Стокхолмския синдром на един народ
Защо, Стокхолмски синдром ли?
Казваме веднага.
Напрактика, всички пострадали (разбирай 99%) и или сблъскали се по някакъв начин с различните форми на полицейско насилие са обзети от донякъде разбираемото желание да забравят случилото се, като за целта заравят дълбоко главите си в пясъка, оставяйки останалите си прелести отвън и си мислят, че така забравят.
Да де, ма в МВР дали забравят, а?
Ако всеки един случай на полицейско насилие и или злоупотреба с власт се процедира по този начин, като пострадалият реши да забрави какво се случва с полицейското насилие. Дори да приемем, че на теб повече няма да ти се случи, което е съмнително, т.к. полицейското насилие за да се прикрие винаги влече след себе си и обвинение в нещо глупаво и не подкрепено с доказателства, но желаещият да забрави, дотолкова силно го иска, че обикновено се съгласява на споразумение (обичайно с помощта на служебен защитник или някой подобен „защитник“ дето не му се занимава с подобни глупости), което има силата на влязла в сила присъда с всички произтичащи от това последствия. Няма значение, какво е наказанието: дори глоба, пробация или каквото и да е? Оставаш си в регистрите, като криминално проявен и на всяко спиране за проверка те задържат за 24 часа, ставаш част от контингента, което означава, че по всяко време у вас могат да дойдат да извършат обиск, естествено без разрешително и прочие екстри.
Както и да е.
Всеки сам решава дали и как да живее живота си.
Ами другите?
Ако си замълчиш и виновно наведеш главица, нали това същото насилие или по-тежко ще го отнесе някой друг. Твой приятел, близък, роднина……..
Никой не е защитен от подобно нещо!
Или кво ти пука за другите нали ти си се разминал леко………… този път.
И те така!
Да де, ма дали само на нас ни прави впечатление, че безнаказаното и непреследвано полицейско насилие ескалира ежедневно и приема нови, ужасяващи форми. Нали? Щото в ей тази малка „оратория“ сме направили примерно изброяване какво е полицейско насилие.
Съвсем скорошен пример е полицейското насилие над професор Илия Илиев от „Шоуто на Слави“. И в този случай, далеч нямаме предвид, само тва дето е трябвало да кляка и да пълзи в снега, защото се е осмелил да попита наобиколите го 12 (дванадесет) бопаджии имат ли разрешение за обиск? Сигурни сме, че са били дотолкова убедителни, че на професор Илиев му е идвало сам да си разбие вратата, само и само да отърве кожата?
Пак добре, че събра смелост да разкаже пред медиите за случката, независимо от калта с която го заляха след това.
Полицейско насилие и злоупотреба с власт е превърнатата практика през последните години от МВР да не искат разрешение за претърсване предварително, както указва закона!
За целта водещият разследването трябва да сезира наблюдаващият прокурор, който да се обърне към съответния съд и да представи доказателствата, обективиращи нуждата от подобно процесуално действие и съдът ако ги одобри ще издаде разрешение за обиск. Звучи доста по-сложно, отколкото е в действителност. Напрактика, може да се извърши за два часа, т.к. денонощно има дежурни прокурори и съдии ако се спешно и е в извънработно време. Тази законова процедура, обаче има един съществен „недостатък“:
Първо, за нея не са и чували завършилите прословутата Магнаурска школа, но дори и да са я чували им се види сложно, все едно трябва да построят ядрен реактор с подръчни средства.
Второ, няма как съдията от който искат разрешение за обиск да приеме за доказателства ясната увереност/убеденост на съответния милиционер във вината на някого или в евентуалната му съпричастност към престъпно деяние!
Защо ли?
Ми, защото закона изисква доказателства!
Поради горните причини, в МВР масово използват въведеното от законодателя, като изключение (!!!!!), т.н. неотложност.
Неотложност, обаче означава, че там се укрива беглец или извършител на престъпление, има наркотици, които се местят на друго място и прочие, а не офис с папки, като при професор Илиев, които тихо и кротко си седят по местата. Както е известно, папките крачета нямат!
Т.е. няма пречка от шейсет и кусур хилядната милиционерска армия да отделят един униформен, който да седи пред вратата, докато вземат разрешение за обиск? Или дори могат да сложат екип за проследяване, та ако папките случайно и с нечия помощ хукнат на някъде да могат да ги проследят и да стигнат до баш разбойниците? Естествено, тва изисква твърде много мислене, предварително при това, а както знаем в МВР мислят евентуално следварително за да могат да се оправдаят после по медиите.
Абе, като казахме мисъл, та се сетихме? Видяхте ли, колко му е голям на Калин Георгиев……………….. не бе, не тва
А, тва с балерините?
Малиииии, ми той му е по-голям, отколкото на онзи-който-строи-магистралите, Ежко Ежков и половината МС взети заедно, бе?
Нещо не ни се вярва да са му го мерили в Менса, ма карай няма да сме дребнави.
Страхотия ви казвам! Ма, пак добре, че сам каза, щото по нищо не личи.
И още нещо каза – заповяда на нас зрителите, какви изводи трябва да си направим от случката с професор Илиев, както и ликвидира правото въобще като наука обяснявайки, че правомощията на МВР произлизат от надписа на гърба на картите им?
”Аз ги познавам лично, те не са такъв тип да се държат арогантно. Това са законови правомощия, защо да е полицейщина?”, коментира главният секретар. „И не си мислете, че имате права, като по филмите, щото на картите ни пише, че можем да правим, каквото си искаме“……………………………………………
Баси?!!
Тва, дето властта им идва по силата на закона и няма нищо общо с вътрешното Му убеждение за правата им и за правата на гражданите, мисля е излишно да го споменаваме.
Както и да е.
Понеже една от целите на писанията ни е образователна,
бихме искали да обърнем внимание на въпросният милиционерски гении, че целта на закона е да защитава гражданите, а не да ги преследва!!!!!
В тази връзка, понеже почна и той да тече ежедневно по телевизора бихме искали да обърнем внимание, че Ежко Ежков отказа да коментира имали ли са разрешение за обиск, споменавайки единствено, „че колегите просто са посетили няколко адреса“.………………… може, ама ако не бяха полицаи и адресите бяха на кръчми примерно, а Плашимир Щоров направо пожела „Приятен ден“ на журналистите, което потвърждава факта, че не са имали нищо законово подплатено.
А, твърдяната неотложност, дали е доказана пред съдията, на когото са занесли за одобрение протокола за претърсване и изземване, впоследствие? Едва ли, щото ако случайно не е от семейните приятели на таралежа, сигурно е съКурсант на онзи-който-строи-магистралите.
Та така.
И за финал ще зададем на всички онези, които биха искали да забравят, радвайки се, че са се отървали леко, един въпрос:
Как се печели битка?
Стоейки в ъгъла в глуха защита?
Риторичен въпрос, както и факта, че битката не я започвате вие, а те!
Айде, толкова за днес.
Сега отиваме да си сложим бинтове и мехлем за рани във бохчичката, дето стои пред вратата с двата ката бельо и четката за зъби, както и да поразсъждаваме върху факта, трябвали да идем да си премерим и ние размера на КИ и за чий ни е аджеба, туй специфично познание?
Речник на използваните чуждици и съкращения в публикацията:
* Онзи-чието-име-не-се-произнася е от Банкя
** Ежко Ежков – Цветан Цветанов от МВР
**** Плашимир Щоров – дребен вожд в племето на Явор Колев
Автор на колажите е Владимир Дойчинов
Николай Хаджигенов