Скелетите в шкафа на МВР разобличават Цветанов за покойната мафия

България пречупи гръбнака на организираната престъпност, обяви наскоро вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в Берлин по време на Европейския полицейски конгрес. В България, която е била известна с магистралните грабежи, отвличания и поръчкови убийства, след ликвидирането на бандата на „Крокодилите“ няма магистрални грабежи, след разбиването на бандата „Наглите“ – няма нито едно отвличане, а след разкриване на „Килърите“ – няма поръчкови убийства. Това пък твърди главният комисар на МВР Калин Георгиев. И още, че 301 лидери на организирани престъпни групи в столицата и други места в страната са били наблюдавани към януари 2012 г. Че срещу 240 от тях били образувани досъдебни производства, а 139 от тях били активно неутрализирани. Че се наблюдавали 254 организирани престъпни групи, които били напълно или частично разбити. Образувани били цели 1181 досъдебни производства, което пък било с 14 на сто повече от образуваните през 2010 г.
Като оставим настрана обстоятелството, че през последните 22 години всяко ръководство на МВР в средата на мандата си обичайно се хвали със същото и че тези цифри на никого нищо не говорят, няма как да не се отбележи, че и тази власт очевидно не усеща колко смешно и абсурдно звучат тезите за успехите с престъпността. При това внушавани точно докато същата тази престъпност ескалира. И докато Държавният департамент на САЩ в доклад твърди, че организираната престъпност се е загнездила навсякъде и че корупцията в МВР, митниците или съдебната власт остава сериозен проблем за България. Докато бандитите изобщо не се притесняват да разбиват автомобила на британския посланик, отвсякъде обозначен с дипломатически знаци. И докато избиват подсъдимите – като например Кирил Кирилов-Шкафа от делото „Наглите“.

Отново се повтарят тежки криминални деяния, които настоящата власт определяше като ярко доказателство, че предшествениците й не се справят с въвеждането на ред.

През април 2003 г. на бул. „Цариградско шосе“ гръмна в движение мерцедесът на Иван Тодоров-Доктора. Самият Тодоров остана жив. До онзи момент той бе публично неизвестен. После се оказа, че бил свързан с властта и службите, че бил контрабандист на цигари и какво ли още не. Не беше осъден за контрабанда и впоследствие бе показно застрелян. Може би трябва да се отбележи, че по време на взрива главен секретар на МВР бе сегашният премиер Бойко Борисов, а негов оперативен помощник – настоящият вътрешен министър Цветан Цветанов.

Миналия месец в центъра на Варна в пиков час в движение бе взривено аудито на бизнесмена Йордан Харасимов-Даката. Той загина и по чудо нямаше други жертви. И каква е разликата със случая с Доктора? Може би само, че сега Борисов е премиер, а Цветанов – вътрешен министър.
Или пък да вземем застреляните в същия онзи период в първите години на новия век – Женята, Нарциса, Руснака и прочие герои. Наскоро в София бе разстрелян 30-годишен мъж – Асен Лазаров, който например е също толкова неизвестен, колкото и Нарциса например. Но той също бе направен на решето, и то докато се прибирал с две проститутки вкъщи. А МВР пусна, че бил наркодилър, но работел сам, пречел на конкуренцията с по-ниски цени и затова го гръмнали. В неделя бе застрелян и Кирил Кирилов-Шкафа. Известен единствено като подсъдим по делото „Наглите“. И това ли не е дело на организираната престъпност? И не е ли поръчково?

Каква е разликата между онова тъмно минало и светлото настояще?

През ноември 2003 г. имаше побой и престрелка в столичната дискотека „Ескейп“. Тогава се биха групи на Самоковеца, Маргините, Клюна и разни такива. От счупените стъкла имаше четирима пострадали, откарани в болница. Последваха арести, разпити.
Преди три седмици в столична дискотека имаше бой и скандал, при който бе тежко ранен самбистът и ММА боец Благой Иванов-Багата. Според версията на неговите близки той опитал да разтърве две враждуващи групи. Според друга версия бил нападнат от 7-8 души с палки, бухалки и ножове. Накрая случаят беше определен от вътрешния министър като обикновена криминална случка.
Но и историята в „Ескейп“ беше обикновена и криминална, но тогава беше определена като знакова. Едните се скарали на другите, защото им пречели да виждат дансинга. Което пък прилича и на повода за убийството на полицая пред бар „Текила“ преди две седмици.
Нито премиерът, нито вътрешният министър, нито главният комисар отговарят какви са разликите между тогава и сега. Те си знаят една и съща песен – „Килъри“, „Октопод“, „Нагли“.
И ако еди-кой си беше в затвора, щеше да е жив. За последен път го чухме покрай покойния вече Шкаф.

Представете си – най-нахално ни обясняват, че най-сигурното място за живеене в тази страна е затворът.

В резултат на тяхното мъдро и всеотдайно управление. С всеки изминал ден лъсва, че организираната престъпност е във форма. И се чувства у дома си. А който се страхува или се дразни, че се гърмят по улиците – да хуква доброволно към затвора.

Александър Александров

В. Сега