РАДЕВ НАПРАВИ НАЙ-ГОЛЕМИЯ НОВОГОДИШЕН ПОДАРЪК НА БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ. ТОМОВА СЕ ОКАЗА ПРАВА – ПРОВЕРИ КАКВО СЕ СЛУЧВА НА УЛИЦАТА. ГЛЕДАЙТЕ ПО-ДОБРЕ УЛИЦАТА, ОТКОЛКОТО YOUTUBE

За много години и ви пожелавам да сте живи и здрави! Много мислих как да започна този текст и реших да е така, по-обикновено. По народному, както е актуално да се говори напоследък.

Вие няма как да знаете, но ние с Веселина Томова спорим постоянно. Горе-долу за почти всяко нещо, което се случва в тази клета държава, тя мисли по един начин, а аз съм наопаки. И забележете! – въпреки всичко тя ми публикува скучните размисли, не знам защо. Явно Пеевски така я е инструктирал, докато й праща пачки в кашони с алкохол, нямам идея. Колкото и да спорим обаче, аз съм я признал за нещо, в което е безпощадно права: не пиши нищо, ако не си смел, а преди да напишеш нещо, винаги се оглеждай внимателно в детайлите, но най-напред провери какво се случва на улицата. Улицата е училище, улицата е университет, улицата е казарма, но преди всичко улицата отразява изключително точно какво се случва в държавата най-горе.

Да ви кажа, оказа се права Томова, така че от опит мога да ви кажа същото: по-добре гледайте улицата, отколкото YouTube, където всяка седмица от няколко години насам ви говорят как някой ще го приключват, ще бяга с частен самолет, ще го застрелват или ще идват американците с хеликоптер да си го приберат.

Като споменах YouTube, наскоро гледах едно старо видео там, в което Румен Радев води тренировъчен въздушен бой с друг пилот. Повечето хора неминуемо изпитват симпатии към човек, който виртуозно управлява самолет с характеристиките на МиГ-29. И сигурно някъде в съзнанието им възниква въпросът: „а, бе, не е ли хубаво такъв човек, военен, пилот, да вземе да влезе в политиката?“

Е, влезе. Само че не влезе сега, както говорят дежурните дрънкалници по телевизиите (а вече и в интернет), а влезе още преди 10 години. И романтиката отече още тогава.

Помните ли първия служебен кабинет на Румен Радев? С Герджиков и всички явни и неявни капии на ГЕРБ и ДПС вътре и с лозунга „надграждане“ на ГЕРБ?

А помните ли следващите четири служебни кабинета, назначени лично от него?

Някак си в публичното пространство се наложи да помним само Кирил, Асен, Денков и „шарлатаните“, които Радев лансира в политиката. А не помните ли и представителният Стефан Янев, който стоеше добре като премиер, а после се оказа супер несъстоятелен и супер олигархичен политик, взет на каишка от поне два видни икономически мастодонта?

А помните ли министрите му на Радев? А каква борба с корупцията проведоха, помните ли? Ами никаква! Ни-как-ва!

Между тях имаше и свестни поне като биографии и компетенции хора, но всички от тях си влязоха в схеми със старата и нова олигархия със скоростта на светлината.

По дяволите, кога забравихте, че именно служебно правителство на Радев назначи Росен Карадимов в борда на ББР, та миналата година и телевизор, и YouTube канали ви надуха главата как Карадимов бил едва ли не топ човека на Пеевски и личния му избор за шеф за КЗК?

Така че намалете малко децибелите и еуфорията около Радев.

Той не е „нов“, той отдавна е в политиката. И е там вече почти 10 години. И то, ако не броим предходната му кариера. Защото, ако я гледаме и нея и ако разпитате малко как се заема висш административен пост в системата на Българска армия, бързо ще ви светне на акъла, че извън общоизвестните клишета за деполитизиране и прочие, генерал Радев май си е „политическо лице“ от много отдавна.

Спомнете си само как Георги Първанов и Корнелия Нинова почти се скараха публично кой го бил предложил за президент. Сигурно не помните, но когато се разбра, че конкуренцията на Радев ще е една обикновена „Тсетска“ от ГЕРБ и, че ще я отвее за „добър ден“, в така нареченото „ляво пространство“ избухна раздор кой е автора на супер хитовата идея да бъде издигнат командващия българските ВВС и кой го е довел едва ли не за ръчичка, демек кой е по-по-най в БСП в контекста на вътрешните боричкания кой да овладее и без това вече започналия да загнива под управлението на Нинова труп на левицата. Апропо, самата Корнелия Нинова пък се беше похвалила, че лично тя му писала речите на Радев, един вид го обрисува като едно възрастно бебе с прошарена коса и брада и с биберон в уста, на което мама Корни му сменя памперсите публично по телевизията. Смях в залата.

На Румен Радев обаче му предстои нещо наистина тежко в личен план. Радев е израснал във военна среда, където въпреки интригите, характерни за всяка държавна структура, конфликтите и службогонството, все пак има някакъв минимален ред за кариера. Та точно от тази стерилна среда той кацна директно в Президенството.

А Президенството е „Олимпът“ на нашата политическа система, не като влияние, а като личностно местообитание. Еверестът на политическия лукс. Ти си церемония. Ти си венец и гирлянди. Ти посрещаш парада на 6 май. Ти си централната реч на всеки национален празник. Ти даваш брифинги „на крак“ по села и паланки и журналистите само те слушат. Ти си визитката за 3 март, националния празник на страната.

И основният ти проблем е дали на 3 март ще кажеш ,че България е освободена от „руските войски“ или да ги пропуснеш, за да замажеш.

Имаш хубавичка държавна резиденция, готин държавен парк, държавен басейн и фитнес само за теб, лична държавна прислуга, лична държавна охрана, прекрасни държавни „работни“ закуси и обяди, пищни държавни вечери, държавно самолетче, когато ти се прииска да попътуваш с жена си на най-добрите държавни екскурзии с най-добрите частни хотели по света. И не най-добрите на снимки, а реално най-добрите. Защото ти си част от кастата на „държавните глави“.

Това е държавна диамантена кредитна карта без лимит. Може да се снимаш с Тръмп, да хапнеш малко и да кажеш „омарите са страхотни“ на Деси, да подметнеш три приказки пред Путин, който да ти се подиграе пред целия свят на Валдайския форум, но на теб да не ти пука, защото утре пък може и да хапнеш супичка със Си Дзинпин или пък да видиш най-новия музей в Египет, а гид да ти е тамошния президент, който не е точно наследник на фараоните, но пък ти е колега военен и въплъщава идеала ти за бъдещ управленски модел в България. Или пък може да видиш Петра в Йордания, а до теб да е краля на Хашемитското кралство.

9 години изкара така Радев в петзвездния лукс на Президентството.

Почти недосегаем за реалната политическа тиня. Е, сега от президентския лукс ще трябва да влезе в мазето и кенефа на политическия крайпътен мотел, и то не на почивка, а на работа.

Ще се сблъска с всички амбиции, лични сметки и желания за „някой лев“ (превалутиран в евро, защото референдума на Радев не успя) или „некоя сгодна женица“ – все неща, които водят напред в живота 99% от хората, занимаващи се с политика в България и не само.

За 36 години у нас се отгледа една каста от „партийни строители“, които кацат от партия на партия в зависимост от възможността за „кариера“ и „пара“. В средите ги наричат за по-кратко – „кърлежи“.

Става дума за едно десетина хиляди човека, които са склонни да бачкат за всички. От Пеевски и Борисов до Радев и Иисус Христос, стига да влезе в политиката. В момента, в който те видят, че „влизаш“, идват на талази и бързат да се впият в теб – новото тяло-приемник по пътя им към мечтания държавен пост или кариера. А недай си Боже да имаш шансове за нещо повече от 4% на избори – опашката от „независими“ анлизатори, социолози, политолозии и всякакви „акълии“ пред кабинета ти става по-голяма от тази за хляб пред магазин от 90-те.

9 години Радев гледаше на политическото блато отгоре, над вонята, нашироко. Сега му предстои да се бухне в блатото директно.

Да види как се намира пара за кампания, пък да усети съвсем реално как и защо „бизнесът“ дава пара и какво ще ти иска срещу тази „услуга“.

Ще види как се реди листа, където Гошо иска да е пръв, ама Пешо носи и 300 хиляди евро за кампания, а пък Пенчо е готин и идва с „готови“ 20 000 гласа, ама май е човек на еди-кой-си.

Или пък ще отиде в някой град и там ще му представят един Мишо – много читав организатор, е, вярно, бил е при Яне Янев, после при Бареков, а после бил бачкал за ГЕРБ, но това е просто защото много ги разбира нещата и ще ни направи „както трябва“ кампанията в Чапръчене.

И такива са огромната част от „партийците“ у нас. Тези, които – нека го кажа с актуалния медиен, социоложки, политоложки и анализаторски жаргон – „работят на терен“.

За сравнително кратко време по Радев ще полепне толкова много политически боклук, че накрая, както той казва, „корупционерите ще се прегърнат с тези, които се бореха с корупцията“. В случая – с него.

Дано да съм лош пророк, но историята винаги се повтаря. Спомнете си за Царя, Бойко и Слави – все борци с корупцията, които щяха да я спират и чегъртат, но които я възпроизведоха в още по-големи размери от тези, с които уж се бореха.

Честно казано, аз явно бях от малцината хора у нас, които до последно не вярваха, че Радев ще се забърка в тази каша. Просто го смятам за все пак умен човек (и съм спорил с много хора за това). А фактът, че безкрайния списък с кариеристи и чакащи да заемат сладък държавен пост „съветници“, навъртащи се около Президентството, са убедили Румен Радев да „скочи в калта“, най-вероятно показва и определени зависимости.

Все пак спестяванията от армейска заплата не са достатъчни, за да платиш две кандидат-президентски кампании.

Всъщност анализът на новия политически Месия у нас трябва да започва най-малкото от това какво точно „слиза на терена“, освен привидното завръщане на „преоблеченото БСП“ – скрилите се под Румен Радев стари другари, изритани от Корнелия Нинова през годините.

Филип Антонов