НЕ СТАВАШ, МОЙТО МОМИЧЕ! ИМАШ САМО ЕДИН ДЪЛЪГ И ПЕРФЕКТНО ПОДЪРЖАН МАНИКЮР
Днес темата ми ще е онова момиче Кристияна, т.н. изгонена журналистка с отнета ( а после върната) акредитация за НС.
Искам да кажа още от началото, че въобще няма да засягам в мнението си политика, както и на каква ( уж) кауза служи това същество, щото мен ако питате, тя въобще не е наясно на “кой свЕт е”, млада е, неопитна е, но за съжаление най- вече ( по мое мнение, никого не ангажирам с това) е просто некадърна! ( за разлика от Златомира! Една жена с акъла си определено е Злати!)
На това момиче му личи от всЕкъде, че е с повърхностни знания, повтаря като папагал нЀк’ви въпроси, които …., ами, с които като ”патка с топли лайна” се е нагълтала и за съжаление вместо да работят за каузата, която (уж) е прегърнала, става точно обратното!
И за да не решите, че щото е била “репресирана” и аз съм за репресията ѝ, та ще ви кажа:
Още като беше в Евроком (откъдето я махнаха!) за това момиченце още тогава си виках:
Абе не ставаш за журналист, бе мойто момиче, нямаш знания, харизма, нищо нямаш за тая професия!
Имаш само един дълъг и перфектно подържан маникюр 😂
И понеже от време навреме, както сега, се включвам с мнения (и то не за политика, а за мои си анализи за хората, това ме влече!), да кажа на сегашния ѝ работодател, че АЗ не съм трол😂, смяяяяяях, както ме е определил!
Ми, това е, от днес ми викайте – Мара- тролът 😂😂😂😂
Не става момиченцето, просто не става, много има още да учи и най- вече да ЧЕТЕ, защото много ѝ личи, че не е чела.
Тръгнала и тя с мечките мед да яде!
Забележка: И оная ПР – ката на Пеевски и тя (според мен) не става за нищо, но това е друга тема.
Мария Константинова
…
Бележка на АФЕРА: Да си агресивен, викайки и бутайки се напред с микрофона, когато си начинаещ, има своята илюзия, че това е то – истинското репортерство, ама не е! Хубаво е желанието да си точно онзи, различният, който задава смелите въпроси, които никой друг не смее да зададе, ама за да те имат на респект, за да направиш име, което да се уважава, се иска освен врякане, блъскане и причакване на тротоара с преиграно нахалство, много, ама много … четене! Четене, ама не в интернет и гугъл, четене на вагони с книги, за да имаш онова осъзнаване за анализ, което ще ти открие вратата към точно онзи въпрос – дълбок, изненадващ и най-важното смислен и осмислен, с който да накараш да те вземат насериозно. А най -главното е преди да крякаш с безсмислени удари във въздуха е да имаш изградена мрежа от информационна агентура, с която да си винаги едни гърди напред пред останалите, за да можеш да вкараш отговорите във въпросите, които задаваш, отговори, които никой от колегите ти не само не се смее да зададе, а не … знае.
Глупавите „работодатели“ и още по-глупавата клика от „умнокрасиви“ лица, които те произвеждат в „репресирана“ и „жертва“ само ти правят най-лошата услуга, да те омагьосат в нещо „значимо“, което не само не си, а имаш камари хляб да изядеш, за да станеш.
Да застанеш на алеята с есенни листа срещу Цветанов и да каканижиш удобни до баналност въпросчета с уж сърдита физиономия за повече съспенс на менте образа си „острата“ журналистка, е обида не за журналистиката, а обида към себе си, защото показваш, че си безхаберна, безпросветна и най-важното нечела и незнаеща, след като нямаш хабер как да заковеш същия тоя Цветанов, а уж да се правиш на „острата“.
Смелостта, моме Кристиянке, не е да вреш микрофона брутално в носовете на някого, и да врякаш, смелостта е да се извоюваш сам в тая професия като не се правиш на „остър“ само срещу някои, а към други да си удобно малеби, смелостта в тази мръсна професия е да накараш всички да ти имат респекта. А за да ти имат всички респекта няма как да допускаш като патка в кълчища да те ползват за поръчкови „опорки“.
Впрочем, иди и купи букет цветя на пиарката на ДПС, че ако не беше тя, надали някой щеше да чуе за тебе. За разлика от теб, ние за „квачките“ „пиари“ на ДПС сме казали каквото трябва и тепърва имаме още какво много да кажем.
Ако искаш наистина да станеш истински журналист, от който всички да треперят, чети, мойто момиче, чети, че още дрънчиш на кухо. И не се карай първо с онези, които интервюираш за да измъкнеш нещо от тях, първо и задължително се карай с „работодателите“ си, които те вкарват в калъп. Калъпа на малоумието.