ГЮРОВ Е САМО ЛИЦЕТО НА ЦИРКА. СЛУЖЕБНИЯТ КАБИНЕТ Е -НАРКОМАН, ТЪПАК, ПАЛЯЧО, НАДЕЖДА НЕЙНСКИ… А НАД ВСИЧКО ТОВА – ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ. МЕЧТАЕЩ ДА СЕ НАДРУСА С AYACKA
Писал съм го и преди, когато Киро Пицата стана премиер, но пък когато живееш в общество, обречено да повтаря грешките си, тъй като му работи единствено краткосрочната памет, някой неща трябва да се пренаписват и преповтарят.
За какво иде реч?
Както Киро преди, така и Гюров сега не взима сам своите политически и управленски решения. И зад двамата винаги е стояла една и съща неформална група, начело на която пък стои лицето Евгени Ангелов. Той е близък приятел на Кирил Петков от доста години, а двамата и до днес обичат да карат заедно кайтсърф. Имат си дори любим плаж за целта. Казва се Агиос Йоанис и се намира на остров Лефкада. През тяхната компания оттам са минали не едно или две познати днес лица на ПП. И такива от подкрепящия ги бизнес – също, разбира се. Като шефът на Walltopia Ивайло Пенчев, например. Нищо чудно и МВР босът Дечев също да им е гостувал там с лодката.
Та, именно там, през топлите летни гръцки вечери, когато термалният вятъра на Лефкада лирично отнася листчетата ти за канабис към съседния залив, Ангелов е обичал да споделя колко много му се ходело в Перу, за да пробва шаманската отвара Ауаска. За незнаещите, Ayahuasca/Ауаската е психоактивна напитка, направена от смесването на две основни растения: лозата Banisteriopsis caapi (която съдържа МАО-инхибитори) и листата на храста Psychotria viridis (chacruna), които съдържат халюциногенния агент DMT). Или накратко: Ауаската е чист халюциноген. Удряш един шот и виждаш как срещу теб стои Кая Калас с мустаци и пеньоар, търсейки нещо трескаво в Гугъл. После пък се оказва, че това всъщност била Лена, която си пишела дипломата за Харвард, ама забравила в кой щат точно бил университетът, щото преди това Венко Сабрутев ѝ бил откраднал атласа.
Всъщност, извън шегата, дали ще намерите нещо общо между споменатата по-горе група и нейните интимни желания със страстите и интересите на групата от “Петрохан”, оставям на ваша преценка. Мен, ако ме питате, и в двата случая иде реч за две отделения на един и същ психо диспансер, но пък последното си е лично мое мнение. В някакъв смисъл дори добре съзнавам, че може би и самият аз съм пациент, но пък никога не ми е хрумвало нито да управлявам държавата, нито пък да си играя на чичо доктор с малки деца в гората.
Но, да се върна на темата. А тя е, че Евгени Ангелов, който също така е и изключително близък авер на Иво Прокопиев, е реалният премиер днес у нас. Макар и в сянка, той дърпа конците в държавата през голф-играчката си Андрей Гюров. И това е така, без значение дали някой ще го отрече или пък удобно ще го пропусне.
Защо мисля, че всичко това е важно ли? Ами защото, всички ние имаме право да знаем кой ни управлява и защо ще се озовем там, където ни предстои да се озовем.
Проблемът е, че ние – обществото, нито сме на халюциноген, нито пък желаем да се гръмнем в главата, щото броенето на птички копринарки тази година ни е донесло само 12 милиона лева, вместо очакваните от нас 20. Всъщност, проблемът е именно в последните два факта, тъй като именно те ни превръщат в заплаха за споменатите по-горе хора. Именно затова същите тези хора обичат да се крият в сенките, а за среща с нас да изпращат единствено своите аватари. Парадоксът пък е, че някой път аватарите се оказват по-малко тъпи, отколкото шефове им.
Андрей Гюров е само лицето на цирка. Такива като Христанов и Цицелков пък са клоуните. Палячовци от средно ниво. Нищо особено. Единият преди време гонеше Таки по храстите около летището, като в крайна сметка напълно изгуби мозъка си, а другият пък му го намери, но после се напуши и забрави къде го е оставил.
Това е служебният кабинет. Наркоман, тъпак, палячо, Надежда Нейнски, наркоман, тъпак, палячо, Надежда Нейнски… А над всичко това – Евгени Ангелов. Мечтаещ да се надруса с Ауаска.
Васил Петев