Напълно по мярка. Шансът на политическите странници.

И не са прави ония, които твърдят, че в други случаи българският президент добре владеел чувствата си – и например в речта си за 3 март не споменал нито веднъж Русия. Това сигурно не се дължи на нищо друго освен на желанието му да не повтаря добре известното.
Освен това Плевнелиев със сигурност знае, че загърбването на историческите истини не е довеждало до добър край никого през годините на прехода. Историята е това, което е – а политическите странници имат шанса да бъдат забелязани само ако са коректни с нея. С премълчавания и подскачания няма как да бъдеш видян, можеш само да бъдеш презрян от нея. Лесно е да се направи дълъг списък на амбициозни нахалници, които са се държали непочтително с Историята и тъкмо поради това вече отдавна са забравени. А пък Джон льо Каре казваше, че да не обръщате внимание на историята, е все едно да не обръщате внимание на вълка пред вратата си.
Но Плевнелиев вероятно добре знае всичко това.
Още след началните минути на интервюто му в "На 4 очи" вече можех да спра да го гледам – и да не се тревожа излишно, понеже Плевнелиев заяви, че президентската роля му е напълно по мярка. Напълно.
Подобна убеденост – макар и премълчавана – не е рядко срещана у нас. Дори на повечето от нашите политици държавата им изглежда доста дребна в сравнение с качествата, които те си внушават, че притежават. Спомням си, че и за Румяна Желева ролята на външен министър беше напълно по мярка – но сетне тя се сгромоляса по време на един напълно невинен тест. Но да приемем, че случаят с Плевнелиев не е такъв.
Цветанка сякаш си мислеше, че президентът е прекалено доверчив, и не пропусна възможността да зададе един от онези крайно забавни въпроси, които са неин патент: "Кажете си сега, жесток ли е натискът от Москва и Вашингтон
в препирните около добива на шистов газ." Може би се надяваше Плевнелиев да си признае чистосърдечно: "Да, бе, жестоко изпитание беше, Хилари ме изведе в коридора и дълго ми съска там, след това пък цъфна руският посланик с каса водка "Юрий Долгоруки" и само се хилеше, ужас!"

Интересното обаче е, че когато въпросите към Плевнелиев са глуповати, той е по-убедителен – каквото и да означава това.

Всъщност той беше пределно откровен – след като сам призна, че е посетил Афганистан с американски правителствен самолет, съпроводен от посланик Уорлик. След това признание беше излишно повече да се човърка темата. Но нашите журналисти не могат навреме да оценят спонтанната честност на политиците ни, може би защото тя не е често срещано явление. Както и да е, поне транспортът на Плевнелиев до Вашингтон е осигурен, а това никак не е малко.
Досега не съм чул нито един български политик, който да се запъне поне малко, когато става дума за Афганистан – и президентът не направи изключение в това отношение. Беше приятно да научим от него, че българите познавали афганистанците повече от американците. Да не цитирам пак Киплинг, който казваше какво точно означава да опознаеш онзи народ, колко смъртоносно болезнено е това. А пък един друг писател казваше още нещо: "Не можеш да купиш лоялността на афганеца, но можеш да я наемеш."
Според нашия президент обаче международната общност високо ни ценяла заради участието ни в Афганистан. Може би е казал това под въздействието на мартеничките, той беше там на 1 март – "този национален празник", както се изрази той. Преди десетилетия, в годините на соца, международната общност беше най-честият ни, макар и анонимен съюзник в борбата с различните лица на злото, включително и това на американския империализъм. И оттогава тя не се ползва с добро име, но както и да е.
В крайна сметка, заключението му беше, че е много важно да сме в Афганистан. Добре е да се запомни това, понеже през вековете много големи политици и историци винаги са твърдели друго –

че най-важното е мигом да си плюеш на петите  от тази страна без дори да се оглеждаш.

Тъй или иначе, получихме наготово от Цветанка ценно свидетелство за един човек, който "прави големи планове, иска да задава ясни цели и въобще да чертае посоката". При сегашната конституция прекалената амбициозност на президента, който и да е той, отпраща подобно говорене по-скоро в сферата на публицистиката. Освен ако тихомълком не сме станали президентска република, без да научим за това. Цветанка беше настоятелна и в това отношение, но не се добра до задоволителен отговор. Но пък признанието на Плевнелиев, че се е почувствал веднага много удобно в новата си роля, е повече от важно – аз поне не си спомням друг български политик от поне 100 години насам да е казвал нещо подобно.
***
Не общувам с г-ца Фейсбук, понеже ми се вижда леко незадоволена и оттам и невротична. Заради това от Анета, читателка от сайта на "Стандарт", научих, че Дараков, новото репортерско попълнение на Би Ти Ви, обърнал внимание на дописката ми от миналата седмица. Пак да повторя, че интервютата му от Холивуд бяха много добри, промислени и ловко направени – за разлика от болшинството студийни разговори напоследък, в които по принцип би трябвало да има много повече енергия и задълбоченост – а те стават все по-повърхностни. Освен това не си спомням някой досега да се е добрал до килима в нощта на оскарите – обикновено надничат като Пепеляшки отвъд загражденията и сетне нахално описват фантазиите си.
Не искам да давам съвети на Дараков, но като съдя по лекотата, с която разговаря с големи звезди, хубаво е да започне да прави нещо подобно на онова, което беше патент на "Всяка неделя" – телевизионни мостове с истински смислените хора на Америка, за да чуваме по-често разумните гласове – и по този начин да се балансира поне в някаква степен празнословието и празноглавието, които върлуват в нашите телевизии. Имал съм късмета да разговарям с някои от най-знаменитите ни световни съвременници – това е професионално изпитание, а и удоволствие, което не може да се сравни с нищо друго в нашия занаят.
Трябва да отделя внимание и на друг кореспондент на Би Ти Ви – Антоанета Николова. Тя е много лаконична и точна, неизменно се придържа към най-важното в новината, никога не я насилва със собствени тези порок, с който са известни някои лапацала от същата телевизия, особено когато става дума за паднали режими и изобщо за миналото. Тя никога не си позволява лични нюанси, а това е едно от правилата на чистото репортерство. Покажи, че някой си бърка в носа, а не описвай с глупави фрази, колко бил невъзпитан и лекомислен въпросният човек…
Дзен – друг читател от сайта, е прав за катастрофичното начало, въведено според него в новините от Би Ти Ви. В същото време телевизията направи и някои усилия, за да потърси баланс – например с рубриките й за "добрия човек", и пр. Но една търговска телевизия не може прекалено да бъде упреквана за това, тя просто трябва да печели пари с всички възможни средства. За жалост. Търговското начало отпуши и даде пътя и на други форми на чалгизацията и изобщо на "брадъризацията" на телевизионното поприще, и примерите са добре известни. В същото време въпросната телевизия доста последователно изпълняваше чрез някои свои инициативи и ролята на обществена медия – и това също не може да се отрече.

Проблемът е, че през цялото това време държавната БНТ беше абдикирала донейде или изцяло от обществените си функции, или ги изпълняваше несръчно. Така е и досега.

А когато се опитва да направи нещо, то в повечето случаи има привкуса на гротескното. В тази практика също има някои изключения естествено.
А Свилен, пак автор от сайта, много тънко е усетил природата на трима от по-известните днешни водещи – прочетете коментара му, ще ви бъде много забавно.
И да ви кажа, заради такива читатели съм се нагърбил с тези трудоемки и неблагодарни "приказки за телевизията". Непрекъснато си спомням за фразата на един писател, който казваше, че когато срещне хубава жена, веднага вижда скелета й… И наистина, представяте ли си, какво изпитва човек, който разбира донейде телевизионния занаят, докато гледа днешна телевизия, какво издевателство над него е това. А пък и каква търпимост проявява българинът към тоталния телевизионен буламач… Но, все пак когато има такъв обмен на мнения – като този в сайта на "Стандарт", човек поне се утешава, че публиката много трудно може да бъде заблудена.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта
www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg,
който представя звездни моменти от легендарната програма "Всяка неделя”.

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт