КАК СЕ ПРАВИ НАРЕДЕНО ИНТЕРВЮ. И КАК YOUTUBE КАНАЛИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В КОПИЕ НА НЕГЛЕДАНИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ

Първо, малко уточнение. В повечето YouTube канали, така модни напоследък, куцо, кьораво и сакато реши, че може да „прави“ интервюта и да се изживява като журналист. Това важи и за така наречени журналисти, които и до днес не могат да осъзнаят, че изобщо не е достатъчно някой да те е назначил някога и някъде като репортер или журналист, за да си въобразиш, че умееш да правиш тв/видео интервю. Но понеже „тренда“ е такъв, куцо, кьораво и сакато се превзема като инфлуенцър и най-вече като „тв журналист“ и бичи „интервю“ след „интервю“ – от потрес към по-голям потрес…

Всичко това се прави заради пари и заради колкото се може събиране на повече гледания, които носят още повече пари. По-долу ще стане дума и за пачките под масата, които се взимат от определени „вип“ лица, които пък търсят аудиторията на ютубърите за пиар.

По тази схема някои ютубъри играят и ролята на фанатични „русофили“, само и само за да крадат голяма аудитория. А са путинисти и русофили точно толкова, колкото им траят написаните постове, които два часа след това трият във Фейсбук собственоръчно, защото ги е шубе от … собствената им позиция.

Второто малко уточнение е за „вип“ лицата, които се пренасочват  от телевизиите към YouTube каналите. Неусещайки как обаче самите ютубканали и ютубъри все повече копират негледаемите телевизии и се превръщат в същите като мразените от публиката телевизионни водещи.

Сега ще ви кажа нещо, на което малцина от вас вярват. И Борисов, и Пеевски сами са си пиари. Севди, Велислави и всякакви останали „квачки“ са ползвани единствено оперативно и по скоро организационно, отколкото като истински пиар-и. Тук му е мястото да отбележим, че у нас истински пиар-и, такива каквито по призвание и професионализъм има по света, – няма. У нас всеки неуспял журналист, или всеки дървен философ решил да прави кинти, давайки собствен акъл, ако успее да успи някого от „големите“, се пише „пиар“. Срещу много К.

Та, и Борисов, и Пеевски, са си сами пиари. То затова и такъв им е „успеха“ от пиарна гледна точка. За ППДБ няма да пиша, че там налудността е основна фиксация в пиара, а и ми е писнало да се занимавам с тия идиоти, оставям това на глупавата стратегия на ГЕРБ и ДПС Ново начало – да играят огледално на тяхната свирка.

Преди месеци си говорихме с един много кадърен човек, който ме покани да правя интервюта и предаване в негово изключително модерно студио, което предстои да стартира. Искаш ли да ги убием? – попита ме той. Ок, отвърнах му, обаче като първи гост искам да ми осигуриш Делян Пеевски. (Знаех, че може да го направи).

Разказвам това по повод на така нареченото интервю взето от Явор Дачков с Бойко Борисов. И за да е ясно на публиката, че такива интервюта никога не стават просто ей така, или „случайно“. Също както никога Бареков не среща „случайно“ Борисов на дувара му в Банкя. Тия евтини пинизи в така наречения „пиар“ винаги са предварително уговорени, високо платени като поръчка, която обслужва и двете страни – в случая Борисов печели осъществяване на „играта“ си, ползвайки Дудука за пачавра, а Дудука печели нарцистична известност, която му е целта. И двамата са толкова големи „пердета“, че не се интересуват колко се излагат. Важното е пласмента на това, което Борисов иска да пробута и колко дълбоко Дудука може да гълта.

В интерес на истината Дудука е по-артистичен от Дачков. Трябва да се отчете.

За да правиш наредено интервю се иска талант. Ако Дудука не преиграваше малоумно и нарцистично винаги и не лъжеше толкова много, колкото лъже и Борисов, можеше да постигне далеч повече „реалност“, а не да се въртоли в безумните небивалици, които плещи пред откровено некадърния ютубър Ивелин Николов, който пък алчен за „гледаемост“ рие дъното все по-надълбоко.

Да правиш не само тв /видео/ интервю, а нередено такова, се иска истински талант, а не „ние задаваме петмезни въпросчета, хихикаме, а вие отговаряте каквито и да е глупости, на които ние дори не опонираме“. А не опонират, защото или изобщо не ни интересува истината, или ни интересуват само кинтите, които печелим от изговорените лъжи.

Това не е никаква журналистика, а курварлък.

И то долнопробен курварлък. Обут в евтин чоропогащник на дупки, с ярко сини сенки на очите, червена къса лачена пола, и миризлива п*тка отдолу и.

Ако си талантлив, такова „наредено“ интервю можеш да направиш, че да обърнеш нагласите за интервюирания у публиката така, както и той не си е представял. И то по най-нестандартния начин – разнищвайки го издъно, скарвайки се дори с него в ефир, вадейки от него онова, което никой не го е питал досега, а не седейки срещу него мрънкащ, ухилен и добродушен.

За тая работа се иска обаче талант, а не бездарие. Не винаги когато умееш да пишеш сносно, ставаш за тв интервюираш. Не винаги, когато ти е просто известно името като журналист, ставаш за тв/видео интервюиращ.

То затова Кеворкян е един и единствен ще си остане.

За наредените интервюта обаче главна роля имат интервюираните „вип“-ове. Те дирижират мача. И понеже са си сами пиари, сами режисират тъпнята, която винаги последва. Ако интервюиращият си е плюл на сурата, а винаги си е плюл, съгласявайки се на такъв пиринчен спектакъл, не го е еня толкова, защото него го е еня единствено за пачката и нарцистичното удоволетворение, че „ще се говори за него“.

Трагедията на така наречените „вип“-ове Борисов, Пеевски, Мирчев, Асен Василев и така нататък, е, че са заобиколени от една камара абсолютни бездарници, келепирджии, хабер нямащи нито от „пиар“, нито от тях самите, защото за да бачкаш за шефа си така че да го поставяш по най-ефикасния начин пред обществото, първото правило е да му познаваш душицата и нея да вадиш на преден план, а не заучените „опорки“, които наливаш за да оправдаеш тлъстите пачки на месец.

Трагедията на Борисов, Пеевски, а и на Радев, защото той не прави никакво изключение, при него даже е още по-дълбоко дъното с идиотския му „екип“, е, че така и не разбраха, че с „наредени“ интервюта, с „наредени“ пиар-акции, с „наредени“ дървени философии а ла Мадам В., единственото, което постигат е отвращение, погнуса и подигравки у публиката.

Когато извадиш истината обаче, когато успееш да рискуваш и да застанеш очи в очи с „крив“ журналист, а не поръчкова предварително уговорена подлога, когато се скарате даже в ефир, неподозирано и за теб самия ще успееш да обърнеш нагласите, защото хората винаги усещат искреността, винаги усещат спонтанността и никога не прощават уговорения мач.

Защото едно е да застанеш в интервю срещу мишка – интервюиращ, друго е да имаш мъжеството да застанеш срещу хиена – интервюиращ. С втория – винаги печелиш. И ако имаш мъжеството да си искрен – задължително ще спечелиш и аудиторията, която те гледа.

Та, ако бях приела и онзи човек, който ми предложи студио и предаване, ми бе осигурил Пеевски като първи гост, щях предварително единствено да кажа на Пеевски – питам всичко, пич, всичко онова, което досега са ти казали да премълчаваш твоите „квачки“ и наплатени „пиари“, няма да се бием, няма да се хващаме за гушите, но ще извадим всичко онова, което си ти в душата си, което не познава облъчената публика от сатанизирането ти от плоски мозъци, ако си мъж, ще ти стиска, готви се. Толкова.

Ако аз бях направила това „дачково“ интервю с Бойко Борисов, щях да го почна от пачките и кюлчетата, ама не за да му бия шамари, а за да поговорим, както вика Васко Петев – за курвите и в единия, и в другия смисъл, щях на всяка лакардия и безгрижна негова лъжа да го засичам – ама, пич, що така бе, не беше ли така?!, щях да го извадя от обувките му на владеещ режисурата и положението, и да опитам да го покажа, че и той е объркан, уплашен, щото и в него има едно скрито хлапе, и да го питам – що те е страх, бе, пич, що, а!, и щях да го питам – абе, кой уби Алексей Петров…

В Библията е казано – познанието носи тъга.

Завиждам ви, завиждам на „блаженната“ публика, че няма познанието какво всъщност стои зад всяко такова „интервю“, което гледате.

Когато знаеш механизмите на онова, което стои зад всяко подобно уж „спонтанно“, а наредено интервю, просто ти се драйфа.

Веселина Томова