ОЩЕ ЕДИН ИЗТРЕЩЯЛ В ПРАВИТЕЛСТВОТО, РОДЕНО ОТ ХИЕРОГАМИЯТА НА РАДЕВ С ПП-ДБ. ТРАНСПОРТНИЯТ ЛЕОНАРДО ДИ КАПРИО – КОРМАН ИСМАИЛОВ, ПРЕВЪРНАЛ МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА В РЕЛИГИОЗЕН ОРДЕН
Ако се чудите защо влаковете както винаги закъсняват, пощите кретат, а основното ни цивилно летище прилича на логистична база на Пентагона (идиотът, който е разрешил това, е за съд), отговорът може да го видите на официалния сайт на Министерството на транспорта и съобщенията. Там, а и върху картички, раздавани лично на директорите и служителите в Министерството със задължението да ги поставят пред мониторите на работните си места, стои следното епично обръщение на новия министър – Корман Исмаилов.
Насладете се на пиар гения на Кормчията Исмаил:
„В света няма страна с лошо качество на институциите, която да е станала развита и богата! Затова в центъра на нашата работа и управление поставяме гражданите, гарантирайки законност, прозрачност, отчетност, ефективност и безкомпромисна борба с корупцията. Кой, ако не ние? Кога, ако не сега? И нека Бог да ни е на помощ! Корман Исмаилов“
Разбира се, всичко това е гарнирано с типичната замечтана снимка на транспортния Леонардо Ди Каприо, само че с кръстосани ръце.
Не знам кой е по-изтрещял за три седмици власт в това служебно правителство – дали самия Корман, дали „министъра на народа“ Христанов, или техните пиари, но Исмаилов вече звучи по-патетично от Ердоган след 20 години власт и по-месиански от покойния ирански аятолах (Бог да го прости).
PR екипът на Корман явно е решил, че три седмици са напълно достатъчни, за да превърнат транспортното ведомство в религиозен орден. Не че е изненадващ такъв сектантски уклон в кабинет на ППДБ след кошмарните разкрития около Петрохан, ама поне елементарно чувство за такт можеха да проявят медийните съветници в Министерството на транспорта.
Връх на „изтрещяването“ обаче е изборът на фразите на г-н Исмаилов. Да използваш бойния лозунг от Балканската война – „Сега или Никога! Кога, ако не сега?“ – за да мотивираш БДЖ и Пощите, е исторически фарс.
Още по-абсурдното е, че точно уж либерало-демократа от турски произход – Корман Исмаилов, е решил да цитира призиви за атака „на нож“, използвани в „кампанията“ срещу предците му. Явно новите PR-и толкова са бързали да звучат „патриотично“, че са пропуснали уроците по история и елементарното чувство за мяра.
Нелепа история, но пък може следващия път Корман Исмаилов да е министър от Възраждане или ВМРО. Знае ли човек? Аллах ни води по неведоми пътища…
Има и друго. Въпросът – „Кой, ако не ние?“, е директна перифраза на девиза на съветските и руските въздушно десантни войски (ВДВ) – „Никто, кроме нас“, или „Никой освен нас“. А дори в чистия му вид, употребен от Корман Исмаилов – „Кто, если не мы?“ („Кой, ако не ние?“) – е основен патриотичен рефрен в путинска Русия, която иначе толкова мразим.
Е браво, бе! Вместо да „разкара“ американските военни цистерни от основното ни цивилно летище, чийто принципал е самият той, министърът на транспорта е зает да печата картички с лозунгите на Путин. Явно за „Кормчията, когото Бог чува“ (какъвто е преводът на името му), „безкомпромисната борба“ е по-лесна на хартия, отколкото срещу военните конвои на пистата.
А финалът – „И нека Бог да ни е на помощ!“ – е единственото искрено нещо в този текст. Когато либерален министър с турско-арабско име цитира български пълководци от Балканската война и руски патриотични лозунги, докато американски цистерни зареждат пред очите му, за да подпомагат военни операции над мюсюлманския свят, наистина само Бог може да ни помогне да разберем какво се случва в това министерство. Най-вероятно по традиция – нищо. Освен делкането на субсидии, еврофондове и обществени поръчки.
Явно новите ни министри вярват, че институциите стават „развити и богати“ не чрез работа, а чрез патетични цитати и небесна подкрепа. Или чрез бълване на глупави видеа в социалните мрежи, развивайки единствено чесането на езици там.
И въобще с това служебно правителство, родено от Хиерогамията* на Радев с ПП-ДБ, наистина само Бог може да ни е на помощ.
Филип Антонов
______
*свещен брак или по-точно съвкупление на сина с Богинята Майка, в случая – на бащата със сина