ЗАБРАВЕТЕ ПРИКАЗКИТЕ ЗА „РАЗГРАЖДАНЕ НА ОЛИГАРХИЧНИЯ МОДЕЛ“. НЯМА ДА ИМА РАЗГРАЖДАНЕ, А ЩЕ ИМА ДОИЗГРАЖДАНЕ. ПРОСТО НА ВХОДА ЩЕ ПОЯВЯТ НОВИ СЪБИРАЧИ НА „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“. ВАЖНОТО Е САМО ЕДНО – КЕСИЯТА ДА Е ПЪЛНА

Имам един препатил приятел, който е видял две и двеста. И всеки път, когато напиша нещо критично за „Прогресивна България“ и за новото битие на Радев, той винаги ме срязва: „Абе, какво си се заял с хората? Другите да не са по-добре? Нагледахме им се 15 години.“

Питам го: „Е, ти какво очакваш от тях тогава?“. А той ми отговаря просто: „Нищо. Очаквам още веднъж от същото.“

И започва кротичко да ми обяснява как зад всяка нова политическа „звезда“ веднага се подрежда цялата кохорта от бизнесмени – кой едър олигарх, кой по-дребен тарикат, кой просто влиятелен местен предприемач. Целта на всички е една и съща: протекция и развитие. Или казано по-грубо – чадър и печалба. И не, не винаги става дума за „нещо криминално“. Един просто иска да пребори конкуренцията за обществена поръчка, която „все другите печелят“. Друг чака разрешително, за което го мотаят с години. Трети иска промяна в някоя алинея, която му спъва бизнеса.

Разбира се, има ги и тези с по-нескромните идеи. Един иска да му махнат прокуратурата от главата, за да приключи някоя вечна съдебна сага. Друг просто иска да „лапне“ по-голямо парче от баницата. А трети директно се цели в мястото на старите босове – иска той да стане новият Бос.

Така че забравете приказките за „разграждане на олигархичния модел“. Няма да има разграждане, а ще има доизграждане. Просто на входа ще се появят нови домоуправители и нови събирачи на „такса спокойствие“.

И не си мислете, че само у нас е така. Почти навсякъде е същият театър. Вижте Америка и си вярвайте, че Илон Мъск не е олигарх – олигарх е, та дрънка, и то по всички критерии, включително и медийните (от както съществува термина „социални медии“, каквато е мрежата Twitter, която той купи и прекръсти на X). Но това е друга тема.

Просто си избийте от главите илюзията, че „идва нещо ново“. На ниво хора това отдавна е невъзможно. Сталин е бил 110% прав, че „кадрите решават всичко“, а у нас кадри просто няма. Няма как да откриете способен администратор или държавен мениджър от висшия или средния ешелон, който да не се е отъркал вече в ГЕРБ, ДПС, БСП или някоя от хилядите знайни и незнайни партийки, формации и всякакви други „патерици“, пребивавали във властта на местно или национално ниво през последните 36 години. Всеки е бил някъде, всеки е имал вземане-даване с някого.

Това с хилядократна сила важи за кастата на „партийните строители“. Това са хиляди „добре захлебили“ личности, които паразитират върху всеки нов проект. Те са професионални политически номади. Не им пука нито за идеи, нито за „филии“, нито за „фобии“. Единственото им верую е кярът. Докато го има, те ще градят структури за ГЕРБ, за ДПС, за Яне Янев или за „Атака“. Били са при Костов, били са при Царя, били са при Бойко, утре ще са при Радев или Пеевски. Ще целуват братски евроатлантиците от ДСБ или ще поднасят венци на Паметника на съветската армия на 9 май. Е, наскоро изпъденият от ПП Явор Божанков е добър пример, току-що се сетих за него, че отговаря перфектно на това описание.

Важното е само едно – кесията да е пълна. Да има растеж. Растеж на приходите и свиване на разходите. Колкото по-голяма е надеждата, че една партия ще се отърка във властта (да не говорим пък да я вземе цялата), толкова повече паразити я налазват и скоропостижно я овладяват. Това е автентичният български политико-олигархичен модел. И той няма овладяване. Роден е през 1989 година и такъв ще си остане. Съществуваше далеч преди Борисов и Пеевски, ще го има по време на Радев, ще го има и след него.

Може ли да се промени? Вероятно да.

Например. Представете си, че България тайно е построила 300 ядрени бойни глави, а някъде под Шипка кътаме към 200 междуконтинентални балистични ракети – модели „Тервел-1“ и „Крум-2“, способни да носят ядрени бойни глави, произведени с обогатен някъде под Родопите уран от АЕЦ „Козлодуй“. Румен Радев го обява това в „Панорама“, всички световни медии гръмват с новината и никой не смее да гъкне. Дори Бойко Василев мълчи и тихо плаче от радост: начело на държавата е най-накрая е корав генерал, поел курс към военна диктатура в България, който на другия ден кани всички журналисти в Министерски съвет, където прави 6 коремни възлизания, 100 лицеви опори без почивка и обявява „Специална военна операция“ срещу Северна Македония.

В отговор Сърбия започва своя-собствена операция срещу нас и така минават четири години. През фронта преминават стотици хиляди българи, които се каляват и се превръщат в новия военен и обществено-икономически елит. Междувременно 80% от старите олигарси, незнайно защо, започват масово да скачат от балконите на резиденциите си, да ги намират самообесени в басейните и ваните на спа хотелите им или просто са засечени как бягат с граждански полети през Гърция, с лодки през Румъния или през „зелена граница“ с Турция. И ето ти чудо – олигархичният модел е разграден!

Дали ще се случи? Нито ми се иска, нито ми се вярва.

Има и друг, по-миролюбив, даже направо  „готин“ вариант. В миг на колективно просветление, всички парламентарни и извънпарламентарни партии, ведно с всички депутати, да заминат за Вашингтон. Там падат на колене пред Тръмп и го молят да присъедини България към САЩ. Провеждаме референдум тук и обявяваме, че народа е одобрил молбата с 99,99% от гласовете. Оранжевият лидер, вкиснат от поредната зациклила война в Залива, решава да направи един последен „Big Deal“: обявява моментално победа над Иран и убеждава Конгреса да ни приеме за 51-вия щат. Дори успява да се уговори с Путин северната граница на новия американски щат България да свършва на делтата на Дунав под Одеса, като допълнителна гаранция за мира в Украйна.

Тогава големите американски олигарси бързо ще пренаредят нашия олигархичен модел по свой образ и подобие. Така че, както виждате, надежда винаги има. Макар и въпреки Радев.

Филип Антонов