НОВАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА РЕЧ НА РАДЕВ

Уважаеми сънародници,
България е на кръстопът. Но този път кръстопътят не е просто географски — той е геополитически, геостратегически и донякъде геометричен.
(вътрешно: ако кажа „кръстопът“ още два пъти, става убедително).
Светът гори — от Украйна до Иран — а от нас се очаква да заемем позиция. Но позицията не е поза. И позата не е позиция, особено когато позицията се диктува отвън, а позата изглежда вътрешно убедителна. България е лоялен съюзник. Но лоялността не означава безгласност. А безгласността не означава лоялност.
(вътрешно: това звучи дълбоко, записвам си го).
Не можем да позволим решенията за войната в Украйна да се превръщат в автоматични реакции. Автоматизмът е удобен, но държавността изисква съзнание. Същото важи и за напрежението с Иран — когато ескалацията се превърне в логика, логиката изчезва. Някои очакват от България да бъде предвидима. Аз очаквам България да бъде разумна. А разумът понякога е непредвидим.
(вътрешно: това ще ги обърка напълно).
Ние сме част от съюзи. Но не сме част от чуждо мислене.
И когато мисленето липсва, решенията се вземат вместо нас.
Затова аз предупреждавам — не веднъж, не два пъти, а системно и последователно — че въвличането в конфликти под формата на „солидарност“ може да доведе до дефицит на суверенитет.
(вътрешно: дефицит на суверенитет звучи отлично).
Българските граждани не искат да бъдат страна в чужди сценарии. Те искат да бъдат автори на собствената си стабилна нестабилност. Да, стабилна нестабилност — защото в условията на глобална нестабилност, стабилността е динамична.
(вътрешно: това вече е изкуство). Затова призовавам: за деескалация, за диалог, за стратегическо търпение и за тактическа яснота в условията на стратегическа неяснота. Защото когато яснотата липсва, неяснотата се превръща в инструмент. А България не трябва да бъде инструмент.
(вътрешно: освен когато трябва, но това няма да го кажа)
Българските граждани очакват сигурност, предвидимост и ясна посока. Не очакват въвличане. Не очакват ескалация. Очакват разум. Затова призовавам — за деескалация, за дипломация и за възстановяване на ролята на международното право, което не трябва да бъде инструмент, а принцип. Защото България няма място в чужди конфликти, но има място в усилията за мир.
(вътрешно: оная сладуранка, новата от „Анел“, как се казваше, бе?.. Само Деси да не си отвори устата преди изборите. Предупредил съм Копринката да я респектира подобаващо…)
А борбата за мир минава най-вече през борбата с „Моделът Борисов-Пеевски).
(вътрешно: Как им го наШуках в последния момент. Ще врътна една Сглобка с ония пеТерюКи от ППДБ, няма как.)
Да живее България!
(вътрешно: Не казах САЩ, че на оня, Смахнатият, не се знае следобед какво ще му хрумне, не споменах и иНдеотката Калас щото и тя самата не е наясно какво мисли. Хайде тия от „Ройтерс“ утре да ходят да ме превеждат. Успех!)“
Сега от мен. Христов, уволнен си! Аз ще му пиша речите вече.
Степан Поляков