ГОЛЕМИТЕ КУРИОЗИ В ИСТОРИЯТА НА ДЖИРОТО

Легендарна надпревара като Джиро д’Италия е изпълнена както с епични битки на шосето, така и с редица странни и куриозни моменти. Във вековната история на колоездачната обиколка на Апенините са записани десетки забавни случки, както и ритуали в ранните етапи, които в днешно време изглеждат необичайно.

Българските фенове могат да се потопят в магията на Giro d’Italia, което стартира именно в нашата страна тази година с подкрепата на водещия букмейкър за онлайн залози, спонсор също така на гранда ЦСКА и регионален партньор на световното величие във футбола Милан. Дали състезанията у нас ще се запомнят с куриози – предстои да видим. А такива определено не липсват в 117-годишния летопис на Джирото.

Такива култови изпълнения има още в дебютното издание през 1909 г., организирано от “Гадзета дело Спорт” (емблематичният спортен всекидневник играе главна роля и сега). Надпреварата е спечелена от Луиджи Гана, чиито първи думи пред пресата след финала остават в историята. Запитан как се чувства след победата, шампионът отговаря откровено: “Много ме боли задникът”. В следващите редове се спираме не толкова на думите, а на пъстрите случки, които правят легендата за Джирото още по-пленяваща и интересна.

Дама подправя името си и се включва в надпреварата

Този куриозен момент от ранните години на Обиколката на Италия всъщност е уникален изобщо за общата история на трите Гранд Тура. Както в Джирото, така и в Тур дьо Франс и Вуелтата се допускат само мъже (б.р. в основната надпревара – сега вече има отделни състезания за нежния пол). През 1924 г. обаче една омъжена дама се включва в надпреварата, използвайки хитрост за целта.

Тя се казва Алфонсина Страда, но в документите за участие записва първото си име като Алфонсин. Жената успява да се промъкне и благодарение на протеста на най-изявените състезатели срещу условията на организаторите, които пък от своя страна, за да няма тотален провал на Джирото, допускат и индивидуални състезатели.

Разбира се, полът на Алфонсина е разкрит практически още в първия етап, но тя е допусната да продължи. Нейната история става любима на италианците до такава степен, че те се нареждат в близост до финалната линия, само за да видят как една жена финишира наравно с мъжете. А когато се чупи кормилото на велосипеда ѝ в близост до Неапол, съпричастни зрители донасят две метли от собствените си къщи, за да ги закрепят на мястото на повредената част и по този начин Алфонсина Страда да продължи участието си.

Тя е извадена от класирането, но популярността ѝ е толкова висока, че от “Гадзета” ѝ позволяват да продължи да кара с основната група. По този демонстративен маниер Алфонсина се включва и в следващи издания на Джирото, като си остава единствената дама, официцално участвала в Обиколката на Ботуша.

Почивка за кафе, закуска и… чаша вино

Това изглежда куриозно от днешна гледна точка, но всъщност е установен ритуал в първите десетилетия от летописа на състезанието. Съвременният начин на хранене и поемане на течности е непознат тогава, включително и през 40-те и 50-те години – периода на славното съперничество между легендите Джино Бартали и Фаусто Копи.

Последният е един от рекордьорите в Джирото с 5 титли в кариерата си (толкова имат също Алфредо Бинда и Еди Меркс). Той е известен с това как по време на надпреварата Милано – Сан Ремо има толкова голяма преднина пред конкуренцията, че спира в едно кафене по пътя, поръчва си еспресо, изпива го и пак финишира с 14 минути пред всички останали. Но Копи като цяло е режимлия в сравнение с Бартали, който по време на почивките се наслаждава на чаша вино и дори прави немислимото за този спорт, намирайки време и за цигара. Повечето колоездачи се задоволяват с това да се подсилят с паста или местно ястие по време на спирането по средата на даден етап, което е напълно нормално практика в годините след Втората световна война.

Как се пресичат каналите на Венеция и как се финишира в арената на гладиаторите

Има примери за оригинални хрумвания на организаторите, които също се вписват в темата за куриозите. Това са редки случаи в историята на състезанието, в които състезателите са поставени в необичайни условия, но пък това е особено интересно за публиката.

Пресичането на Канале Гранде във Венеция е сред тези паметни моменти. През 1978 г. бягането по часовник е организирано именно в града на гондолите, като от 14-те километра по трасето особено сложни са онези 200 метра, при които колоездачите трябва да пресекат най-голямата водна артерия върху подвижни понтонни мостове. Сериозно изпитание, след което за победата достоен се оказва Чеко Мозер. Той пристига пръв на площад “Сан Марко”, но остава трети в генералното класиране.

Шерифът, както го наричат феновете на Апенините, все пак печели Джирото 6 години по-късно. През 1984 г. за първи път Обиколката на Италия финишира в гладиаторската арена във Верона. Това се повтаря само още веднъж – през 2010 г., когато етапната победа е за шведа Густав Ларсон, а шампион в надпреварата става Иван Басо.

Битка в снежната виелица с чаша грапа

Не всички куриози всъщност са забавни, особено когато на състезателите се налага да се справят с истинска снежна буря. С това трябва да се справят велосипедистите по време на 14-ия етап през 1988 г. Кой може да очаква, че пътят ще побелее в края на май? Точно това се случва в прохода Гавиа, през който трябва да премине тази част от надпреварата.

Организаторите се опитват да почистят настилката преди старта на етапа и не го отменят въпреки прогнозите за екстремно време. Виелицата се разгръща по време на самото състезание, като се смята, че това вероятно е най-бруталният етап в цялата история на Giro d’Italia. След тази безумна битка със зимните условия французинът Доминик Гане буквално не може да бъде свален от колелото, защото премръзналите му ръце са залепнали за кормилото. Двукратният победител в Джирото Джузепе Сарони пък намира начин да се сгрее, като спира за малко, за да вземе чаша с грапа (италианският еквивалент на гроздовата ракия) за подгряване.

Този етап от Валмаленко до Бормио влиза в легендите и с друго събитие – за първи път американец облича розовата фланелка на временен лидер. Името му е Андрю Хампстън, като той в крайна сметка печели и цялата надпревара, ставайки първият състезател извън Европа, който е коронясан като шампион на Джирото.

Модното ревю на Цар Лъв

Марио Чиполини е един от най-култовите италиански състезатели, въпреки че никога не е печелил Обиколката на Апенините. Известен като Цар Лъв заради пищния си и показен стил на обличане, той е сред най-изявените спринтьори в края на миналия и началото на този век.

Чиполини има общо 42 етапни победи в Giro d’Italia,  като сред паметните моменти е последното му участие през 2004 г. То се запомни обаче не с успехите на шосето, а с екстравагантния стил на Супер Марио. Цар Лъв облича екипировка, която се отличава със своята пищност и ексцентричност, като дори скандализира част от публиката. Но участието му не продължава дълго, тъй като отпада рано след сблъсък по време на 4-ия етап.

Чиполини се завръща неофициално на следващата година, като се пуска само в пролога на надпреварата. И въпреки че не участва в състезателната част, Марио отново се превръща в главна тема на разговора с искрящия си розов костюм, който го покрива от главата до петите.

Всички тези пъстри моменти са част от колорита на едно от най-големите колоездачни състезания на света. А ето че сега и българските почитатели могат да се докоснат до магията на Джирото.

Най-големият сайт за спортни залози у нас напомня, че хазартните игри са само за пълнолетни и към тях винаги трябва да се подхожда отговорно.