ТРИ ГОВОРЕЩИ ГЛАВИ – НИТО ЕДИН МОЗЪК

Ако българската външна политика бе тв шоу, щеше да се излъчва по Comedy Central. В главните роли: настоящ премиер, бивш премиер и подопечният им външен министър.

    Единият влезе в новината като човек, току-що открил, че има мнение по международни въпроси. Подкрепи плана на Тръмп с ентусиазма на човек, бутащ врата, забравяйки, че на нея пише „дръпни“.

    Появи се и старият майстор на политическия танц. Както винаги, не се затрудни: подкрепя плана, естествено! За него Тръмповият план е „добра основа“ – израз, който в речника му означава: „Нищо не мога да кажа, но искам да изглежда, че знам какво става.“ Ако Тръмп предложи да сме 51-ви щат, човекът от Банкя ще го нарече „разумен стартов пакет“.

    И накрая – външният министър, който е в друго измерение. Случайник в дипломацията, отчаяно преструващ се, че знае текста. Говори за „международно право“, „граници“, „сигурност“ – все думи, звучащи важно, но в неговата уста са фрази, дадени му на листче от Брюксел минута преди интервюто…

    Днес България е едновременно съгласна и несъгласна, неуверена и заинтересована, и, както винаги, лазеща пред Големия брат.

   Ако двамата премиери са политически вувузели, целуващият ръце е детска свирка – чува се, но никой не я взема насериозно.

   Три говорещи глави – нито един мозък.

Велизар Енчев