ПАДЕНИЕТО НА ЕЛИТА НИ. „ЩЕ ПЛАЧЕТЕ ЗА ЗЕЛЕНОТО ПАРЦАЛЧЕ“
Последните събития тези дни ме убедиха напълно, че нашия така наречен „елит“ се намира в пълен и тотален регрес. „Регрес“ дори не е точната дума, защото регрес означава развитие назад, а при нас връщането в миналото показва доста повече качествени хора от идиотията, която наднича зад ъгъла на бъдещето.
Кого ли да сравним? Сложете например Бойко Борисов до Стефан Стамболов, Красимир Каракачанов до Борис Дрангов или Асен Василев до Иван Асен Втори. Последното беше шега, тъй като по технологични причини не знаем как е изглеждал великия български цар. А виж, с този поглед Асен Василев би обърнал в бягство всяко чуждо войнство, особено ако и запее. Но и това е шега.
Всъщност настъпиха дни, в които дори гьотферен като Борисов започва да изглежда съвсем приемливо и дори леко интелигентно. Даже Пеевски с един приятен тембър каканиже истории като отракан екскурзовод, показвайки „Музея на сглобката“ в прочутия му кабинет.
Между другото, доста семпъл се оказа този кабинет и в крайна сметка не се разбра кой е задигнал стокилограмовата му златна тоалетна. Вероятно е бил Бареков, предрешен като журналист, защото напоследък имаше особена фиксация към този безценен артефакт от пеевския офис, а и той е единственият „политик“ у нас, замерян с истински лайна.
Та, хубавата дума „лайно“ ме подсеща, че такъв кенеф за парламент никога не сме имали. Това дори не е криза на държавността, това показва криза на нацията. Социалният лифт е толкова сбъркан, че изкачва нагоре най-гнусната и арогантна паплач. А може би тази гнус дреме във всеки един от нас и само чака момент да се прояви.
Това да влезем в еврозоната без редовен бюджет и без реално правителство ще е българската тъпотия на 21 век. Както през 20 век българската тъпотия е началото на Междусъюзническата война. Тогава нашия елит решил да удари сърбите и гърците в Македония и Беломорието и заради това погубил грандиозния ни успех от Първата балканска война – Лондонския мир, който отреждал на България земи до линията Мидия-Енос (което е цяла Одринска Тракия) и 400 км брегова ивица на Бяло море баш до Солун.
От този момент държавата ни станала малка и неспособна на големи геополитически успехи територия. Но макар и малка, тя не е раждала малки лидери. Независимо от партийният им цвят. Борис III, Стамболийски, Буров, Ляпчев, Кьосеиванов, Филов и даже червените Димитър Благоев, Георги Димитров и Васил Коларов. Някои от тях са били злодеи, но все пак са били класни личности и качествени хора. Елит.
А днес кого да погледнем – неврастениците Асен и Кики, пепейската тъпота на Сабрутев или невероятните приключения на Коцето, Ивелинчо и рицаря на хлъзгавия меч Радостин? Последният пък наистина има психични проблеми с егото или произхода си, защото до него бившия му бос – мега егоцентричния Слави Трифонов, стои като една любвеобилна Майка Тереза.
Даже и добре изглеждащият и рецитиращ предварително написани фейсбук статуси Радев, е заобиколен от неимоверни тутманици на съзнанието. Просто прости хора. То, за да крадеш, не е нужен акъл, нужен е кураж и схема. Акъл е нужен за всичко останало, освен краденето.
Има една поговорка, че „власите се дават на края на Дунава“. Легендата твърди, че тя се родила след нашия щурм на Тутракан, когато хиляди румънци се издавили в тихия бял Дунав. Но, да ви кажа, този път не власите, а ние ще се удавим, и то не накрая, а още в началото на Дунава. И понеже площада искаше оставка, сега ще бъде оставен без милост на произвола на новите цени и еврозоната.
Навремето Захари Стоянов бил толкова възмутен от руските интриги в княжеството и въобще от цялата ситуация в младата ни държава, че написал памфлета „Кой?“. И там едни умни старци казват на българите: „Ще плачете за зеленото парцалче“. Тоест, ще ви е мъчно за Османската империя.
Та тъй и ние скоро ще плачем за „парцаливото“ левче и даже Бойко и Пеевски ще ни изглеждат като напълно хрисими и добронамерени херувимчета пред следващото поколение „джензи“ държавници, които дори не знаят по кое време на годината не е добре да се провеждат предсрочни избори.
Филип Антонов