Полицейското насилие. Quid prodest?*
Налагащите се паралели между днешната полиция и вчерашната милиция доведоха до сериозни размисли за прехода и достиженията в сферата на обществения ред и сигурност.
Различни нива полицейски ръководители обидено се изказваха пред представители на медиите за незаслужените според тях обвинения, както и, че насилието е оказано в повечето случаи спрямо криминално проявени лица. Очевидно е, че ръководният състав в МВР не може ясно да анализира последиците от полицейското насилие и приема негодуванието на хората като насочени срещу тях – добрите, в полза на задържаните, заподозрените, криминално проявените – лошите, които в крайна сметка си заслужават да бъдат репресирани по всякакъв начин. Гражданското негодувание, а не компетентното управление и желание за общо добруване, доведе до проект за промени в Закона за МВР, ограничаващи прилагането на сила.
Кой има интерес от полицейското насилие?
Това е един наистина интересен въпрос, който никой не си зададе по време на избухналите в медиите многобройни дебати, въпреки актуалността и важността на темата. Един от най-старите основни въпроси за разкриване на движещата сила на конкретно деяние е точно този – Quid prodest – Кому е изгодно?
Нека да помислим!
Интерес от полицейското насилие има престъпността – организирана и неорганизирана, в лицето на своите представители и участници.
– Употребата на сила се отчита и наблюдава винаги с интерес и подозрение от гражданите и гражданското общество. Независимо дали е основателна – в рамките на необходимото или не, всеки един се поставя на мястото на потърпевшия и се настройва срещу полицаите и полицейските институции. Негативното настроение към правозащитните органи води до липса на подкрепа, съдействие, отказ от съобщаване за станали известни престъпления, признаци за подготовка и извършване на престъпна дейност или престъпници, отказ да се свидетелства за лица и факти, свързани с престъпна дейност. Оттам логично следва ниска разкриваемост, висока престъпност, безнаказаност на извършителите и отново намаляване на доверието в полицията – кръгово движение по спирала, виеща се само надолу!
– Непремерената употреба на сила, оръжие или помощни средства при задържане на заподозрян, който не е въоръжен или не се съпротивлява, компрометира както институцията, така и процесуалната стойност на задържането и последвалите го действия, така че подпомага адвоката на заподозрения. Ако той е в действителност извършител на престъпление, то неглижирането на процесуалните изисквания създава възможност за освобождаването му от съда. По този начин се оказва, че превишилите правомощията си полицаи, волно или неволно играят на страната на криминалитета.
– Полицейското насилие при задържане на заподозрян, който впоследствие се оказва невинен, сериозно въздейства върху психиката му; близките му са убедени, че полицията не е нищо повече от репресивна машина, нямаща нищо общо с обезпечаване на гражданска сигурност и безопасност.
– Полицейското насилие може да предизвика по съвсем естествен път съпротива. Ако в дома ти нахлуят 10 въоръжени и маскирани мъже и не се представят, както явно често се случва, това може да доведе до стрес, противодействие и човешки жертви от страна както на присъстващите, така и на полицаите.
– Ако заподозрян бива принуден с насилие към самопризнание, то от една страна невинен човек бива осъден и попада в затвора, а от друга – истинският престъпник остава на свобода с възможност да извършва нови престъпления.
Интерес от полицейското насилие имат арестуваните престъпници.
– Полицейското насилие оправдава в известен морален смисъл съпротивата спрямо полицаи и органи на власт, представяйки я като легитимна самоотбрана в очите на част от хората дори на криминално проявени.
– Извършителите на престъпления използват употребеното срещу тях насилие за създаване проблеми на обвинението, следствието и правосъдието. Често полицейското насилие води до процесуални нарушения, довеждащи до освобождаване на реални и несъмнени престъпници.
– Полицейското насилие по съвсем естествен път поставя знак за равенство между действията на престъпници – насилници и тези на полицаите. То замъглява разликата между извършителите на престъпления и ловците на престъпници. И едните и другите си служат с насилие – мисли обикновеният гражданин! Разликата между мутренската наказателна бригада и полицейския взвод става трудно видима за хората.
Интерес от полицейското насилие имат тоталитарните режими.
– Те демонстрират на гражданите възможността да насочат и използват репресивни мерки спрямо тях, независимо от виновност или невинност.
– Заплахата от репресия предизвиква страх, сплашване, подчинение, независимо от убежденията, загуба на гражданска енергия, ликвидиране на ценностите на демокрацията.
– Полицейското насилие в някои случаи може да доведе до временно намаляване на престъпността – виновни и невинни биват арестувани, измъчвани, обвинявани, осъждани и наказвани. Това всъщност на практика сменя един вид терор с друг, което принципиално няма значение за хората. Такъв подход е пробван по времето на фашизма в Италия – срещу мафията на остров Сицилия. Престъпната дейност на организацията бива пресечена за известен период от време, но всички жители на острова стават жертва на неимоверен фашистки терор.
Интерес от полицейското насилие имат некадърните ръководители от системата за гражданска сигурност и ред.
– Шумът около полицейското насилие отвлича вниманието от некадърно управление.
– Наказанията на провинилите се създават видимост за контрол, дори когато такъв липсва. Ако съществуваше, нямаше да се проявява полицейското насилие.
– Полицейското насилие рязко намалява симпатиите на хората спрямо полицаите и те не получават подкрепа и разбиране, когато се борят за своите права, за условия за нормален труд и заплащане, срещу произвола на некомпетентното и мотивирано от нерегламентирани връзки и зависимости ръководство, както и срещу политическата обвързаност на шефовете си.
В този ред на мисли може да се продължава още много. Но на всички става ясно, че интерес от полицейското насилие имат тези, които нямат интерес от гражданска сигурност и ред. Бързото овладяване на полицейската енергия и канализирането ѝ в полза на хората, а не срещу тях, ще бъде лакмус за гражданите на чия страна са реално управляващите сектор “Сигурност” и държавата.
*За кого е изгодно?
Доцент д-р Николай Радулов