ИСКАНЕТО НИ ЗА ВПИСВАНЕ В КОНСТИТУЦИЯТА НА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ Е ИСТИНСКА ХИБРИДНА АТАКА. КЪДЕ СА СЛУЖБИТЕ, НЕ РАЗБИРАМ. ИМА ЛИ ВЪОБЩЕ?!

Онзи ден проследих едно заседание на Европейския парламент, където отновo се водеха дебати за интеграцията на Западните Балкани. Когато в структурите на ЕС се говори за хибридна война, не е лошо да си обърнем НИЕ внимание на нас си тук вътре в държавата.
НЯКОЙ измисли България да настоява Северна Македония да впише нас, българите, в Конституцията си като държавнотворен народ преди да започне присъединяването си към ЕС. Тоест северномакедонците да ни запишат в редичката на албанци, турци, власи и др. Да запишат и българи. Аргументът на хибридната схема е, че така българите (които имат такова самосъзнание) ще са защитени от насилие и остракизъм. Разбира се, никой няма да е защитен. А вписването на българите в Конституцията на Северна Македония наред с албанците, турците и ромите означава статут на ДОПЪЛНИТЕЛЕН ЕТНОС, извън основния етнос.
С тази хибридна идея освен че блокираме интеграцията на Северна Македония, същевременно правим точно това, което ИЗОБЩО НЕ ИСКАМЕ – отказваме се от обща идентичност, че сме един и същ народ с един език и обща история, но разделен от историко-политическата случайност на две.
Много добре измислен удар! Ето това е истинска хибридна атака. КОЙ измисли това? Кой го прокара като идея?! Не беше ли пакостническото правителство на Кирил Петков, ГЕНИАЛНИЯТ кадър на сегашния премиер?!
Ако бъркам, поправете ме! Българската страна настоява българите да получат същите конституционни и етнически права, каквито имат останалите етноси и малцинства, живеещи в страната?! Ние не сме формат „малцинство“ или „друга етническа група, народност, присъствие, различна национално и културно обособена група“ и пр. След това всички други служебни и неслужебни кабинети потвърждаваха искането, което е невежо и контрапродуктивно за България. Обаче!
Върши ли работа?! Върши. Не на нас, а на конкретен външен фактор. Ние вдигаме топката, а ВМРО-ДПМНЕ твърдо се противопоставят на вписването на българите в този формат! И събуждат националистически дебат за идентичността, който не стихва. Добре ли е изиграно?! Добре е, нали?!
България ще спечели ли от проблемите около интеграцията на Северна Македония към ЕС?! Не. Това искане, което поставяме, е ЗАЧЕРТАВАНЕ на всичко, което България всъщност иска. Тогава кой всъщност ще реализира ползи? Не е трудно да се досетим. Фактът, че правителството в Северна Македония НЕ СЕ СЕЩА, че въвеждането на българите като друг съставен етнос или допълнителна група, е изключително ПОЛЕЗНО за техния безкраен опит за новоконструирана идентичност, означава само едно: че ИСКАНЕТО НИ за вписване в Конституцията е отправна точка, аргумент за политическа манипулация от страна на външен фактор и чужди интереси, работещи както у нас, така и на терен вътре в Северна Македония срещу интеграцията й в ЕС.
В този смисъл българското политическо невежество, продуциращо перманентното недомислие, е най-удобната среда за разгръщане на хибридни атаки, които лесно се ЛЕГЕНДИРАТ като национален интерес. Същото може да се каже и за северномакедонския политически елит, който също е подложен на рефлексивно управление по най-елементарната линия – всичко, което идва от България, е НЕЖЕЛАНО и НЯМА ДА ГО ИЗПЪЛНИМ! „Няма пък!“ Добре ли е измислено, а?!
Поначало западният фактор е дълбоко некомпетентен по историческите недоразумения между България и Северна Македония и реагира с досада и желание за решение. Западният фактор поиска да знае какво ние искаме от Северна Македония. За да може страните от ЕС да възпитат, срешат, подстрижат малко и подредят нашето искане, за да се справят с проблема. Ние не можехме да поискаме ДРУГО, но поискахме това, което е тих ОТКАЗ от всичко, за което се борим.
Браво в кавички на Кирил Петков и на всички след него! Много е ефектно, когато двата полюсни глобални фактора, а вече са дори три или четири външни фактора с продуктивна оперативна дейност в България, РАЗРАБОТВАТ един политически кабинет като СВОЙ. Няколко фактора интервенират за своите задачи и накрая винаги се оказва, че совите не са това, което са. Уж беше „наш“, оказва се, че е „техен“, Демократическата партия ги подкрепя, Русия ги обръща, Великобратния добавя стойност към своите необходимости, Турция ни превръща в сателит, Китай се забавлява и се упражнява. Изисква се стратегия по сигурността и не дори виртуозност, но достатъчна интелигентност, за да отстояваш националните ни интереси.
След като НИЕ дори не можем да разберем и определим българския национален интерес, как бихме могли да го защитаваме?! Ние не го знаем. А по-лошото е, че и не искаме да го знаем. Ние ПРЕДЛАГАМЕ обратното на своя си интерес! Ние го предлагаме, разбирате ли. При нас е както дойде, външните фактори се сбиват на нашия терен за ТЕХНИТЕ си задачи. За нас остават ЩЕТИТЕ, които за пред избирателите определяме като ползи, национални приоритети и пр. популистки брътвежи!
Договорът с „Боташ“ е емблематичен пример в тази посока. Невежа САМОИЗМАМА, опакована лъжливо като успех. Искането ни за вписване в Конституцията на Северна Македония е от същия калибър. Къде са службите, не разбирам. Има ли ги въобще?! Ако са превърнати в НЕСПОСОБНОСТ да оказват влияние върху властта, реализираща катастрофи, кому са нужни?! За да съставят справки за опозицията и критиците на Радев ли?! Дребно е. Ама много е дребно. Опустошаващо тъжно…
Калина Андролова