Млекопроизводителите изнудват данъкоплатеца
Отново стачкуват някакви фермери. Искат моите парички (от данъци) за субсидии на млякото. Защото цитирам: Отрасъла ще загине иначе. Дори правителството в нарушение на правилата ще им отпусне 60 милиона лева, с което рискува моите парички два пъти (защото ако правителството трябва да ги върне, те отново ще дойдат от моят данъкоплатъчен джоб). Отделно рискува всички субсидии в областта, ако ЕК прецени, че се отпуска (а то си е така) неправомерна държавна помощ, и това представлява правителствен рецидив. Няма да има пари за пътища, за земеделие, за нищо. Може и правителството да падне. Защото млекопроизводителите не са доволни.
А какво искат те? Допълнителни 20 стотинки мляко за всеки литър „първокачествено мляко”, каквото и да значи това. Сиреч ако аз купувам млякото в магазина за лев, а е трябвало да го купувам за лев и двадесет стотинки, за да бъдат доволни те. Обаче те не искат да вдигат цените, не. Защото ако ги вдигнат, може пък да реша да купувам датско мляко. То е по-евтино (въпреки транспортните разходи). Сиреч искат да ме измамят. Хем да ми дигнат цените, хем аз да не р
азбера. Интересно, миналата година имаше много рязко вдигане на цените на млечните продукти и деривати (сирене, кашкавал и т.н.). Заради търсенето в Китай и борсовите спекулации с фючърсните сделки. А сега производителите стачкуват и прекъсват инфраструктурата на всички граждани. Били взимали заеми, надявайки се на обещание на бивш министър, за повече субсидии. Сиреч леля Пена обещала на съседът и чичо Гошо, че аз разбираш ли следващата година се задължавам да го черпя 10 бири. Защото това не са парите на земеделския министър. Нито парите на Станишев. Това са моите пари. От моите данъци, в моят бюджет. Дори парите на ЕС не са анонимни пари. Това са парите на европейските данъкоплатци, какъвто се падам и аз. Така че отново, да, това са моите пари.
Аз имам малка частна фирма. Но не получавам субсидии нито от бюджета, нито от ЕС. На какво основание те получават субсидия, а аз не? Аз не мисля, че е честно. А-а в Европа и другите млекопроизводители получавали субсидия и нашите се надявали… И министъра се надявал. Само за мен няма надежда. Какво печеля аз от тази субсидия дето те получават а аз плащам? Някой ще каже – по евтино мляко. Но не е така, щом така и така го плащам с данъците си. Просто плащам една цена в магазина, а друга чрез данъците си (дали към ЕС или към бюджета). А когато ми е по-евтино да го купувам от чужбина, нашите производители ще ме изнудват затваряйки моите улици, да им плащам повече, за дето купувам от други. Значи какво? Аз данъкоплатеца съм най-прецакан! Така и така ще им плащам без значение от кого купувам. И плащам двойно, защото забележете – искат да им плащам на произведено, а не продадено мляко! Гарантиран приход! Сиреч имат 1000 крави, правят стотици хиляди литри мляко, не продават нито един, клатят си краката, не ги интересува какво става на пазара и аз им плащам за дето съществуват! ЗА ДА СЪЩЕСТВУВАТ! Без аз да имам изгода от това! Къде е взаимното отношение в едно общество? Или под общество и държава се разбира, само аз като данъкоплатец да съм задължен, а те не? И айде, разбирам левите да искат да им плащат защото съществуват (нали всеки му според нуждите, макар и моите нужди да са големи), но къде са десните да защитят моя данъкоплатъчен интерес? А-а-а, да, те десните са станали по леви от левите направо! Сините искат намаляване на ваканцията на парламента, за да се реши кризата с млекопроизводителите?!?! И то за да им се дадат субсидии?!?! Представяте ли си? Друг е въпросът, че баш в разгара на най-голямата криза парламента реши да излезе в отпуск, докато в Румъния, където кризата е далеч по-малка, парламента прекрати отпуска си заради нея. Е това се нарича парламентарна гордост. Само заради това Бате Бойко ще е следващия премиер, просто защото не е в този парламент! Но точно десните (уж консерватори и християн демократи) и либералите да натискат за субсидии, по-големи пенсии, субсидии заради парното, регулации на цените на продуктите и цените на енергията си е като направо да си плюеш на политическите позиции!
Но да се върна на млекопроизводителите.
Близо половината бюджет на ЕС отива за субсидии на хранителни продукти. И то производството и съществуването, а не продажбата. Основната част от тези субсидии отиват във южните държави, като основен доминант са Франция, след нея Испания, Италия, Гърция и т.н. Вярно, ЕС се е появил покрай земеделските субсидии, но не е нужно да си Тони Блеър за да забележиш, че за последните 40 години тези субсидии не са помогнали на Европейския данъкоплатец с нищо, само са навредили на ефективността на индустрията и съюза. Гражданина реално не плаща по-малко за храна, напротив плаща повече (чрез данъците си). Не получава някакво удивително качество, което другаде да го няма и да му създава предимство. Напротив, 40% от нашите пари отиват за под 1% от населението и под 10% от икономиката. Това затормозява икономиката и създава изкуствена инфлация. А храната пристигаща от държави без субсидии е по-евтина и по-качествена. Ама не е пропорционално да субсидират в чужбина, а у нас не. Така щяло да загинело родното производство. Един американски икономист казваше на подобна ситуация така – трябва ли да ме притеснява факта, че американското земеделие не е субсидирано, а европейското е? Възможно ли е по-евтината храна от Европа да убие американското земеделие? Опасно ли е земеделието да изчезне въобще? Би било опасно само ако не можем да възстановим земеделието за кратък период, ако се наложи. Тоест опасно е ако загубим познанието как да го правим, и не можем да се сдобием с него от някъде. А има ли такъв риск? Едва ли. Тогава опасно ли е да загине родното производство? Не. Тези хора ще се включат в други части на икономиката и ще ги задвижат тя, а ние винаги можем да възстановим каквото сме загубили бързо. А Европейското земеделие действително ли е по-евтино? Не, не му се налага, защото разликата се плаща от Европейския данъкоплатец! А това трябва ли да ме притеснява? Напротив, може само да ме радва! Няма по-голямо щастие от това, когато европейците ни плащат, за да ядем техните продукти, продавайки ги под себестойността си, докато ние правим другите си участъци от икономиката по-ефективни и ги бием и там. На това само ще кажа, че САЩ са все още най-големия производител на храни в света. Ако някой ми каже – ние не сме САЩ, мога само да му кажа – със субсидии няма и да станем.
И бавно но славно в ЕС тези мъдри мисли започват да се забелязват. Дори Индия има по-ефективно земеделие от Европа. Нещо повече, наскоро Индийският външен министър атакува ЕС пред СТО казвайки – как може за Индийските хранителни продукти да има мита и квоти към ЕС, когато те не са субсидирани, а Европейските са субсидирани? Значи ЕС субсидира продуктите си, и пак ги прави по-скъпи и неефективни отколкото Индийските и налага непропорционални квоти! Та ЕС под Скандинавски, Британски и частично Германски натиск (или като цяло натиск от страните донори, плащащи повече отколкото получават данъци от ЕС) е в процес на реформи. И най-простия ефект от това ще бъде намаляването на субсидиите за земеделие. До 26 години (2 бюджетни цикъла) дай боже съвсем да изчезнат. Вероятността е много голяма. За да изчезнат изпълнения като във Франция – човек с една коза, регистрирал се за фермер да изкарва от това достатъчно за да си живее всеки месец. От субсидия без да продава нищо. И след немски натиск към Франция, с голямо нежелание последните решиха да направят промяна – щели да плащат субсидиите, но само след като видят фактури, че някаква стока е продавана въобще. И представяте ли си, това накара Френските „фермери” да протестират! За дето не им дават пари просто така! А аз гледах по Euronews как го питаха точно тоя фермер с едната козичка дали ще протестира и той каза „ми не знам, ще ида да питам профсъюза и те ще ми кажат”. И какво, ние искаме да стигнем до там ли? Такъв „сектор” (както се изрази по телевизията един млекопроизводител) ли искаме? За мен те сега са по-добре отколкото когато и да е в бъдещето ако субсидиите се запазят или увеличат. Не искам 60 милиона за субсидии. Искам 6 милиарда за инвестиции. Еднократни. Срещу стъпков план и плащане на стъпки. Но никакви субсидии. Никой няма право да ми взима парите само защото съществува. Ще му дам двойно, тройно, ако спечелим всички, като например го докараме до там той някой ден започне да плаща данъци повече, отколкото е получил от държавата когато и да е. Иначе какво ще стане? Субсидиите ще паднат някой ден. И аз данъкоплатежа ще съм му виновен на оня за дето не става за пазара. Поради това че съм му плащал. А ЕС не е в цветущо икономическо състояние, и определено земеделието отдавна не е наистина важен икономически сегмент за съюза. Неговият икономически принос намалява всяка година, а заетите и засегнатите практически клонят към нула. И вместо земеделието и производството на храни днес да се подготви за този момент и да стане по-ефективно, ние всъщност се опитваме да го запазим такова каквото е, премахвайки конкуренцията, задължавайки данъкоплатците да го плащат, оставяйки го в най-добрия случай такова каквото е в момента, но най-вероятно влошавайки го. Аз съм против всяка субсидия, която не създава обществено качество. Какво качество получавам аз или обществото от това, че ще им дам още 20 стотинки на произведен (но непродаден) литър?
И какво? Правителството ще падне, държавата и всички ние ще загубим милиарди, инфраструктурата ще бъде блокирана, и ще имаме икономически, политически и инфлационни сътресения, защото някъде около 0.05% от населението не са получили едни 20 стинки на литър? И аз трябва да им ги дам ли? Само на мен ли ми се струва, че ме изнудват?
А тук прилагам снимка от преградата на гладни и изтънели от липсата на субсидии млекопроизводители.
Делян Делчев
Снимка: mediapool.bg