ЗЕЛЕНИЯТ ОКТОПОД: КАК КОНСТАНТИН ДИЧЕВ И „ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ“ ПРИВАТИЗИРАХА ЕКОЛОГИЯТА ЗА ЛИЧНА ОБЛАГА
Идеология за милиони и такса „спокойствие“
На пръв поглед това е история за спасени лешояди, редки соколи и благородна грижа за биоразнообразието. Зад фасадата на Сдружение „Зелени Балкани” обаче се крие една от най-ефективните машини за институционален натиск в България. Организация, чиито приходи в размер на 99% идват от дарения и грантове, е успяла да създаде перфектния „затворен цикъл“: нейни лидери чертаят границите на защитените зони в държавните комисии, същите хора блокират инвестиционни проекти чрез жалби, а свързани с тях консултантски фирми предлагат „експертни решения“ за излизане от съдебната блокада. В центъра на този механизъм пулсира името на човека, превърнал жалбата в рафинирано оръжие за икономически саботаж: Константин Дичев.
Архитектура на схемата „Затворен цикъл“
Разплитането на мрежата започва от Търговския регистър. Анализът на свързаните лица разкрива три основни стълба, които формират еко-системата на влияние:
- НПО-то (Лицето и Мечът): СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора“. Регистрирано през 2003 г., то е основният бенефициент на милиони евро по програма LIFE и ОПОС. С бюджет, захранван почти изцяло от външно финансиране, сдружението разполага с ресурса да поддържа армия от юристи и експерти, чиято основна задача е мониторинг и… обжалване. Управляващият триумвират тук е константен: Ивелин Иванов, Константин Дичев и Ивайло Клисуров.
- Консултантът (Портфейлът): „Стерна Консулт“ ЕООД (ЕИК 201741246). Собственост на Валентина Фиданова – лице, чието име фигурира в архивите на управлението на „Зелени Балкани“. Фирмата е специализирана в управление на проекти по европейски програми. Тук се затваря финансовият кръг: докато НПО-то блокира проекти, консултантската фирма е готова да предложи експертизата, която ще „омилостиви“ екологичните изисквания.
- Земеделската връзка: Сдружение „Необлагодетелствано животновъдство и екология“. Тук Константин Дичев и Ивелин Иванов отново са в управлението заедно с Мирослав Хусков. Това звено дава лостове за контрол над разпределението на пасища и екологични субсидии, превръщайки защитените зони в инструмент за стопански натиск над земеделците.
Константин Дичев – Оперативният жандарм на екологията
Ако Ивелин Иванов е дипломатичното лице на организацията, то Константин Дичев е нейното оперативно острие. Неговият профил е учебникарски пример за това как експертизата може да бъде превърната в оръжие.
Дичев заема стратегическа позиция – той е „Експертът във властта“. Участието му в държавни комисии и работни групи към МОСВ за Натура 2000 му дава достъп до информация, недостъпна за обикновения инвеститор. Той е един от хората, които буквално „чертаят картите“ на защитените зони, като пряко влияе върху това кои имоти да попаднат в защитени зони и кои не. Ако даден имот е „защитен“, неговата пазарна цена пада и той става неизползваем за строителство или за ползване от инвеститори за различни допустими от закона цели. Това дава огромна власт — имотът може да бъде „отблокиран“ само ако собственикът/инвеститора наеме свързани консултанти за изготвяне на „специализирани планове за управление“.
Парадоксът е пълен: Дичев няма регистрирани търговски дружества на свое име. Това му осигурява параван на „безкористна загриженост“, докато в същото време действа като професионален “подавач” на сигнали до съда или други държавни институции срещу обекти, които не са съгласувани с неговия кръг. Когато Дичев посочи, че в даден имот „гнезди рядък орел“, инвестицията спира моментално. Проверката на това твърдение отнема години, през които проектът фалира или бива насочен към „правилните“ консултанти.
Анатомия на „Зеления рекет“
Механизмът, по който оперира групата, е болезнено ефективен и се базира на три основни стълба:
- Институционална блокада: Десетки жалби срещу ОВОС на стратегически обекти – от автомагистрала „Струма“ до малки кариери за инертни материали и ВЕИ паркове. Мотивът винаги е „защита на местообитания“, но резултатът е икономическо забавяне, което принуждава инвеститора да търси „диалог“.
- „Отглеждане на видове по документи“: Използвайки монопола си върху базата данни за защитени видове, Дичев и Иванов могат да блокират всеки парцел в която и да е част от държавата. Инвеститорите често съобщават за оферти за „експертен мониторинг“ – срещу определена сума сдружението гарантира, че няма да намира пречки за проекта в бъдеще.
- Финансов дисбаланс: Докато частният бизнес плаща огромни такси, лихви и неустойки при всяко спиране на проекта, „Зелени Балкани“ водят своите дела с пари от европейски грантове. За тях съдебното дело не е разход, а част от проектната дейност, за която получават заплати.
Парите и политическият чадър
Въпросът за милиони е: защо държавата е пасивна? Отговорът се крие в политическото представителство. Връзката с Тома Белев – бивш зам.-министър на околната среда и дългогодишен съратник на Константин Дичев в „Зелени Балкани“ – обяснява защо сигналите на засегнатите браншове често потъват в чекмеджетата.
Пътят на парите е ясен: Програма LIFE на ЕК налива милиони в СНЦ-то. Оттам средствата се разпределят под формата на хонорари за „експертни анализи“ към тесен кръг от физически лица и фирми като „Стерна Консулт“. Това е „капсулирана проектна икономика“, в която екологията е стоката, а страхът на инвеститора – допълнителният дивидент.
Анализът на политическата обвързаност на лицата от „Зелени Балкани” разкрива директна връзка между неправителствения сектор, частния бизнес и висшите етажи на държавната власт. Това е ключов елемент в концепцията за „зеления рекет“, тъй като позволява на една група хора едновременно да създава правилата (в министерството), да ги контролира (през НПО) и да консултира как да бъдат заобиколени (през фирма).
1. Политическият „Трамплин“ и държавни постове
Най-яркият пример за тази свързаност е Тома Белев, който е свързващото звено на сложния еко-корупционен механизъм:
- Държавна власт: Той заемаше поста Заместник-министър на околната среда и водите (2021–2022). Преди това дълги години е бил директор на Природен парк „Витоша“.
- Политическа дейност: Лидер и съпредседател на ПП „Зелено движение“ (част от коалициите „Демократична България“ и „Продължаваме промяната – Демократична България“).
- Конфликт на интереси: В качеството си на зам.-министър той имаше пряк контрол върху бюджетите на ОПОС и програмите, по които „Зелени Балкани“ кандидатстват за финансиране. Макар формално да се е оттеглил от управлението на сдружението, връзките му с Ивелин Иванов и Константин Дичев остават дълбоки и дългогодишни.
2. Експертизата като политически инструмент
Ивелин Иванов и Константин Дичев не заемат преки политически постове, но действат като „сиви кардинали“ в екологичната политика:
- Участие в комисии: Те често са част от работни групи към МОСВ и Министерството на земеделието, които чертаят границите на Натура 2000.
- Политически сигнали: Както се вижда от медийните архиви, Константин Дичев е основен източник на сигнали до Съда, ДАНС и Прокуратурата срещу политически опоненти или инвеститори, които не се съобразяват с исканията на еколозите. Това създава механизъм, при който „Зелени Балкани“ могат да използват държавните институции за натиск върху частния бизнес.
3. Схема на влиянието (The „Green Cycle“)
Комбинацията от тези данни позволява да се начертае следната функционална схема, която често се описва като „зелен октопод“:
- ПП „Зелено движение“: Осигурява политически чадър и законодателни промени, които улесняват обжалванията на проекти.
- СНЦ „Зелени Балкани“ или друго “зелено” НПО: Подава жалбите в съда, блокира инвестициите и „произвежда“ екологични аргументи (лешояди, орли, местообитания).
- Експерти (Иванов/Дичев): Предлагат решения на проблема в държавните комисии.
- Частни фирми („Стерна Консулт“): Инвеститорът бива насочван към тях, за да му бъде изготвен „правилен“ проект, който няма да бъде атакуван от НПО-то.
4. Недосегаемост и международна подкрепа
Причината тези лица да изглеждат „недосегаеми“ за КПК или Прокуратурата е двойна:
- Европейски гръб: Повечето им проекти са директно с ЕК (програма LIFE). Всеки опит за разследване на национално ниво се представя пред Брюксел като „репресия срещу гражданското общество“, което активира европейски механизми за защита.
- Информационен монопол: Те държат базата данни за защитените видове. Държавата (РИОСВ) често няма собствен ресурс да провери дали в даден имот наистина има защитена птица, или тя е „поставена“ там само в документите на НПО-то, за да се спре строеж.
5. Конфликт на интереси: През 2021 г. беше повдигнат въпросът за това как експерти на НПО-та участват в съветите към РИОСВ и МОСВ (които вземат решения за ОВОС), докато техните собствени сдружения обжалват същите тези решения. Лицата от „Зелени Балкани” бяха обект на парламентарни питания относно това дали получават хонорари по проекти, които сами са одобрили в качеството си на членове на консултативни органи.
В тази връзка Константин Дичев функционира като полевото острие на една многомилионна индустрия, маскирана като природозащита. Неговата роля в „Зелени Балкани“ е да поддържа административния огън на терен, докато организацията инкасира над 17 милиона лева за абсурдни проекти като „броене на лешояди“ (3 000 000 лв) и „мониторинг на лалугери“(480 000лв). Тази подялба на труда е безпощадно ефективна: Дичев блокира реалния бизнес чрез прецизно таргетирани жалби, докато неговите политически ментори в София легитимират този натиск и разпределят европейските грантове. Така Дичев се явява ключов зъбчак в механизъм, който превръща екологичния саботаж в най-печелившия бизнес модел в държавата, захранван директно от джоба на данъкоплатеца.
Време за проверка
Случаят „Константин Дичев“ не е просто история за поредния екоактивист – това е хроника за софистицираната приватизация на държавния контрол. Когато правото на жалба се превърне в инструмент за икономическа принуда, това престава да бъде защита на природата и се превръща в „злоупотреба с право“. Ролята на Дичев в този механизъм е ключова: той е острието, което нанася удара на терен, докато неговите политически покровители осребряват административния хаос.
Всички данни сочат, че Константин Дичев функционира като полеви командир на една многомилионна индустрия. Докато организацията му „Зелени Балкани“ инкасира над 17 милиона лева за абсурдни проекти като „броене на лешояди“, самият Константин Дичев методично блокира реалната икономика. Всяка негова жалба е прецизно калибриран инструмент за икономически саботаж. Именно “експерти”, като Дичев са в основата на превръщането на екологичната експертиза в скалпел за отстраняване на неудобни инвеститори, обслужвайки интересите на „Зеления картел“.
Социалната цена
Сметката за „активизма“ на зелените паразити, като Константин Дичев плащаме всички ние. Докато Дичев и неговият приятелско-политически кръг „отглеждат лалугери“ и “оплождат пеперуди” срещу милиони, цели региони в България потъват в икономическа парализа. Икономическото задушаване на цели населени места и прогресивното обедняване са директно следствие от блокирания прогрес, за който носят вина шепа псевдоеколози, усвояващи милиони за издръжка на тясното си обкръжение.
Мария Иванова