“Дружеска” Москва забавя, но не забравя
През последните 25 години в Кремъл строго следват горбачовите повели, че дружбата си е дружба, ама сиренето е с пари.
1 март 1981 година. В комунистическа България цари времето на зрелия социализъм. Под мъдрото ръководство на БКП и лично на другаря Тодор Живков се взема решение да бъде изградена втора атомна електроцентрала – АЕЦ “Белене” с 4 реактора, съветско производство.
Една от основните отличителни черти на зрелия социализъм на Живков е, че “благоденствието” на българския народ се дължи на огромните количества природни ресурси, например, нефт и природен газ, от Съветския съюз, в които малка България буквално се къпе. Голяма част от тях дори не влизат в страната, а направо се реекспортират за “твърда валута”, т.е. долари. Срещу това мощният СССР получава промишлени и селскостопански стоки с, меко казано, доста съмнително качество или по-точно – боклуци. И най-важното – категорични уверения за “Вечна дружба с братския СССР!”.
Краят на “благоденствието” настъпва през 1986-а. Тогава новият съветски лидер Сергей Горбачов, който в края на краищата ще се превърне в гробокопач на цялата комунистическа система в Европа, идва в България и казва на правешкия хитрец Живков: “Дружбата си е дружба, но сиренето е с пари!” И оттогава, та до днес СССР, а после и наследилата го Русия, престават да хранят “братска България”, която главоломно започва да трупа външен дълг. В “твърда валута”, т.е. долари.
Или “хитрините” на хитреца от Правец излизат през носа на цялата държава и народа й. Особено през 90-те години на миналия век, когато започва т.нар. “преход”. Съвсем логично през лятото на 1991 година правителството на Димитър Попов спира изграждането на АЕЦ “Белене” и напира да прави там парогазова централа.
Сега един друг хитрец, но от Банкя, ни уверява в “дружеските” отношения с Москва. Като такива ги бил определил в телефонния си разговор с него лично новият-стар бащица на Кремъл – Владимир Путин. “Дружески”, ама сиренето е с пари, нали? Поне от времето на Горбачов досега.
Така и руските медии посрещнаха тази седмица емисаря на българския премиер Бойко Борисов – Делян Добрев. С “добрата” новина, че отказът от “Белене” няма да ни струва 140 или 180 милиона евро, както са пресметнали Добрев и Борисов, а над 1 милиард евро като компенсации. Е, емисарят се прибра в София, уж, с голяма кошница. Бил договорил 11% намаление на природния газ. При това чак до края на годината! А след това…(Изобщо няма нужда да се коментира пък факта, че дори с намалената цена синьото гориво излиза на бедна България почти два пъти по-скъпо отколкото на богатата Германия, например.)
Другото в голямата кошница на Добрев е липсата на “компенсации” за “Белене”. Точната сметка щяла да се прави заедно с руснаците до края на следващия месец. Само че да не се окаже, че “компенсации” няма, но ще трябва да платим 1 милиард евро за “други неща”. Защото информацията в руските медии идва от същите тези анонимни източници, които ще правят сметките през април заедно с експерт-юнаците на Добрев и Борисов.
Но хитрините на банкянския хитрец не свършват дотук. Вместо АЕЦ Борисов щял да прави в Белене газова централа. Т.е. бръкна в премиерския си джоб и оттам извади доста поовехтелия жокер от времето на служебния министър-председател Попов. Или какво излиза? “Тежката артилерия” на ГЕРБ и на Борисов изглежда не може да роди нищо ново и смислено. Дори само за целите на пиар-а… А да не говорим, че бъдещата газова централа (ако изобщо се стигне до нея) ще трябва да работи с руски газ. Освен ако “Шеврон” не вземат да ни залеят с евтин шистов газ от Румъния. Ама, надали…
Друга хитрина, засега споделяна само под сурдинка, била тази как ще шитнем вече готовия реактор на турците. А с милионите евро Симеон Дянков щял да върже бюджета за години напред.
Сигурно посредник по сделката ще да е любимият на премиера Ердоган Вежди бей…
Изобщо хитрецът от Правец си има своя достоен наследник. Дали обаче Тодор Живков е имал времето да предаде на “любимия” си ученик и бодигард най-важният урок, че в имперските столици като Москва забавят, но не забравят? За справка – 10 ноември 1989-а. А догодина у нас идват избори…
Вероника Георгиева