„ОТВЯВАНЕТО НА ВСИЧКИ БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ОРГАНИЗИРАНА ПАРТИЯ“ – ЖЕЛАНОТО ВЗЕТО ЗА ДЕЙСТВИТЕНОСТ В ИГРАТА „ПЕЕВСКИ – БОРИСОВ – РАДЕВ“

Антон Кутев – бивш говорител на служебните правителства на Румен Радев пред Нова телевизия:

„…. Правителството се държи единствено от страх, че при избори Румен Радев ще ги отвее всичките… На него /б.р. Румен Радев/ не му трябва разработена партия за да спечели избори… Не му трябва предварително подготвена партия…“

…..

Обективния анализ трябва да отчете, че тезата за запазването на това правителство и избягването на предсрочни избори е точно заради това – страх от евентуален политически проект на президента Румен Радев. В това отношение Кутев е прав.

Но!

Около президента Радев „копринките“ му, които вече девет години доказват несъстоятелността си и очеизбождащата си нефелност откъм качества, надуват шушоните на Радев, че а е тръгнал, а ги е „отвял всичките“. „Отвяването“ обслужва щенията на същите тия „копринки“, които без Радев като властник имат една алтернатива – да се върнат на … село… Труд. Е, разбира се, с няколко чувала с кинти от „пътя на копринката“, но при тях егоцентризма и комплексарството иска освен пари и власт.

Да „отвее всичките“ Радев е трудно занятие, въпреки че и консолидираните срещу Радев управленци отчитат лековерната наивност на ехалето, да не кажем по-острата дума – повсеместната простотия и безпросветност, която цари, които за пореден път ще хукнат след уж „новия спасител“ на България. Който нито е „нов“, нито е „спасител“, но на хоризонта нищо ново не се очертава и който и да се засили да се прави на „опозиционер“ „революционер“ обира ахмашката лековерност на този народ.

Този народ не е в състояние нищо да сътвори сам, той чака. Чака. Непрекъснато чака „някой“ да се появи и да го спаси. Народ в ролята на жертва и то най-противната роля на жертва – хленчещата, истеричната, мрънкащата и вкопчена във всеки следващ нарцисист, който да я излъже и да я яхне.

„Отвяването на всички“ от Радев е взимане на желаното за действително. Писали сме го вече в АФЕРА – Радев ще вземе 80-90 мандата, което „отвяване“ ще го постави в позицията с два избора – или с Борисов, или с Пеевски /след евентуални избори/. От години зад кулисите Радев е в завидни отношения с Борисов. Дори и сега, когато рецитира критики срещу управлението, Радев цели мишената Пеевски, докато Борисов е по-скоро вкаран в съжалителен план, ах, каква жертва бил…

На това място, ахмашкото лековерно ехале все пак трябва да си припомни, че баш Румен Радев вдигна юмрука срещу „мутрите“ в лицето на Борисов, а после баш Радевите креатури изпраха завинаги Борисов уж арестувайки го по най-безумния незаконен начин. Но! Ехалето е безпаметно и на това се разчита.

„…На него /б.р. Румен Радев/ не му трябва разрбаботена партия за да спечели избори… Не му трябва предварително подготвена партия…“, с пламък в очите реди Антон Кутев.

Няма как да стане, говорителю като от партай радиоточка.

Времето е различно. Не е онова, в което Симеон Сакскобурготски „отвя всичко“ без разработена предварително партия и народа го посреща с хляб и сол. /Впрочем, резултата и от този емоционален нефелен народен отклик го видяхме колко е нелеп./

Не е и онова време на произведения от същия Симеон Сакскобурготски главен секретар на МВР Бойко Борисов, който с кожения шлифер, в ролята на „добрата мутра“, обра повсеместния възторг, предимно женски.

Времето е различно.

Има и някои особености на „отвяването на всички“ без „предварително разработена партия“, без които „отвяването“ е невъзможно.

Първо, Радев няма тази харизма, която е необходима на подобен тип фигура, която така да очарова „всички“, че каквито и глупости да говори, ехалето да го гледа със зяпняла уста. Има неща и качества, които Бог или ти ги е дал, или не. При Симеон Сакскобурготски беше легендираната история, ореола на „мъдрия цар“, идващ отвън, при Борисов – народняшкия му чар и природната му даденост да омайва с непринудена комуникация, каквото и да плещи, лъжейки така виртуозно, че да те кара да ти е кеф как те е излъгал.

Радев е теснокожен, лишен от харизма, от естествена непринуденост, скован и така и не се научи, дори да го играе – да не рецитира предварително наизустени фрази, а да е непринуден.

Някои неща се дават свише. Колкото и да се напъваш, няма как да ги придобиеш.

Това не означава, че ехалето няма да го припознае. Както вече отбелязахме, на хоризонта няма друг, а народа в ролята на жертва ще се вкопчи в следващия си нарцисист насилник, с надеждата, че е … „нов“.

Но не е и „нов“.

9 години на съвестта му и на плещите му тежат НЕПРОСТИМИ фатални грешки. Излъга цял един народ, подигра се с надеждите му за „промяна“ и поднесе на тепсия, като продуцира във властта „продължаваме промяната“, довела държавата до колапс, „изпра“ Бойко Методиев Борисов срещу когото вдигна юмрук като „мутра“, продължи с угодни назначения при служебните правителства точно на „мафията ГЕРБ“, не излъчи нито един ярък, смел и безкомпромисен служебен премиер, а точно обратното, и още, и още, и още…

„Без предварително организирана партия“ днес никой няма как да успее да „отвее“ когото и да било.

Структурите, партийната организация са изключително важни за която и да е партия и за успеха и на избори. Радев не е Исус, който ходи по вода, за да закове в захлас „всички“, а и времето е различно – днес и Исус да се яви, ходейки по вода, трудно ще се събере … 4 процента.

Зад завесите на телевизионни ефири, политически трибуни и официални изявления, Играта е между тримата „големи“ – Пеевски, Борисов и Радев. И кой с кого и кога ще се договори. „Разбирателството“ там е плаващо. Днес – над водата, утре – далдисване.

Вярно е, че засега правителството е запазено и властта се консолидира, заради страх от излизането на политическия терен на Радев. Кутев спомена, че даже се учудвал, че Борисов „не го направи“, демек да предизвика избори…

И Кутев сбърка. Защото този, който може/ше/ да предизвика предсрочни избори се нарича Пеевски, не Борисов.

Пеевски предпочете да задържи това правителство на власт. Това дава поводи за тълкуване у кръговете около Радев, че страхът от появата на Радев на терена на изборите, дава на Радев само повече сила и самочувствие.

Има обаче и един друг много важен, да не кажем, най-важен нюанс. След детронирането на Доган, народа чакаше точно Пеевски да се справи с Борисов, което впрочем ще/ше/ да направи Пеевски „народен герой“, защото Радев нито можа да го направи, нито може да го направи и в бъдеще.

Дали и кога ще поиска да го направи Пеевски, дали е грешка, че го отлага, е друга тема за истински анализ, а не за „анализ“ на измисления „институт“ на Мадам В.

Веселина Томова