата на моя близък приятел – другаря Тръмп, и мога да ви споделя: работата в света отива на „изуй гащи“! За щастие, развъдил съм вече две кутрета за другаря Путин, ако евентуално прелети пак над нас и даже съм отгледал една мачка за другаря Ердоган, че не се знае, знае ли се! Затова смятам, че мога още да дам на народа и на Партията!
ПЕЕВСКИ:
Много дадохте, но и още повече взехте бе, другарю Борисов. Време е да има малко и за хората! Време е за преустройство и за ново начало! Дайте път на младите в Партията. Ето го там, другарят Митов. Млад и дръзновен кадър! Аз го подкрепям, изключително демократично настроен евроатлантически другар. Такива хора трябва да водят Партията!
БОРИСОВ:
Каква Партия бе, другарю Пеевски?! Всичко е изядено! Нали видяхме събитията в Пазарджик!
ПЕЕВСКИ:
Един трябва да е лозунга и – дела, дела и само дела!
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА:
„Стига с тия дела!“
ПЕЕВСКИ:
Имам предвид – работа, работа и още работа! За хората! А който не работи, тогава вече – дела!
БОРИСОВ:
Другари! Нека да изчакаме, да видиме. И най-накрая, ако требва, ще се преустройваме. Нека, така, да погледаме, да видиме, така ще се поснижиме, да мине тая буря, па след това ще видим какво ще правиме. А и довечера от Москва се прибира героят на социалистическата авиация, народният летец – другаря Румен Радев, за да ни покаже новата „Шкода“ на жена му. Приземяване, приземяване, приземяване!
ПЕЕВСКИ:
Съгласен съм, другари! Но времето не чака! До нас пристигна информация, че нашия Голям брат е подготвил голяма изненада за другаря Борисов, а именно – да го награди с орден Червено знаме на „Магнитски“, първа степен, с лента! Също така, при другаря Сарафов чака международна делегация от братска слънчева Барселона! Затова, нека да гласуваме предложението на Изпълнителната комисия на Партията.
И тук вече се събудих, облян в студена пот. Казах си – „възможно ли е точно това да му се случва на Борисов“?
Не знам, но може би предстои да видим.
Филип Антонов