Тръгва дело за … отвличане на клошар, „организирана престъпна група” го „отвлякла”, за да го … храни

Несретникът Богомил Вутов, който си е чист клошар, се познавал с обвиняемия Атанас Жеков от години. Жеков го взима да работи за него, да чисти и върши всякаква работа на негова база в Девня срещу подслон, храна и заплащане на ръка, което Вутов признава, че е имало през времето, в което работи за Жеков.

Трудов договор Вутов няма, тъй като няма и лична карта.

През времето, в което Вутов работи за Жеков отношенията в началото са добри, клошарят живее на мястото на базата, която притежава Жеков и където стопанисва камиони. Несретникът ползва помещение, има храна, давани са му и дрехи, и пари, свидетелства по делото и очевидец на отношенията им.

Според обвинителния акт Вутов се опитвал да избяга от Жеков четири пъти, но винаги бил връщан чрез побой.

Големият разрив идва, когато от базата на Жеков изчезва голяма сума пари и златни накити и той се усъмнява във Вутов, който за пореден път е избягал. Вутов отива при семейство Иванови в с. Шипско, с които се познавал от години.

През това време Жеков и приятелят му Ивелин Димитров, заедно с още едно лице, което така и не е установено от разследващите, поради което първоначално образуваното дознание се разделя на две, тръгват да издирват Богомил. Последно той е забелязан да спи под подлеза на Фестивалния комплекс. Упътени, Жеков и Димитров откриват братовчедката на Иванов от село Шипско – Терзиева, чрез която и съпруга и разбират къде се намира клошаря.

Обвиняемите късно вечерта пристигат в селото, според показанията им чукат по вратата, докато не излиза самия Богомил и им казва, че ще тръгне с тях. И го прави.

Най-странното е, че семейство Иванови, което е подслонило Богомил в къщата си, не чува нищо докато клошаря е „отвлечен”, както е описано в обвинителния акт.

Според обвиняемите, с които не са извършени никакви процесуални действия освен по един разпит, те не са удряли в автомобила Богомил докато са го връщали в Девня. Вече в Девня, когато го питат за изчезналите пари и златни накити и Богомил отрича той да ги е взел, ядосан, че го лъжат, Ивелин му удря два шамара и излиза от помещението.

В обвинителния акт, който се базира на показанията на клошаря и близкото му семейство обаче пише, че Богомил е системно пребиван и че при отвличането е бил бит с тръба и тиган, на който … чак дръжката се счупила.

Според приложената медицинска експертиза Богомил наистина има открити белези от удари, но не са от тежко увреждащ характер здравето му.

Още по-странно е, че по време на фундаменталното разследване дознател Деляна Недева от ОДП – Варна не си е направила изобщо труда да извади разпечатки от телефоните както на обвиняемите, така и на свидетелите, тъй като единият от обвиняемите Димитров твърди, че докато „отвлеченият” Богомил е откарван към Девня, Димитров е държал връзка и се е обадил на упътилото го семейство Терзиеви за местонахождението на клошаря и ги е уведомил, че пътуват за Девня.

След като го завеждат в Девня, Жеков и Димитров го оставят там. Богомил обаче пак изчезва и първите му показания за това, че е отвлечен са дадени след полунощ на 26 септември 2011 година пред дознателката Недева.

На следващия ден той ги повтаря пред съдия Юлияна Савакова.

Обвиняемите не се признават за виновни, а техни свидетели, посочени от защитата им, и до този момент не са разпитвани и допускани по досъдебното производство.

На практика делото „за отвличане” се гради върху дума срещу дума.

Утре състав на Варненския окръжен съд с председател Асен Попов стартира делото. Прокурор по делото е Николета Арнаудова.

Afera.bg