ПР, НАПРАВЕН ЗАЕДНО С ДОГАН. НЕ, МИРЧЕВ, ТИ НЕ СИ ЗАГРИЖЕН ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ МИР. ТИ СИ ЗАГРИЖЕН ЕДИНСТВЕНО ЗА СОБСТВЕНОТО СИ ВЛАСТОЛЮБИЕ

Чета сега Мирчев как обяснява колко бил загрижен за българските турци. Много загрижен. Разказва как негови съученици били със сменени имена. Нищо че е бил на 4 години, когато започва масовата смяна на имената – но това явно не пречи на някои хора да му вярват.

Аз обаче помня протеста на „Росенец“ и се радвам, че отидох, за да променя съществено политическите си възгледи. Всъщност, точно там започна дълбоката ми неприязън – и към Доган, и към Мирчев, и към цялата им сган.

Беше зверска жега. На място вече имаше много хора – ядосани, напрегнати, на ръба. От другата страна бяха докарани български турци от Доган, за да пазят имота му. Сред тях – много млади жени и деца. Хора, които просто стояха и чакаха.

Отвратително. Чакаха буквално да бъдат пометени, ако се стигне до сблъсък.

Да – същите тези хора, докарани от Доган. За когото днес ПП/ДБ, особено ДБ, не намират за нужно да кажат и една дума.

А Мирчев? С цялата си „достолепност“ нахъсваше тълпата. Многократно правеше опити да разкъса кордона и да „нахлуе“ във вилата. Беше напълно наясно, че за да стигне дотам, трябва да мине през живия щит – хората, които Доган беше докарал. И не му пукаше. Не му пукаше, че има деца. Че може да пострадат хора. За него това беше ПР.

ПР, направен заедно с Доган. Един театър, изигран от двете страни.

А днес същият този Мирчев говори за етнически мир и загриженост.

Не, Мирчев. Ти не си загрижен за етническия мир. Ти си загрижен единствено за собственото си властолюбие.

Дес Василева