БЮДЖЕТЪТ НА БЕЗОТГОВОРНОСТТА Е ИГРА С ОГЪНЯ. ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РАДЕВ СМЕЛО ПЪХА ГЛАВАТА НА БЪЛГАРИЯ В УСТАТА НА КРОКОДИЛА, А ПОСЛЕ ЩЕ СЕ ВАЙКА, ЧЕ КРОКОДИЛЪТ ИМАЛ ЗЪБИ

„Вкараха ни в процедура по свръхдефицит заради планирания дефицит през 2026 г. И това се случи точно след като г-н Донев и г-н Радев отидоха в Брюксел и им казаха какво имат намерение да правят.“ Думите са на Асен Василев, казани в предаването „120 минути“ по bTV на 26.07.2026 г.

Аман от димки, аман от циркове. Време е да се върнем към най-важната тема в държавата през изминалия месец, която беше старателно прикривана след PR кризата, в която изпадна правителството още в първите дни след внасянето в парламента на проекта за Бюджет 2026.

Редно е да си кажем честно всъщност в какво ни набутаха Румен Радев, Гълъб Донев и новите властници на България. И защо Асен Василев е единственият политик, чийто рейтинг в момента расте – видимо от всички реакции и коментари под съдържанието, което бълва в социалните мрежи.

Прие се бюджет с 5,7% дефицит. Приходи от 49,6 милиарда евро, разходи от 56,8 милиарда и разрешение за поемане на до 10,1 милиарда евро нов държавен дълг. За следващата година обещават дефицит от 3,8%, а чак през 2028 г. възнамеряват да го свалят до магическите 3%. Това не е еднократно отклонение, причинено от война, пандемия, земетресение или паднал върху Министерството на финансите метеорит. Това е тригодишен политически план държавата да живее извън собствените си възможности.

Фискалният съвет вече каза очевидното: липсва стратегия за структурни реформи, няма убедителна фискална консолидация, а дефицитът от 5,7% означава дупка от около 7,2 милиарда евро само за тази година. Тоест не става дума само за няколко забравени фактури в чекмеджето на Теменужка Петкова (тежка лъжа, между другото), а за огромна разлика между онова, което държавата събира, и онова, което политиците са обещали да похарчат.

И тук започва големият номер. От сутрин до вечер по телевизиите слушахме само за разходите. Колко чиновници да бъдат съкратени, кои заплати да бъдат замразени, коя социална помощ да бъде ограничена, кои културни учреждения да бъдат „оптимизирани“ и как пенсионерите, учителите, лекарите и обикновените служители трябвало да проявят разбиране към ситуацията, в която се намирала държавата.

Само че бюджетът има две страни. Дефицитът може да се намалява не само като режеш разходите. Намалява се и като събираш приходите. Тази елементарна истина някак си магически изчезна от публичния дебат. Все едно данъците и осигуровките в България се събират до последната стотинка (цент). Все едно няма контрабанда, няма фиктивни обороти, няма укрити доходи, няма плащания в брой, няма заплати в плик, няма несъбрани данъчни задължения и няма цели отрасли, в които касовата бележка се възприема като екзотично западно изобретение.

А къде е „червеният молив“ за приходите? Оценките за размера на сивата икономика у нас се разминават сериозно според използваната методология. НАП говори за около 10-12%, Асоциацията на индустриалния капитал оценява дела ѝ на 20-21%, а изследване на Kearney, направено по поръчка на Visa, изчислява 34,6% от БВП за 2023 г. Можем да спорим коя методика е най-точна, но няма как да оборим, че проблемът е огромен. Още повече че самата АИКБ отчита влошаване при „заетостта на светло“ и разширяване на практиката с раздаване на заплати в плик.

Тогава къде са реформите на новото правителство за изсветляване на трудовите доходи? Къде са съвместните проверки на НАП, НОИ и Инспекцията по труда в рисковите отрасли? Къде е анализът за разминаването между официални доходи, банкови разходи, придобито имущество и реален стандарт на живот? Къде са усилията за повишаване на събираемостта на натрупаните данъчни и осигурителни задължения? Къде са истинската реформа в митниците, контролът върху търговията с горива и електронната търговия, контролът върху високорисковите стоки и фиктивния износ и борбата с контрабандните канали?

На хартия Министерството на финансите говори за „повишена събираемост“ и някакви приходни мерки. Това е хубаво. На хартия и аз мога да напиша, че от утре ще започна да ставам в пет сутринта и да тичам по десет километра на ден. Въпросът обаче е къде са конкретният разчет, сроковете, отговорността на институциите и измеримият резултат. Фискалният съвет също предупреди, че очакванията за приходите от мерки срещу сивата икономика са прекалено оптимистични.

Тоест правителството хем не представя убедителен механизъм за изсветляване, хем предварително записва приходите от него. Това не е приходна политика. Това е литературно творчество в таблица на Excel.

Вместо да търси парите там, където са скрити, държавата отново се насочва към онези, от които се събират пари най-лесно – данъкоплатците, които вече са на светло. В набавянето на допълнителни приходи държавата отново се ориентира към работника с деклариран доход над максималния праг, към малката фирма с реално счетоводство, към самоосигуряващите се работливи и предприемчиви българи. Държавата отново прати бирниците при човека, който не може да скрие заплатата си, защото тя минава през банка, НАП я вижда, НОИ я вижда и държавата може да си вземе дължимото още преди парите да стигнат до сметката му. Няма по-удобен данъкоплатец от честния. Той има реален адрес, реален трудов договор, реална банкова сметка и реален фиш за заплата. И не се крие, не държи пачки и кюлчета в каса, не фактурира само половината оборот и не познава някой митничар на „Капитан Андреево“.

Честният човек у нас „няма човек“, както се пееше в една популярна песен на един бивш известен рапър, който също като Слави Трифонов разочарова феновете си и предаде четата, като влезе, за да „кеш-аутне“ от политиката.

В същото време значителна част от бизнеса мълчи гузно по темата за заплатите в плик. Защото пълното изсветляване на възнагражденията означава и пълни осигуровки. Пълните осигуровки означават по-висок разход за труд и по-ниски печалби на фирмата. А по-високият разход за труд е много по-неприятен от поредната кръгла маса за „подобряване на бизнес средата“ и „как да повишим производителността на труда в България“.

Бизнес организациите са много шумни, когато се повдигне тема за вдигане на данъка върху дивидента – нещо, което се предлагаше в проектобюджета за 2026 г. на подалото оставка правителство на Росен Желязков. Но далеч не са толкова шумни, когато трябва да се обсъжда защо един човек официално се води на минимална заплата, а останалото получава в плик. Апропо, вдигането на данъка върху дивидента, наричан още данък „Богатство“, е съвсем основателно понякога, особено в случая на България, където тази такса, нямаща нищо общо с доходите и данъците на обикновения работник и малкия човек, е абсурдно ниска – само 5%. Това е данъкът, чрез който се легализира личната печалба на едрия капитал, на олигарха, оттам минават парите за нова яхта или „Ферари“ – всички вие виждате брутално ниския данък „Богатство“ всеки ден на светофара на главния булевард в София. И всеки път цъкате с език откъде са парите за това Ламборгини, а вие карате 20-годишна баничарка.

Е, да си знаете, ето оттам са тия пари – от откраднати обществени поръчки и легализирани приходи чрез абсурдно ниската ставка от 5% за данък „Дивидент“.

Схемата с доходите в плик ощетява не само бюджета. Тя ощетява самия работник – при болнични, майчинство, безработица, обезщетение и бъдеща пенсия. Но понеже сметката идва след години, всички удобно се правят, че проблем няма.

А войната с олигархията къде изчезна?

Румен Радев дойде на власт с обещания да се бори с мафията, олигархията, задкулисието и „модела“ на предишните. Добре. Къде е тази борба в бюджета, защо не е показана там? Къде са ударите по големите данъчни длъжници? Къде е ревизията на обществените поръчки, концесиите и държавните предприятия? Къде е проверката на фирмите, които години наред печелят от държавата, но странно защо постоянно отчитат минимална печалба?

Къде е разбиването на контрабандните канали? Къде са мерките срещу картелите, които изяждат доходите на хората чрез високи цени? Няма ги.

Реализира се единствено гръмко представената в предизборната кампания система „СИГМА“ с изкуствен интелект, която щяла да лови автоматично далаверите. Вярно, пуснаха я, но нито изкуствен интелект има в нея, нито дори базова връзка с Търговския регистър, която да осветлява връзките на конкретни физически и юридически лица с държавните пари. Щяло да се добави в следващи ъпдейти. Следващи ъпдейти обаче няма.

Всичко това показва, че между предизборната реторика на Радев и реалната бюджетна политика на правителството вече има зейнала огромна пропаст. Защото когато дойде време за плащане, едрият капитал остава сравнително непокътнат, сивият сектор отново се измъква, а сметката се подава на работещите на светло. Значи или властта няма капацитет да удари силните измамници, или няма желание.

На 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС официално откри процедура по свръхдефицит срещу България. Формалното решение се основава на прогнозата на Европейската комисия за дефицит от 4,1% през 2026 г. и продължаващо нарушение на трипроцентовия критерий през 2027 г. България трябва да представи ефективни мерки до 15 октомври и да прекрати свръхдефицита до 2029 г.

Забележете абсурда. Брюксел открива процедура заради прогноза от 4,1% дефицит, а българското правителство след това внася бюджет за още повече дефицит – цели 5,7%. Тоест не просто сме се подхлъзнали и случайно сме преминали червената линия. А сме се засилили и сме я прескочили и с двата крака. Тук се ражда и най-удобният политически механизъм на новата власт: аутсорсването на отговорността.

За позволените разходи ще ни казват: „Европа ги одобри“. За новия дълг ще ни казват: „Това е в рамката, договорена с Брюксел“. За съкращенията ще ни казват: „Европейската комисия ги поиска“. За замразените плащания ще ни казват: „Процедурата го налага“. А ако един ден се стигне до вдигане на ДДС, осигуровки или подоходни данъци, ще ни обяснят, че нямало друг избор.

Така Европа ще бъде едновременно добрият кредитор и лошият частен съдебен изпълнител. За харченето Европа ще е добра, за плащането – лоша. А правителството ще си стои отстрани, ще клати глава, ще маха с ръце и ще се прави, че някой друг е управлявал България през цялото това време.

Тук стигаме до най-опасната част: плоският данък май вече е поставен на дръвника под секирата. Европейската комисия действително критикува българския данъчен модел и 10-процентовата ставка, особено защото се прилага без общ необлагаем минимум за физическите лица. Според Комисията моделът има регресивен ефект и не разпределя достатъчно справедливо данъчната тежест. Брюксел препоръчва подобряване на данъчната справедливост, разширяване на приходната база, борба със сивата икономика и по-добро събиране на задълженията.

Европейската комисия засега не е издала заповед: „махайте плоския данък“. Данъчната политика все още остава национално правомощие и промяната трябва да бъде гласувана от българския парламент. Но процедурата по свръхдефицит стеснява възможностите за действие. Ако правителството не иска или не може да реже разходи, Брюксел ще пита откъде ще дойдат приходите. А тогава плоският данък, необлагаемият минимум, максималният осигурителен доход, ДДС и имуществените данъци неизбежно се поставят на масата.

Европейските чиновници няма да ни напишат лично новите ни данъчни закони. Но българското правителство е силно зависимо от европейското финансиране и ще има нужда от външни оправдания за решения, които не смее или не може да защити политически вътре в страната. В момента Европейската комисия влиза в ролята на МВФ при управлението на Иван Костов в края на 90-те: ЕК и МВФ нямат правомощията да ти заповядват какво да правиш – те уж само препоръчват, но практически имат достатъчно лостове да те принудят да направиш точно това, което искат от теб. Защото те дават парите, от които толкова силно се нуждаеш в момента. При МВФ се наричаха „спасителни траншове“, при ЕС това са „плащания по ПВУ“ или „Многогодишна финансова рамка“.

Точно затова сегашният бюджет е игра с огъня. И правителството на Радев смело пъха главата на България в устата на крокодила, а после ще се вайка, че крокодилът имал зъби.

Промяната в данъчния модел в този момент може да има ефекта на ядрена бомба за българската икономика. Корпоративният данък от 10% действа от 2007 г., а плоският подоходен данък – от 2008 г. Това означава, че почти две десетилетия българската икономика, фирмите и инвеститорите правят разчетите си при относително предвидима данъчна рамка. Комбинацията от ниската данъчна ставка, членството в ЕС, достъпът до единния пазар, валутната стабилност, квалифицираната работна ръка и по-ниските разходи за труд превърнаха България в истински „инвестиционен хит“ особено в последните предприсъединителни години и в първите години след приемането ни в Европейския съюз. България няма германската инфраструктура, нидерландската администрация и финансова дисциплина, швейцарската правна сигурност или скандинавското образование. Нашето конкурентно предимство от 20 години е простата комбинация: достъп до ЕС, сравнително добри специалисти, ниски разходи за труд и ниски данъци.

Ако разходите за труд вече растат, бюрокрацията в България остава тежка, съдебната система не вдъхва доверие и накрая бъде отнето и данъчното предимство, какво точно ще остане в „офертата“ ни към чуждите инвеститори? Слънчевото време през лятото и розовото масло? Или скъпите ни летни и зимни курорти и разбитите или недовършени магистрали?

Новината, че Bosch ще закрие развойното си звено в София до средата на 2027 г., съкращавайки около 670 служители, доказва колко бързо високоплатени работни места могат да изчезнат, когато международната компания прецени, че вече не ѝ излиза сметката.

А сега си представете този процес в по-голям мащаб. Ако колцентровете, технологичните звена, счетоводните центрове, софтуерните компании и фирмите за изнесени процеси започнат да свиват своята дейност, хиляди хора в София, Варна, Пловдив, Стара Загора и Бургас ще останат без добре платената си работа. Голяма част от тези хора имат кредити, ипотеки за 20 или 30 години, автомобили на лизинг, деца в частни детски градини и като цяло живот, изграден около предположението, че доходите им ще останат не просто стабилни, а ще продължат да растат. Тогава няма да фалира само един служител. Тогава ще се разклати жилищният пазар, потреблението, банковото кредитиране и накрая цялата икономика на България. А това е много голям риск. Ако една система държи милиони хора върху дългосрочни кредити и международно мобилни работодатели, разумната държава не си прави данъчни експерименти без сериозна оценка на въздействието.

Ако не вярвате, просто погледнете съседна Румъния. Румъния е в процедура по свръхдефицит от 2020 г. След години на недостатъчни реформи и липса на смелост тя беше принудена да поеме по много по-болезнен път – този на замразяването на заплати и пенсии, увеличаването на ДДС, акцизи, косвени данъци и нови ограничения върху разходите. Продължителният дефицит, пазарният натиск и европейската процедура постепенно са свили пространствата за избор на румънската власт.

Това е истинската опасност и за България. Не че утре някой от Брюксел ще ни изпрати готова данъчна реформа, а че след две години бездействие и липса на реформи ще останат само лошите варианти, а правителството ще избере онези, при които парите могат най-лесно да бъдат събрани от светлата част на икономиката.

За жалост обаче в приетия бюджет за 2026 г. не видяхме дори наченки на някакви по-смели реформи. Можеше да има реален план за оптимизация на администрацията, а не общи приказки за механично рязане с някакви 10%, при което добре работещите структури ще загубят хора, а много от партийните хранилки по ведомствата ще си останат. Можеше да има пълна ревизия на държавните предприятия, обществените поръчки и капиталовата програма. Можеше да има публичен списък на големите данъчни длъжници и конкретен план за погасяване на тези дългове. Можеше да има удар по практиките за изплащане на заплати в плик чрез анализ на риска, свързване на базите данни на НАП, НОИ и Инспекцията по труда и проверки там, където официалните възнаграждения очевидно не отговарят на професията, оборота и стандарта на живот. Можеше да има реална реформа в митниците, проследяване на търговията с горива и високорискови стоки, ограничаване на плащанията в брой и стимулиране на електронните разплащания. Можеше тежестта да бъде разпределена между съкращаване на безсмислените разходи и събиране на вече дължимите приходи.

Няма реформи, защото те щяха да доведат само до главоболия на Румен Радев и управляващата партия. Щяха да предизвикат конфликти с администрацията, със сивия сектор, с контрабандните канали, с големите длъжници. Конфликти с фирмите, които всеки път финансират политически кампании и после чакат „ресто“. Конфликти с всички онези, срещу които Румен Радев обещаваше да се бори, докато беше удобно да бъде борец – борец с олигархията. Затова сега е много по-лесно просто да се вземе нов дълг, да се запише дефицит от 5,7%, а отговорността да бъде изпратена по куриер в Брюксел.

И тук стигаме до една странна и почти незабелязана подробност в цялата тази история: Йордан Цонев се покри. Забелязвате ли? Изчезна като старите пари. Няма го в Народното събрание, няма го в бюджетната комисия, няма го пред камерите и микрофоните, не дава интервюта, не коментира нищо.

За първи път от десетилетия България влиза в сериозна бюджетна и може би данъчна криза, а човекът, който от десетилетия се занимаваше точно с държавния бюджет на страната, изчезна. Близо 30 години неизменно депутат в 13 парламента (извинявайте, ако пропускам някой) и изведнъж: възрастен съм, време е да дам път на младите, пенсионирах се, крайно време беше.

Случайност? Не мисля. За Цонев могат да се кажат достатъчно неприятни неща. Но едно нещо при него е безспорно и признато от всички – абсолютен експерт.

Нещо повече: той е един от съавторите на настоящия данъчен модел, а според някои наблюдатели от близкото минало ДПС не просто е имало ключово участие, а водеща роля в налагането на 10-процентовата ставка като основен данък в България.

А сега, точно когато пред финансите на държавата някак си е поставен въпросът – „Изчерпан ли е текущият данъчен модел или може да даде още?“, Цонев се изпари. И забележете: освен него ги няма и Милен Велчев, Пламен Орешарски, Станишев… Никой от тях не обелва и дума за бюджета на Гълъб Донев и Радев, откакто на 24 юни 2026 г. Министерството на финансите го внесе за официално разглеждане в парламента.

То накрая човек би си казал, че наистина има някаква тайна сделка с Брюксел за премахване на плоския данък в България и е адски важно „старите кучета“ да си траят и да не пречат на процеса.

Всъщност тези дни Сергей Станишев изпълзя сякаш „по тревога“ да говори, но това изглеждаше по-скоро като „кризисна“ операция, за да се отрече, че договорът, който станишевото правителство подписа през 2006 г. за американските бази у нас, няма нищо общо с шикалкавенето на сегашното управление, което се върти, суче и се мъчи отново да прехвърли отговорността за разполагането на американските самолети-цистерни в „Безмер“ на някакви „предишни“ (докога бе, Румене, една и съща плоча?).

Станишев обаче почти не коментира финансовата каша, в която страната ни влиза.

Още по-невероятно е, че мълчи даже Владислав Горанов. Аз лично подозирах, че хитрата политическа хиена Бойко Борисов е бил наясно, че финансовата проблематика ще е една от най-слабите страни на правителството на Румен Радев и затова нарочно вкарва Горанов в парламента.

Мислех си, че опитният Борисов си е направил добре сметката: на ГЕРБ им трябва силен говорител по бюджетната тема вътре в Народното събрание, който да „громи“ новите. Горанов бе и един от поредицата финансови министри от Муравей Радев до Асен Василев насам, които чинно поддържаха нисък бюджетен дефицит.

Шокиращо е, че дори левият Асен Василев, при всичките си бюджетни еквилибристики, с които опъваше нервите на бизнеса, някак си успяваше да държи финансите на България в рамките на 3% дефицит. А Горанов, който има самочувствието на велик оратор и който така пламенно и с интелектуално високомерие защитаваше „Маастрихтските критерии“ в правителствата на ГЕРБ, изживявайки се като по-десен и от Костов, сега мълчи като гъба.

Защо така бе, момчета? Защо не говорите? Оставили сте Асен Василев да обира овациите по медиите и да превръща най-яростните си критици в съгласни с него съюзници. Асен громи управляващите, а ГЕРБ и ДПС – нищо. И Йордан Цонев се изпари. Съвпадение? Разбира се.

Само че в политиката всичко е съвпадение, докато не минат десетина години и някой не реши да напише мемоари.

И накрая ще се окаже, че или е имало задкулисна сделка с Брюксел за премахването на плоския данък, или… Бойко, Делян и Асен са сложили Румен Радев да се вари на бавен огън в казана на собствените си обещания, че „в Бюджет 2027 ще бъде различно“.

Само дето бюджетът за догодина трябва да се представи на Брюксел след има-няма 3 месеца. И после вече няма да има никакви оправдания, но за сметка на това може да има разгневена улица под прозорците на властта.

Филип Антонов