Гръмнаха един от “Наглите”, да се готвят “Килърите” и “Октопод”-ът
Застрелян пред блока му бе един от “Наглите”. Да се готвят “Килърите”, “Октопод”-ът и може би всички ръководители на около 300 престъпни групировки от списъка на МВР, които са с пречупени гръбнаци, овладени и респектирани. Изстрелът в сърцето просто трябва да се счита за акт на милосърдие към организираната престъпност, за да не се гърчи в страшните мъки на личност с блокирана гръбначна нервна система.
Всички те, които искат да живеят, веднага трябва да отидат при прокурор и да подпишат споразумения, с които се признават за виновни в извършване на различни, разнообразни и сложни престъпления, за да бъдат прибрани на най-сигурното място в страната – в затвора. Където, ако бяха въдворени Кирил Кирилов-Шкафа, Доктора, Косьо Самоковеца, Поли Пантев и още към 150 обекта на знакови разстрели,все още щяха да се занимават с кръжоци,
писане на автобиографии, ремонтно-възстановителна дейност и най-вече щяха да са живи като Куйович, който си съществува прекрасно и ръководи местната художествена самодейност (снабдяване и търговия с дрога, мобилни телефони и други дефицитни стоки) в затвора.
Убийството на Кирилов, на варненският бизнесмен Йордан Харасимов, взривен майсторски в автомобила си, на Юри Галев, на журналиста Боби Цанков са подобни на потрепването на крачето на мъртва жаба, към което се подава ток, нещо което ни е преподавано и демонстрирано по биология в 8 клас. Няма я организираната престъпност, но подаденият от някъде електрически (може би, резултат от просто натрупване на електричество в буреносни облаци) сигнал рефлективно натиска спусъка на пистолета или копчето на взривяващото устройство.
Самоубийството на заподозрения в отвратителното отвличане (всъщност, понеже вече няма отвличания, може би, е по-коректно да го наричаме лъжеотвличане, псевдоотвличане, подражание) и убийство на Мирослава от Перник Стойчо Стоев – Чочо, може също да бъде прибавено към поредицата от актове за подобряване на полицейската статистика.
При него майсторството на противодействащите на престъпността структури е довело до разправа с престъпника и преустановяване на бъдещата му противоправна дейност чрез собствената му ръка.
Аналитичната мисъл на днешните управляващи сектор “Сигурност” вероятно е напрегната до крайност.
Дали няма някаква възможност ставащото да се представи пред западните партньори като проява на политическа воля за справяне с престъпността? Налице е воля – как иначе ще бъде извършен разстрелът, взривяването, убийството. Налице е мъртъв престъпник – това по същество му действа възпиращо да извършва престъпления – с този престъпник са се справили. Налице е изискваната от стратегията по национална сигурност проактивност – предварително, активно действие по предотвратяване на бъдещи резултати на престъпна дейност. След като всички елементи са съществуващи, не е ли правилно да бъдат интегрирани в единен пакет, който да убеди пишещите доклади чиновници-драскачи в Брюксел, че работим неуморно и сме достойни да бъдем присъединени към Шенген.
Наистина има голямо рационално зърно в такава постановка. Нали всички тези участници в криминална активност (криминално проявени в различни роли) – като извършители, поръчители или потърпевши, са били във фокуса на внимание, наблюдение, контрол и блокаж от професионалистите от ГДБОП, БОРКОР или някакви други ефективни, свръхефективни, реактивни и проактивни структури с големи, но винаги недостатъчни бюджети.
Следователно случващото се не е дефект, а ефект
Не е показател за управленско неумение, полуразрушени структури, демотивиран личен състав, а демонстрация на управленска гениалност, висш пилотаж на противодействие – справяне с престъпността, чрез самата престъпност (оперативно майсторство!), и разбира се е резултат от грандиозна структурна и професионална реформа в сектора, невиждана досега през последните 5, 10, 15 години и дори повече.
Справедливо е да се отбележи обаче, че несъществуващата организирана престъпност, по своята зрелищност и атрактивност за медиите, вече може да бъде засенчена количествено и качествено от неорганизираната такава, която е естествен и предвиден (и неизбежен според ръководителите на сектор “Сигурност”) резултат от световната криза, управлението на Тройната коалиция, десетгодишния мандат на “Гоце”, браздите, изорани в специалните служби от Трактора (но не и от съществуването на Тодор Живков, този кумир на днешните управляващи) и опозицията.
Само за десетина дни имаме убийства, побои, грабежи, кражби, набези на роми, изнасилвания на мало и голямо, убийства и опити за убийства при извършване на взломни кражби, палежи на автомобили (вече около 150!) и частна собственост и всичко, за което се сетите при разлистване на Наказателния кодекс, но с ужасяващи подробности.
Липсата на организираност предполага аморфност на престъпните маси
Те нямат структура, следователно няма обект на въздействие, няма какво да бъде пречупено и това усложнява и затруднява иначе компетентния ръководен състав по отношение на взимане на управленски решения за целта, задачите и операциите, необходими за поне минимално усмиряване на върлуващата и непрекъснато нарастваща “конвенционална” престъпност, упражнявана непосредствено върху гражданите, тяхната собственост, живот и чест. Неорганизираната престъпност, подобно на акула, която както знаем е без гръбнак, засилва скоростта на движение, защото само така може да прокарва вода през хрилете си и следователно да съществува.
Тази невероятна сложност и естествена природно-икономическа същност на ежедневно засягащата обикновените хора престъпност (поне според вождовете в сигурността) очевидно оправдава активното нищонеправене от страна на МВР и сродните му структури.
Цялата контра явно остава у гражданите-данъкоплатци. Те са непрекъснат обект на организирана и неорганизирана гавра с тях – убийства, грабежи, изнасилвания, побои, кражби. Има ли някакъв шанс това да бъде преустановено? За разлика от знаковите фигури от престъпността
нормалният гражданин не може да сключи споразумение с прокуратурата
и да бъде приютен в най-сигурното място за опазване на живота (според управляващите) – затвора. Лошите условия и ограничените места го правят недостъпно място за обикновения човек.
Тогава възможно ли е нещо да се промени в защита на обикновените хора или това е невъзможна и екзотична мисъл за нашите ширини? Дали пък не е време давещите се да се заемат със собственото си спасяване, както проповядваха Илф и Петров преди много, много години?
Доцент д-р Николай Радулов