ИЗВЕДНЪЖ СЕ НАПЪЛНИ С РАДЕВИСТИ. ПЪЛЕН МОРАЛЕН КОЛАПС И АМНЕЗИЯ. ИСТИНСКИЯТ УЖАС Е КОЛКО БЪРЗО ЗАБРАВЯМЕ

Капсулиране и бетониране на статукво, структури, бизнеси и пр.

В крайна сметка целта тук е да не можем нито да шаваме, нито да мърдаме.

Дали ще е Радев, или Борисов, или Пеевски няма всъщност абсолютно никакво значение. Въртележка в един кръг на оплетени в тежки зависимости фигури. Имена от една и съща схема. Казано му е – скочил е…или някой действително има илюзии, че действията на която и да било от тези марионетки са независими и самостоятелни? Че могат да действат по съвест и в интерес на обществото?

Истинският ужас обаче не са те. Истинският ужас е колко бързо забравяме.

И е тъжно, и е доста отрезвяващо.

За мен е непонятно как с няколко кухи изречения от съзнанието на голяма част от възхваляващите изчезнаха и мерките срещу Ковид, и зелените сертификати, и Триморието, и инфантилната кадрова политика, и тежката корупция и кражби, които се вихрят на заден фон, и Боташ, и завода за барут на Райнметал, и подписаните декларации, обявяващи Русия за агресор и още, и още…

Евроатлантизмът к’во го правим?

Хубавото е, че това е още една много дебела разделителна линия. В крайна сметка живеем във времена на разделение, в които всеки трябва да се определи – важно е за по-нататък.

Тъжното е, че много от самоопределилите се като родолюбци и патриоти персони се оказаха всъщност обикновени лакеи – с чупка в кръста и без капчица мъжество. Нарича се низост.

Само мога да си представя каква борба тече в момента, за да се наместят навреме на „правилното“ място. Разбира се – водени единствено от интереса на страната и народа. Полагат титаничен труд по сервилничене и слагачество.

Изведнъж се напълни с радевисти. Пълен морален колапс и амнезия.

Имаше една приказка, че достойнството е онази невидима кост, която държи главата изправена.

Ми, няма я костта…

Весела Станчева