СЕГА РАЗБРАХТЕ ЛИ ЗАЩО ОТ ДПС ВИ СЕ УСМИХВАТ? ЗАЩОТО НИЩО НЕ СТЕ НАУЧИЛИ ЗА 13 ГОДИНИ. НИ-ЩО!

От една седмица се превивам от смях, казвам ви честно.

За пореден път се убеждавам, че за пребоядисаните другари зад ПП-ДБ, които в момента дърпат конците на децата си, намиращи се на предна линия, важи принципа – ние сме тъпи, но за сметка на това сме упорити.

Нищо ли не научихте за тия 13 години бе, колеги?

Това, че са ви посрещали с кафенце и бонбонки в американското посолство на 11 ноември 1989 не значи, че сте пригодни за управление. И най-хубавото на кабинета „Гюров“ е, че за пореден път ще покаже на избирателите точно това.

Ако клетият българин помнеше малко по-дълго, може би щеше да е друго. Вярно е, позабравиха се парапетите, фабриката за насекоми, ядливите чашки, батериите на Асен Василев и зелените щуротии в ПВУ-то на ПП. Забрави се и ликвидацията на ТЕЦ-овете. Забрави се, че Асен Василев е просто един умнокрасив Жан Виденов, на който обаче не му пука изобщо за България, а работи за шукаритетна хасиенда някой тропически остров. Забравиха се и обещанията за 5-те моста на Дунава, забрави се и за завода за електрически автомобили край Ловеч (апропо, там има фотоволтаичен парк в момента, на същия терен). Дори положението с язовирите не се подобри особено много, въпреки, че Кирил Петков стартира политическата си кариера на дъното на един източен язовир с една пластмасова бутилка от „Кока-Кола“.

Първите наблюдения от кабинета на Гюров довяват уханието на позабравения потрес от кабинета Петков.

Най-дейният в гербо-радево-догановото правителство под егидата на Сорос безспорно е Иван Христанов.

Говори се, че баща му Маркос Христанов е бил важен кадър на ДС, по-важен дори и от родителите на Васил Терзиев. Дали е така – не знам, но съдейки по изявите му, в него твърде вероятно тече кръвта на холивудски режисьор от калибъра на Стивън Спилбърг. От сега ви казвам, че това ще е пиар „звездата“ на кабинета. Видеообръщения преди клетвата в НС , на която той отива, сякаш е Симеон Велики пред Константинопол. Наел си е и оператор, който да го снима отстрани, взел си е и хора, които да монтират видеата му със специални ефекти и епична музика отдолу – а бе, пипната работа. Първата му задача видимо е била фотосесията на министерското бюро. Само дето човекът явно има някакъв психологически проблем с егото. И не само, защото единствен от всички министри не се показа с предшественика си и как поема поста си от него. Ами от снимките личи, че сякаш си задава въпроса: „Кой съм аз сега – Цезар на селското стопанство или Наполеон на земеделието?“. На страницата му във Фейсбук дори пише: „Единственият, който пребори мафията“.

Докато гледа Христанов, човек не знае да плаче ли, да се смее ли.

Чисто като психологически профил, пред Христанов дори Адолф Хитлер изглежда като умерен центрист, който не обича публичността.

 Бога ми, дори „христановият“ брат – Чавдар Христанов  беше пуснал някакво нелепо видео, в което рецитира оди за брат си. Всъщност „рецитира“ е силно казано, защото ясно се вижда, че Чавдар четеше от листче, тоест някой му беше написал предварително текста. Искате ли да се хванем на бас, че лично Христанов е подал думите в устата на брат си? „Министърът на народа“. Вече си имаме и брандинг на заемания пост. Самият Христанов не се посвени да се самонарече по същия начин  в друго видео, което си пусна сам още същия ден по-късно. А на мен пък едно пиленце ми донесе, че Христанов е инструктирал колегите си в министерството да го наричат също „министъра на народа“. Казвам ви, циганката, която го хвалеше и отдавна е умряла, вече се върти в гроба като ги гледа „отгоре“ тия видеа. Най-вероятно скоро и в земеделието ще бъде открита „тъмната сянка на Таки“, надничаща зад някой чувал с картофи.

Отсега мога да ви кажа, че първите действия на Христанов ще са да махне целия пресофис на Министерството на земеделието и да сложи на тяхно място партийните си пиари от „Единение“.

Следващата му с тъпка, съвсем логично, ще е да превърне кабинета си в студио за подкасти в YouTube. Голямо бюро си има, има и достатъчно столове. Нужно е само да се инсталират 2-3 китайски прожектора, дебели завеси за туширане на ехото в помещението, да сложи 2 камери и вече спокойно може да си кани колегите от кабинета и от подкастите в Интернет за гости в новия формат – Каналът на Министъра на народа.

Предполагам, че ще редува приятелите си от YouTube – Ивелин Николов и Николай Бареков, с които ще бистри кога Таки отлита и каца в държавата, а между тях ще привиква и колегата си от кабинета – Янкулов, с който ще се оправдават, че нямат нищо общо с хижата в Петрохан. Там Пеевски е избил всички, включително жителите на околните села и даже мечките в гората, за да потули следите, водещи до него, а труповете ги е изнесъл с частния си „Фалкон“ за Дубай, където е продал мечата кожа особено изгодно, защото била особено ценна за шейховете в региона.

Като споменах Янкулов, този е следващият, на кого му предстои челен сблъсък с реалността.

Днес видях, че и на него само пиар му е в главата и първата му работа е била да свика ВСС, за да махне Сарафов, а не да се опита да спре освобождаването на Брендо, да речем, което може да се случи още следващите дни.

Както съм ви казвал вече многократно, тия хора нищо не са научили за цялата си история на борба с „Модела“.

Сега Янкулов се е засилил да махне Сарафов, който е много повече човек на Борисов, отколкото на Пеевски, и да даде възможност същия ВСС да сложи нов човек, който може да се окаже още по-зависим от Борисов и Пеевски.

Или поне историята така ни учи – я вижте само случая на българския европрокурор Теодора Георгиева. Историята ни учи също, че ВСС може и да не събере кворум за нищо, но това е друга тема. Разбирам, че краткосрочната голяма цел на Янкулов е да потуши говоренето за случая „Петрохан“ като даде нова „дъвка“ в устите на симпатизантите на ПП-ДБ и най-вече за медийния им обръч, но опита на тези хора да противодействат на „статуквото“ води само до комични резултати и двойно повече болка отзад. Предполагах, че уж грамотен юрист може да си е направил съответните изводи от фиаското с измененията в Конституцията, прокарани от Сглобката, но, уви, явно за пореден път ще надценя „материала“, който сме принудени да търпим по върховете на държавата.

Голямата звезда на кабинета „Гюров“ обаче е, разбира се, набралият нелепа популярност Стоян Цицелков – човек, радетел на „здравословните сексуални отношения с непълнолетни“.

Арестуван май три пъти за алкохол и дрога, дори с присъда за шофиране в нетрезво състояние. Сутринта се зарадвах, че Цицелков в типичния за умните и красивите стил се е хванал за стола и се е запънал да си отиде с добро от поста, но както всички видяхме, началниците на Йотова и Гюров се бяха обадили с указания още в ранни зори и до 10:00 Цицелков беше вече уволнен. Жалко. Човекът наистина „имаше потенциал“ и много исках да видя как ще организира „честни избори“.

И изобщо, един въпрос ме мъчи: за т.нар. „демократичната общност“ гласуват около 300-400 хиляди души. Е, това ли е най-доброто, което можете да извадите от тези стотици хиляди хора? Всъщност знам отговора: „Нема ора!“ – както в добрия стар виц за седемте самураи в България. И това е най-голямата беда на страната ни. Всички читави кадри отдавна бяха „опоскани“ от ГЕРБ, ДПС и дори БСП. Така че, ако пак ще се чегърта нещо, най-добре е тези, които предстои да бъдат изчегъртвани, да започнат сами да се чегъртат.

Сега ви кажа нещо лично. Когато почнах да ги пиша тези текстове, които Веселина Томова има търпението и нервите да публикува в сайта си, го направих с единствената цел да се опитам да ви покажа как изглежда политиката в действителност. Да ви споделя моите наблюдения, натрупани през годините, за да не падате в жертва най-вече на пожелателното си мислене или да се подвеждате по лозунгите в наратива на мейнстрийма.

Политиката е свят на кривите огледала. В него почти никога нещата не изглеждат по начина, по който ви се представят в медиите. В него „лошите“ твърде често носят в себе си добро, а „добрите“ – точно обратното – смърдят по-лошо и от „задкулисието“ на Пеевски и Борисов.

Вижте как се върти монетата днес – ПП-ДБ изглеждат като психопати, протектиращи педофилията и склоняването на непълнолетни момчета към хомосексуалност, докато ДПС са се изправили да бранят нормалните отношения в обществото.

И сигурно ще ви шокира, но истината е, че ДПС е на тази позиция от много години. Още от преди разцепването на партията, включително и бившия им председател Карадайъ беше станал по едно време банален с неговите речи, в които редовно мънкаше под носа си за някаква „нормалност в политиката“.

Вижте изказванията на ДПС от тази седмица, чуйте Хамид Хамид – онзи същия, който не поздравяваше журналистите вътре и отвън Парламента и за който се говореше, че искал да души някакви младежи от ПП-ДБ със закачалка вътре в Народното събрание.

Днес Хамид говори като нормален човек, а Ивайло Мирчев е този, който се върти като шугав и се чуди как да не изглежда психопата в цялата картинка. Йордан Цонев цитира Библията и брани традиционното семейство и никой в парламентарната зала не смее да му опонира.

По-страшното е друго – че тези неща са от днес. Педофилите и психопатите на ПП-ДБ не са се пръкнали вчера в редиците им, а случая „Петрохан“ ги разкри ясно, че това са хора от ядрото на тази т.нар. „общност“ и те се намират там от години.

Най-ценното на казуса „Петрохан“ може би е това, че ни показа ясно как във всяко стадо може да има мърша, в това число и в стадото на „светите евроатлантици“ от ПП-ДБ. Не просто мърша, а най-смръдливата мърша може би се намират там. А последвалия опит да бъдат защитени тези психопати, вместо да се заклеймят и осъдят, доказва моралния фалит на „демократичната общност“, обвит в изкуствено създадено лустро на моралност и чистота в политиката.

Надявам се Петрохан да замисли много хора: добре, ако ПП-ДБ могат да са изроди, възможно ли е Пеевски пък да не е такъв изрод, какъвто го представят опонентите му? Съветвам всеки от вас да отдели малко време на този въпрос.

И тук искам да ме разберете абсолютно точно: на мен също ми е трудно да приема антропологията на Пеевски и това, че той не полага дори елементарни усилия да подобри публичния си образ, начина си на изразяване, речниковия си запас и цялостното си поведение пред камера. В същото време обаче това е най-добрият апаратчик, който България е имала за целия Преход. Точка. И това не е някакво хвалебствие по Пеевски, а хладна констатация.

Разговарял съм лично с много хора с опит, участвали в оперативната политика, и горе-долу всички ми казват едно и също: „този човек познава как функционира държавната машина по-добре и от Костов, той знае, че ако натисне това копче или дръпне онази ръчка, задължително ще се случи еди-какво-си“.

В този контекст лафчето на Доган, че Пеевски е „феномен“, хич не изглежда ирония, а по същество – същата хладна констатация като моята. Замислете се над това.

И над това, че големите началници зад наивниците от ПП-ДБ са тръгнали на гол тумбак с чифте пищови да се бият посредством нефелници като Гюров, Цицелков и Христанов с тежката бронирана техника на българския задкулисен вермахт.

Съвсем скоро ще видите, че след Цицелков следва Христанов, след Христанов следва бившето гадже на Пеканов (носи й се някакъв прякор –  „Лешникотрошачката“, кой знае какво е правила вечер с горкото момче, бившия служебен министър на Радев), която май има проблеми с конфликтите на интереси, след нея пък следва Янкулов и НПО-тата и т.н. и т.н.

За да разберете защо ДПС бяха толкова щастливи от обявяването на Гюров за служебния премиер на Йотова и Радев, трябва да разберете как функционира властта като концепция за отговорност и в същото време – горещ картоф.

Властта винаги пари, властта винаги цапа.

Това, че си най-кресливият опозиционер на улицата, не те прави непременно пригоден за управление – точно обратното – много често именно най-шумните от площада се провалят най-звучно в политиката. Това също го видяхме на няколко пъти през годините.

Хора като Борисов и Пеевски прекрасно разбират това, защото имат взимане-даване с властта от много време. И имат опит с нея. Точно поради тази причина побързаха да се отърват от нея още през декември и да я оставят с огормно удоволствие в ръцете на площада – нека площада да я вземе. Или по-скоро тези, които претендираха, че са площада тогава – ПП-ДБ.

Тези дни ви го написах и това – Борисов се скри, Пеевски се скри, даже и Радев се скри и се превърна във фейсбук аватар, подобен на страницата Слави Т. Трифонов. Борисов се появява чат-пат да метне някой ехиден лаф, а Пеевски се усмихва без мимики, а само с очите си, от снимки с младежите на ДПС.

Всъщност, след Цицелков в последните си снимки Пеевски вече не може да се стърпи и се усмихва също и с устата си. Защото и той, и Борисов знаят, че няма нужда да правят нищо срещу „умните“ и „красивите“. Необходимо е само да оставят ПП-ДБ да подържат властта и да поуправялват малко.

Борисов и Пеевски просто знаят, че ПП-ДБ ще се издънят, защото емпиричния им опит с умните и красивите винаги е бил такъв – в крайна сметка те винаги се дънят. Много знаят докато крякат от площада, но когато се докопат най-накрая до лелеяния пост във властта, така се стискат за стола, че могат да бъдат изнесени от кабинетите си само със столовете им, докато седят на тях. Досущ като Корнелия Нинова.

Борисов и Пеевски за пореден път залагат на това и си гледат кампанията. А всичко останало ще го свършат медиите, без Борисов и Пеевски да трябва да се напъват особено много.

Ако сте по-наблюдателни, би трябвало вече да сте го видяли и сами: Борисов като цяло не се обажда, но в същото време всичките му апологети, говорещи глави и други медийни клакьори са се метнали на амбразурата да громят служебния кабинет още преди да е застъпил на поста си.

Борисов и Пеевски са щастливи, защото знаят, че Илияна Йотова, макар самата тя да е уж опитен политик, се набута зверски с Гюров и сега каквото и да прави, няма да може да премахне това петно от себе си. А тя се отчаяно опитва да направи това, сами видяхте го и тази сутрин, когато Йотова спешно даде интервю по bTV, в което за пореден път всячески се опита да се разграничи от Гюров, Цицелков и останалите клоуни, ама…

Късно е моме, коньо вече е у ряката, а това може да ти коства и цялата президентска кампания, това сигурно вече го осъзнавате добре на „Дондуков“ 2.

Същевременно в публичното пространство се прокрадва една теза, че Радев, Борисов, Доган и „Сорос“ са срещу Пеевски. Това не е точно така. Борисов за пореден път играе политика на „два стола“ – българска версия. Докато лъже ПП-ДБ, Радев и Йотова, че е с тях срещу Пеевски, Борисов е инструктирал всичките си клакьори и тролове в интернет да громят по служебното правителство на ПП-ДБ, което явно е назначено от Радев-Йотова и явно няма да има как те да се откачат от него като отговорност.

Това е стара техника на Борисов – опитва се да ограничи влиянието на Пеевски върху себе си докато привидно играе с опонентите му, но с ясното съзнание, че рано или късно те просто ще се издънят и ще станат неприемливи за общественото мнение на мнозинството. Тогава Борисов само с едно рафинирано движение ще ги „премахне“ като троха хляб от костюма си и ще се сгуши обратно в скута на Пеевски, защото знае, че с него винаги е по-лесно да се управлява най-малкото защото е по-предвидим партньор.

Но, ако питате мен, дори само заради тази двойна игра, Пеевски трябваше отдавна да е приключил с Борисов.

А началниците зад Радев още изначало трябваше да са разбрали, че политическото бъдеще на техния проект, докато се намира в едно легло с Борисов, е практически невъзможно.

Но това е тема, за която, разбира се, е още много рано да се говори. Скоро обаче ще наближи и този момент. А там вече става безкрайно интересно всичко.

Филип Антонов