Професор Калин Янакиев: България не е езическа територия
Професор доктор на философските науки Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ “Свети Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (SIEPM), главен редактор на списание “Християнство и култура”. Автор на книгите: “Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията”, “Религиозно-философски размишления”, “Философски опити върху самотата и надеждата”, “Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие”, “Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието”, “Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението”, както и на много студии и статии в областта на православната духовност, философията и средновековната история.
– “Стогодишната православна руско-българска общност към Подворието на Московската патриаршия “Свети Николай Мирликийски Чудотворец” за първи път в своята история е поставена пред въпроса за оцеляването си” – така започва писмото на 132 енориаши на руската църква, българи и руснаци, до българския патриарх Максим. Какво се случва, професор Янакиев, откак предстоятел и официален пратеник на Руската православна църква (РПЦ) е игумен Филип?
– Това, което се случва е изключително страшно и на църковен език би могло да бъде наречено опит за действия в духа на осъдената от съборното православие етнофилетистка ерес. Не бих посмял направо да обвиня игумен Филип в теоретическа, богословска убеденост в етнофилетизма, но неговите действия са в тази посока.
– Игумен Филип съвсем не теоретично разделя по етнически принцип енориаши и духовенство на руснаци и на българи.
– Точно така. Първото му действие беше изгонването на отгледания, въцърковения, израсналия в нашата енория дякон Сава. Последва отстраняването на ключовия духовник на енорията отец Николай, пред когото се изповядват повечето от енориашите. Репресията срещу него е перфидна, подмолна. Официално не е отстранен, но е заточен в един далечен и безлюден храм с уговорката “до Великден, а после ще видим”. После – не се знае. Но това е само видимата страна на нещата. Невидимата е, че нашата енория практически вече е разделена. Съществува базисно недоверие между голямата група от над 100 българи, руснаци, украинци, хора от смесени бракове и една малка агитка, която игумен Филип създаде, която без смущение и стеснение ратува храмът да бъде изцяло с руски дух, защото, казва той, храмът бил руски само външно. Не става дума за Христос, не става дума за тайнството, не става дума за съборност, става дума само за рускост. Интересно, каква е разликата между руското, българското, гръцкото православие, след като е известно посланието на апостол Павел до галатяните, че след идването на Христа “Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа”. Това единство, завещано от Христа, настоятелят руши по всякакъв начин. Открито и прикрито.
– Какво е прикритото?
– Прикритото е едно писмо, инициирано от тази групичка около игумен Филип, което е поднесено на енориашите с обяснението, че се подписват за връщането на богослуженията по стар стил, което, апропо, също е етнофилетистко действие. Но това е била уловка, за да се подпишат хората на празен лист в подкрепа на игумен Филип и неговата политика. Със сигурност има поне един фалшифициран подпис на човек, който по това време не е бил в София. Има и подписи на хора от разколната Старостилна българска православна църква. Всичко това освен, че грубо погазва каноните, е извършено по един нечестен, прикрит начин. Игумен Филип се опита да ни излъже, че всичко това става със знанието и съгласието на Софийска митрополия. Опита се да излъже и викарния на Негово светейшество епископ Йоан, че отец дяконът Сава няма назначение в руския храм, а неговото назначение е подписано от сегашния руски патриарх Кирил, още когато е завеждал външния църковен отдел на РПЦ.
– Пак така прикрито игумен Филип се опита да регистрира Устава на Подворието през главата на Светия Синод на БПЦ и въпреки законите.
– Това негово действие също разчитам по посока на етнофилетизма. На територията на БПЦ руското подворие може да бъде регистрирано само след евентуалното одобрение на устава от Св. Синод. Това е редът. Първото му отиване в Дирекцията по вероизповеданията тълкуваме като непознаване на законите в Република България. Неговото повторно отиване и опитът му да се свърже с друг чиновник, вече говори за злонамерено действие. То може да бъде разчетено като желание руското подворие да бъде регистрирано като “православие – 2″ в България,
– Като друго православно вероизповедание, което е недопустимо в диоцеза на БПЦ, и с всички последствия, включително – имотни претенции.
– Което е абсурд!
– Възможно ли е това да е политика на руската патриаршия?
– Не ми се ще да вярвам, че е така, че зад това стоят претенции към имоти, които някога са били на РПЦ, но преди 60 години са отдадени на юрисдикцията на БПЦ – това са манастирите в Кокаляне, Княжево, храм-паметник Шипка, храмове в Пловдив и Варна. Въобще не ми се иска да вярвам, че това е политика, благословена от руския патриарх. Според мен това са самоволни действия, чрез които по един неловък начин настоятелят се опитва да се хареса някому.
– Кому?
– Възможно е зад всичко това да стоят и бизнес интереси.
– Чии? Парадът на архонтите беше знакът, че има такива интереси.
– Абсолютно сте права. В архонтската случка ние все още бяхме склонни да оправдаваме игумен Филип, мислехме, че не е разбрал какво става. Но след това той реагира абсолютно нелепо и се опита в сайта на подворието да заличи архонтските знаци на един от присъстващите.
– Видях пред руската църква едни биячи, едни мутри, и това ме върна в грозните времена на разкола в БПЦ, когато такива биячи и мутри влачеха и биеха духовници и миряни.
– Появата на тези странни люде ни кара да подозираме, че зад всичко това, зад цялата тази бесовщина, защото това е една бесовска обсада, стоят мизерни материални интереси. Но те не бяха само пред храма, те бяха вътре в храма, те са вътре в храма, сред богомолците, оглеждат те по един ироничен и направо казано заплашителен начин, един неотклонно стои зад мен, понеже съм набеден за водач…
– На българските бунтовници, както ви наричат!
– В храма вече няма дякон, но има готвачка, има две счетоводителки, има главен секретар, има и шофьор. Има и автомобил, ще кажа от кого го е получил. Има и биячи. Това е демонстрация на мощ, на обграденост, на някаква криворазбрана рускост. И когато един журналист попита един от тези какво прави в храма, той отвърна „Аз съм казак”. Казачеството е военизирана организация, но какво прави в днес на територията на България, какво прави в руския храм, аз не мога да си обясня, но във всеки случай гледа заплашително.
– Кога се появиха казаците?
– Здравите момчета ни посетиха за първи път в деня на прошката. Тъкмо тогава отец Николай получи писмото за своето преместване. Аз подозирам, че казаците бяха в храма поради нелепия страх, че ние ще извършим някакъв ексцес, което е абсурдно… След връчването на нашето първо послание отец Филип обеща, че ще се срещне с всички нас. Вместо това, за да бъде осуетена тази среща, отец Филип се обръща към лице, ръководител на светска организация, лице, което до този момент не е имало допир с храма, не сме я виждали – това г-жа Светлана Шаренкова, председател на фондация “България-Русия”. Оттогава тази госпожа стана герой на събитията в нашия храм, започна да снове между нас, епископите и отците, да предава послания, да изявява желания, да оказва натиск, да изисква срещата да не се състои. Руски енориаши, състоятелни хора, бяха дали на отец Филип една кола да я ползва, после си я взеха, защото не са съгласни с неговата политика в храма. После получи също толкова скъпа кола от г-жа Шаренкова и нейната фондация. Предстои ремонт на храма – парите ще бъдат осигурени от организацията на госпожата, знаем как се правят тези ремонти, знаем как се пишат едни проекти, пък се усвояват други пари. Нямаме доказателства за това, но не можем да не го допускаме.
– Даде ли игумен Филип някакво обяснение защо забрани Евангелието да се чете на български, защо неделното училище стана платено и само на руски?
– На нашите смирени искания да обясни, той отговори с обвинението, че в храма има „български бунт”. За неделното училище обяснения не сме получили. За Евангелието обяснението беше, че целта е да се съкрати службата.
– С 5 минути!
– Нека да са 6, нека да са 10! Всички църковно грамотни хора, знаят, че четенето на Евангелието е централен момент от неделната литургия. И ако службата трябва да се съкращава, то най-малко това може да става за сметка на Евангелието. Положихме огромни усилия да се върне четенето на Евангелието и на български, но преди това Филип произведе още една манипулация – че ние искаме да се премахне четенето на черковно-славянски! Това е абсолютна лъжа. Ние искаме Евангелието да продължи да се чете и на черковно-славянски, и на български.
– Такова чудо не е бивало в руския храм през всичките 100 години на неговото съществуване!
– Имаме една възрастна енориашка, над 90 годишна, тя произнесе ключовата фраза – “От 87 години не е имало такова нещо в храма”.
– Дори, когато България е съюзник на нацистка Германия, никой не е наричал българите “предатели”, а сега мирянин българин да е причастен като предател! Никога не е имало разделение на “ние” и “те”, защото в храма всички сме “ние”.
– За съжаление игумен Филип създаде две страни. Когато очаквахме неговия отговор защо е изгонил отец дякона, защо е премахнал Евангелието на български, за първи път чух “разколници”, “български бунтовници”, “вие искате да разрушите храма”… Сега чуваме това непрекъснато. И още нещо – в деня, в който ние връчихме на солея първото си писмо с желание за диалог с отец Филип, един неумел негов защитник, олтарникът, да не му казвам името, реши, че това е най-подходящият момент да се разкрещи с всичка сила: “Вместо да събирате подписи срещу отец Филип, да бяхте събрали подписи срещу митрополитите ченгета в БПЦ и срещу българския патриарх Максим,който също е ченге!”. Никаква реакция на настоятеля не последва при тези непристойни крясъци. Съвсем никаква. Напротив. После разбрахме, че ние сме предизвикали скандала! Това е верига от действия – опитите за регистрация, нереагирането на крясъците срещу негово Светейшество, показното пренебрегване на йерархията на БПЦ, на чиято каноническа територия този човек служи, все пак.
– Поведението на игумен Филип едва ли е изненада за руската патриаршия. За подобни подвизи вече е отзоваван от Париж и Рим.
– Отец Филип е вършил действия, водещи до разделения, раздори и разколи и в предишните си назначения. В Париж е успял да раздели общността. В Рим се хвали, че построил нов руски храм, но за да привлече хората в новия храм, затворил стария и прогонил хората оттам. Тамошното свещенство не иска да си спомня за него. Досега игумен Филип е имал своите подвизи на територията на страни, които не са православни. В България, обаче той се озовава в съвършено различна ситуация. Вместо да изпитва респект и уважение към православието в една страна, която е преживявала трудни столетия, но която е по-древна от руското, той се държи така, сякаш това е някаква езическа територия, където той трябва да донесе истинското според него и неговите клакьори православие. Ако руското православие представлява това, което ни демонстрира Филип, толкова по-зле за руското православие, но аз знам, че то не е такова. Игумен Филип ни демонстрира един железобетонен, казионен дух, никакво общение с мирянството презрителна осанка, която се разхожда из храма, и прави едно единствено нещо – да глобява отделни служители за измислени нарушения, да отнема заплати, да гони дългогодишни духовници и не само духовници – първият когото изгони беше диригента на храма…
(следва)
Велислава Дърева