Съдия да си, по калъпа на Цветанов!

http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=20793&Itemid=33

В нея разкрихме, че се узаконява се една практика, чрез която неизвестно на колко граждани вместо държавна такса 150 лв. са им взети 1000 лв. За получаване на постоянно пребиваване на чужденец таксата е 1000 лв. ако обаче чужденеца е съпруг на български гражданин тогава таксата е 150 лв. – това е по чл. 12 от Тарифа 4. МВР обаче взема поголовно по 1000 лв. на всички.

През октомври 2011 година Варненският районен съд осъжда Областна Дирекция на МВР – Варна да заплати на съпругата на Димо Димов 850 лв., получени при първоначална липса на основание, тоест вместо да бъдат заплатени 150 лв. държавна такса от ОД на МВР – Варна си е лапнала 1000 лева като те са били поискани и заплатени.

Публикуваме решението на Варненския окръжен съд, което отменя решението на Районния съд.

Тежко е, тежко е, да съдиш МВР-то на Цветанов, който умее да си комуникира с некои съдии.

                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                           №

                                               гр.Варна, 6.02.2012г

                                               в името на народа

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД    ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари 2012г

в състав                           Председател: ДЕСПИНА ГГЕОРГИЕВА.

                                              Членове: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                                                             ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

при секретаря С.Т.

като разгледа докладваното от съдия Г.

в.гр.д. № 2514 по описа за 2011, за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство е образувано по жалбата на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР ВАРНА против решението на ВРС-ХХс-в № 3872/ 10.10.2011 по гр.д.№ 7264/2011г, с което е осъдена ОД на МВР-Варна да заплати на О.Ж.П. ЕГН ********** *** сумата от 850лв, представляваща получената разлика между внесената и реално дължима държавна такса, с която се е обогатила, получавайки я при първоначална липса на основание вследствие внасянето й от ищцата по сметка на ответника, под формата на дължима такса за получаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец на територията на Република България по реда на чл.25 ал.1 т.4 ЗЧРБ, платена от ищцата на 23.09.2009г по банков път, при дължима такса съгласно чл.12 ал.2 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ /обн. ДВ бр.27/10.03.1998г, в сила от 10.03.1998г, в редакцията от 10.04.2009г, действала към 23.09.2009г/ в размер на 150лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-13.05.2011г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.55 ал.1 пр.1-во и чл.86 ал.1 ЗЗД, както и е осъдена да заплати сумата от 50лв, представляваща направени от ищцата съдебно-деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса по иска, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Счита решението за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като се постанови друго за отхвърлянето на иска.

            В с.з. по същество поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Въззиваемата страна О.Ж.П. в срока по чл.263 ГПК не е депозирала писмен отговор

В с.з. по същество, чрез нейния процесуален представител Димчо Димов, неин съпруг,  поддържа становището си и моли за потвърждаване на решението на РС.

В исковата си молба въззиваемата излага, че е съпруга на български гражданин по силата на сключен граждански брак на 4.07.2005г, а на 25.05.2008г им се е родил син с българско гражданство.

По повод подадена от нея молба за придобиване на разрешение за постоянно пребиваване на територията на страната по реда на чл.25 ал.1 т.4 ЗЧРБ, ответникът е изискал заплащане на държавна такса в размер на 1000лв, платена от ищцата на 23.09.2009г чрез банков превод по сметка на ответника. Действителният размер на дължимата държавна такса за поисканата услуга е 150лв. съгласно действащата Тарифа № 4. Разликата над реално дължимата сума се явява платена при първоначална липса на основание и затова претендира за връщането на разликата над 150лв до 1000лв, т.е. 850лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата .на подаване на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.

Така предявените в условията на пасивно субективно и обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.55 ал.1 предл.1-во и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор по отношение на фактите, а именно:

Ищцата е руска гражданка и пребивава в страната от момента на сключването й на граждански брак с български гражданин Д. Д. Д.на 4.07.2005у видно от представеното у-е  /л.4-І/. От брака си имат родено дете Д. Д. Д., род.***г, което се установява и от представеното у-е за раждане /л.2-І/ .

От съдържанието на писмо от 22.06.2009г /л.5-І/ е видно, че  Началникът на ОД на МВР-Варна, РЗ „Миграция" е уведомил ищцата, че с решение за предоставяне на статут на постоянно пребиваващ в РБ № 88418/ 22.06.2009г. й се разрешава статут на постоянно пребиваващ в страната, на основание чл.25 т.4 ЗЧРБ.

По делото е представено и копие от б.бордеро за паричен превод по сметката на ОД на МВР-Варна под № 1149/23.09.2009г от О.Ж.П. в размер на 1 000лв .

Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:

За основателността на иска по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД е необходимо да бъде установено наличието на имуществено разместване между двете страни по спора, т.е. фактическото преминаване на материалното благо от ищцата у ответната страна. Главното и пълно доказване е в тежест на ищцата, която черпи права от установяването на този факт. В тежест на ответната страна е да установи, че разместването е осъществено на правно основание..

Тъй като по делото не е представена молбата, изходяща от ищцата, от която да е видна датата на депозирането й, нито е посочен входящият номер, съдът не може да установи точното съдържание на волеизявлението на ищцата. За него се съди косвено от издаденото разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в България. В него е посочено, че се издава на основание чл.25 т.4 ЗЧРБ с дата 22.06.2009г.

Разпоредбата на чл.25 ал.1 т.4 ЧРБ визира издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденци, родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка..

Съгласно нормата на чл.12 ал.1 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ /обн. ДВ бр.27/10.03.1998г, в сила от 10.03.1998г, в редакцията от 10.04.2009г, действала към 22.06.2009г/, за разрешаване на постоянно пребиваване на чужденец в Република България се събира такса 1000лв.  Съгласно ал.2 на същия член „в случай на сключен граждански брак от чужденец с български гражданин, се събира такса 150лв”.

Разграничението между двете такси, обособени в две отделни точки на чл.12, е обусловено от различните основания за постоянното пребиваване на чужденец в страната. В случая на сключен граждански брак е приложима хипотезата на чл.24 т.18 ЗЧРБ със следното съдържание /в редакцията към 22.06.2009г/ : „ чл.24 /1/ Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл.15 ал.1 и:….

т.18 (нова-ДВ бр.29/2007) са членове на семейството на български гражданин по чл.2 ал.2…”

Нормата на чл.2 ал.2/отново в редакцията към 22.06.2009г/ дава легалната дефиниция на понятието членове на семейството: „Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин .

ал.(2) Членове на семейството на български гражданин са лицата, които живеят с него в едно жилище и са: 

т.1 съпруг…..

В процесния случай в съобщението до ищцата е посочено основанието на чл.25 т.4 ЗЧРБ, с което съдът е длъжен да се съобрази и то не подлежи на преценка, тъй като заинтересованото лице е разполагало с друга процесуална възможност по администартивен ред да го оспорва, в случай че не е било правилно определено. При това положение ищцата не попада под хипотезите, определящи дължима държавна такса в размер на 150лв., а такава от 1000лв, каквато правилно е била определена. Ето защо не е налице дадено без основание, чието връщане да се дължи. Искът като недоказан подлежи на отхвърляне, а постановеното от ВРС решение- на отмяна..

Съобразно изхода на спора, в полза на въззивника следва да се присъдят направени разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да се определи въз основа на Наредба № 1 за минималния размер на адвокатското възнаграждения – чл.7 ал.2 т.1 от 100лв за всяка от инстанциите

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХХс-в № 3872/ 10.10.2011 по гр.д.№ 7264/2011г, с което е осъдена ОД на МВР-Варна да заплати на О.Ж.П. ЕГН ********** *** сумата от 850лв, представляваща получената разлика между внесената и реално дължима държавна такса, с която се е обогатила, получавайки я при първоначална липса на основание вследствие внасянето й от ищцата по сметка на ответника, под формата на дължима такса за получаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец на територията на Република България по реда на чл.25 ал.1 т.4 ЗЧРБ, платена от ищцата на 23.09.2009г по банков път, при дължима такса съгласно чл.12 ал.2 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ /обн. ДВ бр.27/10.03.1998г, в сила от 10.03.1998г, в редакцията от 10.04.2009г, действала към 23.09.2009г/ в размер на 150лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-13.05.2011г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.55 ал.1 пр.1-во и чл.86 ал.1 ЗЗД, както и е осъдена да заплати сумата от 50лв, представляваща направени от ищцата съдебно-деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса по иска, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявеният от О.Ж.П. ЕГН ********** ***, против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА иск за заплащане на сумата от 850лв /осемстотин и петдесет лева/, представляваща получената разлика между внесената и реално дължима държавна такса, с която се е обогатила, получавайки я при първоначална липса на основание вследствие внасянето й от ищцата по сметка на ответника, под формата на дължима такса за получаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец на територията на Република България по реда на чл.25 ал.1 т.4 ЗЧРБ, платена от ищцата на 23.09.2009г по банков път, при дължима такса съгласно чл.12 ал.2 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ /обн. ДВ бр.27/10.03.1998г, в сила от 10.03.1998г, в редакцията от 10.04.2009г, действала към 23.09.2009г/ в размер на 150лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-13.05.2011г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.55 ал.1 пр.1-во и чл.86 ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА О.Ж.П. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Варна сумата от 200лв /двеста лева/, следващите се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, на осн.чл.78 ал.3 ГПК                                           Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:

Afera.bg