Ченгета дават готови листи с „правилни показания” на свидетелка по делото ”килъри”, ден преди да се яви в съда

Не беше в полицията. В кметството в с. Миндя, в стаята на секретарката. Бяха четирима човека. Единия стоеше отвън. Другите разпитваха и понеже не си спомнях много неща, от което определено ги бях вбесила и нервничеха, накрая ми дадоха този лист да си поприпомня, но с условието да ги върна в четвъртък и да си имаме доверие. Какво доверие да им имам, аз им нямам, те ми нямат, няма логика в цялата работа, но взех листите и прочетох част от тях във влака, което ме шокира. Но последните неща, които прочетох, просто бях възмутена.Но от последното, което четох това не бяха мои думи.

Мария Койкова е свидетел по делото „Килъри”.

Във в. „24 часа” излиза чудовищна манипулация след разпита и в съда – че обвиняемият като „килър” великотърновски бизнесмен Георги Вълев „тормозел 18 месеца с чудовищни лихви болна от рак и и взел жилището”.

Материалът е безобразно манипулативен и в него е спестено името на жената кой знае защо, въпреки че тя дава открити показания в съда като свидетел.

Истината е абсолютно различна и АФЕРА документира това с шокиращите показания на Мария Койкова, дадени пред Шуменския съд по делото „килъри”, в които тя чистосърдечно признава как ПОЛИЦАИ И ДИКТУВАТ КАКВО ДА ГОВОРИ ДЕН ПРЕДИ ДА СЕ ЯВИ В СЪДА!

„Килърът” Георги Вълев е обвинен и в незаконно лихварство. Ето обаче как разказва историята си пред съда Койкова като разобличава скалъпените полицейско-прокурорски обвинения:

„Свидетел Койкова: През 2000 година, не съм ги вземала аз, взема ги съпруга ми, но не лично от господин Вълев, а от един офис, който е близо до Царевец и там работеха едни момичета. Сумата беше 5 хиляди лева, които ни трябваха. Ние започнахме да си внасяме вноски да се връщат самите пари за месечни. Стана така, че се разболях. Бях болна от преди това, но операцията ми наближаваше, защото ми правиха много изследвания и ме оперираха от рак. Аз лично отидох пак в този офис горе и споделих с момичетата, че ще позакъснеем малко с тези неща и че няма да има проблем. Всичко беше точно, нямаше никакви проблеми, неприятности не е имало. Не са били нито груби, нито нещо от този род. Но съпругът ми, който в момента е парализиран на легло с памперси, беше се забъркал в разни за времето ситуации и започнаха да ни притесняват най-различни хора. Той замина за Пловдив, навремето работеше там като вицепрезидент на една охранителна фирма и пак се върна там, а аз останах сама след операцията и с неговите проблеми другите. Когато ходех на химиотерапия, минавах през офиса, пак съм се обаждала, пак не съм имала проблеми с момичетата, но в един момент започнаха да идват някакви младежи. Две момчета бяха, един Иво и един Евгени. Единият път се представят от едни, другия път се представят от други, представяха се от името на господин Вълев, че ги праща и напити ли, дрогирани ли бяха, видимо не бяха добре, защото идваха и нощем. Разбиваха врати и търсеха съпруга ми в едни шкафове за обувки, искаха пари: “Някакви пари имаш да даваш! Някой лев дай!” От този род и естествено се усъмних, че те като ще дойдат, ще знаят каква вноска примерно трябва да внасям за връщане. Там, където живея в селото вече се знаеше, че имам проблеми. Не живеех сама, извиках едно момиче да бъде при мен с децата ми и един съботен ден, имах гости, тез пак идват, ритат масата и аз казах, че искам да ме срещнат с господин Вълев, да говоря с него, щом ги праща той. Нормално е да поискам среща. “Знайш какъв Жоро Вълев ще ти дам, ей сега! Хич да не си и питала за него! Пък знаеш ли кви срещи ще ти дам. Само да си казала на някой, че искаш да се срещаш!” И просто приключих.

Сигурно ще ми зададете въпроса защо не се обърнах към полицията. Нямаше смисъл, защото година и половина преди това открадната колата ни, наша кола, “Мердцедес”. Изнудваха ни. Всички знаеха кой е. Отидох при следователя, аз затова не вярвам на полицията и сега, и сега ме притесняват, ще ви кажа после какво се случва с този ад, който го преживявам в момента.

Отивам в полицията и казвам на следователя: “Господине искам, оплаквам се, притесняват ме, искат да ме убиват, колата искат.” Той вдигна телефона и се обади на въпросния господин, от когото се оплаквам. Как да вярвам и затова не се обадих в полицията. Намерих смелост на едно събрание в селото, където живея, господин Пепо Лупов присъства като нотариус на въпросните там сдружения. Познавам го от леля ми Пенка Янчева – бивш прокурор на Велико Търново, тя ми го беше препоръчала за наш семеен адвокат. Той ни движеше всички документи по имоти, абсолютно по всичко. Извиках го, разплаках се и казах: “Става нещо и незнам какво. Моля те, помогни ми”. Знам, че той все защитава и добри, и лоши. Викам: “Все можеш да намерих кои са тези хора. Аз ще ти ги опиша. Не им знам другите имена, но мога да ти ги опиша”. И викам: “Другия проблем е, моля те, да ме свържеш с господин Вълев, защото съм убедена, че този човек не знае какво става с мен. Той не ме познава”.  И викам: “Някакви си хора ме притесняват тука”. Той каза: “Добре, ще говоря”. И викам: “Искам да ми помогнеш, защото знам, че може, да изтегля заем, за да мога да върна парите на човека и да няма той да се притеснява, и аз да се притеснявам”. Той вика: “Това ще го оправим после. Дай да видим кои те притесняват!” Седмица – две след това спряха да ме притесняват хората. Той каза, че знае, че са такива наркомани около 20-25 годишни да са били тогава, млади момчета някакви.

Каза, че нямат нищо общо с господин Вълев и това през цялото време го твърдя на всички разпити, на които ме разпитваха, но никой не го отразява и никой не иска да ме чуе, че аз знам, че господин Вълев нямаше нищо общо с тази ситуация.

След това започнахме да работим по въпроса как да изтегля парите в ОББ. Изтеглих 5 хиляди лева. Дъщеря ми успя да ги изтегли, защото аз съм пенсионер по болест от рак и не можех да тегля такива големи кредити, малката ми дъщеря. Пепо помоли господин Вълев да помогне, защото там искат да има някакви хора, които да гарантират и той наистина ни помогна. Господин Вълев ми стана гарант. Изтеглих парите, върнах ги и всичко приключи в смисъл с даването на парите спрямо към него. Колкото взех – толкова. На момчетата, които идваха 8 месеца съм давала пари. Това е, което имам аз да кажа. Ако имате да питате нещо Вие.”

Това е историята на „чудовищно изнудваната от Георги Вълев” болна жена от рак. Ето обаче как я разписват от тормоз полицаите, които на всяка цена искат да и внушат да каже пред съда лъжите, които са написани и във в. 24 часа.

Прокурор Якимова: Вие, притежавали ли сте апартамент в гр. Лясковец?

Свидетел Койкова: Да.

Прокурор Якимова: По повод този апартамент, сключвала ли сте договор с банка?

Свидетел Койкова: Да. Мъжа ми го заложи.

Прокурор Якимова: Кога беше това?

Свидетел Койкова: Ооо, вие просто правите като вчерашните полицаи всеки път като ме разпитват да ме психарвате и психически тормоз ми налагате в момента. Съжалявам, че ви го казвам, не искам да ви обидя.

….СВИДЕТЕЛЯТ СЛЕДВА ДА ОТГОВОРИ на въпроса: Има ли връзка между лицето от гр. Лясковец, на което свидетелят твърди, че са дадени парите останали от продажбата на апартамента в гр. Лясковец и дъщерите на свидетеля

Свидетел Койкова: Да, има връзка между това лице и моите дъщери.

Прокурор Якимова: Името на това лице Георги Вълев ли е?

Свидетел Койкова: Искате да го изкарате баща на дъщерите ми ли?

В залата се чува смях.

СЪДЪТ: Тишина в залата!

СЪДЪТ към свидетел Койкова: Никой не е казал, не е говорил нито за деца, нито за роднинска връзка.

Свидетел Койкова: Аз бях ясна и казах – осиновяване, мисля. Мисля, че казах – осиновяване.

СЪДЪТ към свидетел Койкова: Вие отказахте да дадете повече подробности, затова въпросът е.

Свидетел Койкова: Сега пък, Жоро Вълев – баща на дъщерите ми. Вие ще ме побъркате направо. Нали ви казах, че ги дадох за осиновяване на дадено лице.

СЪДЪТ към свидетел Койкова: Въпросът е, не за какво сте ги дали. Въпросът е, това лице, за което говорите, че е от Лясковец, то казва ли се Георги Вълев или не?

Свидетел Койкова: Не се казва, разбира се. Не се казва.

…. Прокурор Якимова: За какво разговаряхте с тук присъстващ адвокат в обедната почивка? С адвокат Анадолска конкретно за какво разговаряхте обедната почивка?

Свидетел Койкова: С коя?

Прокурор Якимова: С присъстващ адвокат в залата – адвокат Анадолска.

Адвокат Анадолска: Моля да се запише, че пита коя е Анадолска.

СЪДЪТ към свидетел Койкова: Добре. През обедната почивка с някой разговаряла ли сте?

Свидетел Койкова: С тази дама ли? /Свидетеля сочи адвокат Анадолска/

Прокурор Якимова: Разговаряли ли сте днес?

Свидетел Койкова: Да, попитах я кога ще ме викате, колко ще ме държите и се оплаках.

Прокурор Якимова: В кой момент питахте?

Свидетел Койкова: О, Боже Господи! Незнам в кой момент. На едно излизане да пуша цигара, защото съм много стресирана.

Прокурор Якимова: Само това ли разговаряхте?

Свидетел Койкова: Да.

Прокурор Якимова: Колко време разговаряхте?

Свидетел Койкова: Нямам представа.  Не съм засичала. Сериозно ви говоря, незнам. Просто и се оплаках и казах, че съм болна и незнам дали ще издържа на това стоене, защото от три часа през нощта съм тръгнала да идвам в Шумен. Едва ли някой здрав човек ще може да издържи при положение, че аз съм болна и с епилепсия.

СЪДЪТ към свидетел Койкова: Искате ли да седнете докато върви разпита?

Свидетел Койкова: Да.

Служител на ОЗ “Охрана” предоставя на свидетеля Койкова стол.

Свидетел Койкова: И може ли да уточня, че не знаех за въпросната дама, че е адвокат, защото тука всичките като ви гледам, може да сте адвокати. Аз хал хабер няма кой какъв е. Извикайте момичето дето ме охранява, питах кой, кой е. Питах за тях какви са, вие какви сте. Била съм приказвала с някаква жена. А пък вие, за какво говорите с мен като знаете, че сте адвокатка?

СЪДЪТ: Тишина в залата!

…Адвокат Анадолска: Бихте ли си спомнили понеже беше на обяд, няма да изтъквам откъде прокуратурата има тази информация, защото тя е очеизваждаща, какво точно ми казахте, като тръгнахте към мен?
От какво ми се оплакахте и аз какво ви отговорих?

Свидетел Койкова: За това, че съм притеснена, колко време ще ни държат. Сега точно кое е било предно и кое е задно съм го казала, не мога да кажа, разберете, че съм наистина много притеснена. Не знам кой, кой е тука…/свидетелката се разплаква/. Питах колко време ще ме държат, защото се уплаших, колко време ги държат предните хора и че много ги разпитват, и че дали ще издържа, защото не съм си гълтала лекарствата, даже не се и нахраних, за да не ми стане зле. Но най-малко съм имала представа, че сте някаква адвокатка и нещо си.

Адвокат Анадолска: А спомняте ли си аз какво ви отговорих.

Свидетел Койкова: Нямам спомен.

Адвокат Анадолска: Добре, ще се върнем на това по-късно. Тъй като казахте, че на въпроси на прокуратурата реагирахте, че ви психясват така, както ви психясва полицитя, бихте ли казали вчера какво имате предвид и свързано ли е с това дело?

Свидетел Койкова: Да. Значи, те почнаха да ме психясват още от 10 часа през нощта с джипове и да обикалят селото да ме търсят при положение, че аз сутринта ме изписаха от болницата и бях в Лясковец при моя близка,

и ми звънят по телефоните, че ме търсят някакви полицаи, и никой не дава обяснение за какво, и на другия ден ме прибраха в полицията в 8 часа. Пуснаха ме в един и половина и не мога да ви кажа какъв ад беше там. Пет човека викат насреща ти. Вчера, същата работа. От два часа до пет. Днеска пътувам с влака. Мога да ви дам телефона, да не кажете, че ви лъжа. Звънят ми: “Къде се намираш, не си у съда? Като пристигнеш на гарата, да се обадиш.” После не знам къде да се обадя. Обадих се, като дойдох.

На този телефон звъннах, обадиха ми се, казах, че съм тук. Ако смятате, че аз мога да издържам на тези работи, вие както ме атакувате, ако на вас това ви е работата, на мен не ми е хоби да ходя по съдилища и да ме стресират полиции и незнам какво. /Свидетелката отново се разплаква/. Извинявам се, че говоря така, но разберете, че наистина ми е много зле.

СЪДЪТ: Тишина в залата!

Свидетел Койкова: Аз казвам едно, онези викат друго.

Адвокат Анадолска: В каква насока беше разговора в полицията? За какво?

Свидетел Койкова: За въпросните пет хиляди лева. Какви отношения имам с него, незнам си какво, незнам си що, ей такива неща.

Адвокат Анадолска: Съставиха ли протокол на този разговор?

Свидетел Койкова: Писаха нещо и ме накараха да се подпиша. Не съм го чела. Както и предния път нищо не съм чела и този път не съм чела.

Адвокат Анадолска: Това във връзка с това дело ли беше или за някакъв друг случай говориха с вас?

Свидетел Койкова: За днешното ми пристигане.

Адвокат Анадолска: Във връзка с днешното дело ли беше това, което днес ви разпитват в съда или за някакви други случаи ви разпитват?

СЪДЪТ към адвокат Анадолска: Адвокат Анадолска, свидетелят вече отговори на този въпрос.

Адвокат Анадолска: Тя говори за петте хиляди. За тези пет хиляди ли става дума?

Свидетел Койкова: Да, да.

Адвокат Анадолска: Нещо друго, имаше ли?

Прокурор Якимова: Моля да отклоните въпроса, защото е изключително некоректен, нещо друго имаше ли? Да не кажа какво каза свидетелката, отговори. Не може да има въпрос, нещо друго имаше ли, хайде да не казвам, че да се сети сигурно и затова е и зададен този въпрос. Моля, да отклоните така зададения въпрос!

Адвокат Анадолска: Господин Председател, да – нещо друго имаше ли? Ако беше само дотам, наистина не представлява въпрос,  но ако прокурор Якимова ме беше оставила да довърша въпроса, сигурно нямаше да звучи така безумно. Исках да попитам, нещо друго имаше ли в разпита, различно от това, което ви разпитва прокуратурата и съда днес?

Свидетел Койкова: Да.

 Имаше неща, които те ми четяха от нещо си и твърдяха, че съм го казала и аз твърдях, че не е така, но не ме отразяваха. Те просто говореха, че трябва това да кажа, да си събера, даже имам един документ, от който да си припомня какво съм казала предния път.

Адвокат Анадолска: Моля, да задължите свидетелката да ви покаже този документ, ако той е в нея!

Свидетел Койкова: В мен е документа.

СЪДЪТ: Становище по това искане?

Прокурор Якимова: Изключително неоснователно. Първо, разпитва се по друго дело, в друг съдебен район и дотолкова, доколкото аз влязох днес в процеса по-късно и разбрах от моите колеги, че такава била процедурата и по другите свидетели, моето становище по принцип е, че по други дела, по други обстоятелства, няма как по други досъдебни производства няма как да бъдат питани свидетелите и затова не вземах отношение, защото разбрах, че процедурата до обяд е била такава, но моето принципно и конкретно сега становище е, че няма как да бъдат питани лицата, по други неотносими към делото досъдебни производства, които не са предмет на разглеждане в настоящия процес.

Прокурор Георгиева: Да допълня, още повече, във вчерашно заседание беше коментиран и поставен на обсъждане въпроса за следствената тайна и  с определението си съдът се позова именно на тези обстоятелства.

Адвокат Анадолска: Господин Председател, ако свидетелката е разпитвана в друго досъдебно производство, нали не допускате, че разследващия орган и е дал препис от протокола по другото досъдебно производство? Ако, документа, който е даден на свидетелката, затова ви моля да я задължите да ви го покаже това единствено може да бъде свързано  с нашето дело, с протокол от досъдебното производство по делото, което се разглежда във Вашия съд, защото естествено, няма разследващ орган, който да даде препис от протокола на свидетел разпитван в досъдебно неприключило производство. Звучи несериозно, че ще и дадат такъв протокол.

Адвокат Георгиев: Господин Председател, твърденията, че има друго досъдебно производство са меко казано странни и голословни. Не знам откъде и как прокуратурата е получила тази информация, след като никой тази заран, влизайки в тази зала не знаеше, че трима свидетели един след друг, ще заявят, че са викани в полицейско управление по повод на днешните им показания. Аз съм убеден, че това не може да бъде по друго досъдебно производство. Значи, това първото. По отношение на това какъв документ притежава свидетелката е от изключителна важност, защото прокуратурата сама се позовава и заявява следствена тайна по друго досъдебно производство. Значи, ако свидетелката притежава документ от такова друго досъдебно производство, то следствената тайна е разкрита пред нея. Ако следствената тайна е разкрита пред нея, какво пречи съда да се запознае с това доказателство и да го приеме потенциално? Ние считаме, че вие следва да допуснете това като момент, в който ще покажете, че събирате доказателства еднакво относими и към доказване на вина и към оневиняване на подсъдимите.

Прокурор Якимова: Само, ако ми позволите, тъй като пропуснах. По отношение свидетеля Божан Минчев, ние поискахме да приобщите бележките, които бяха относими по наше мнение. Вие, с определение отказахте, защото това са документи, които са собственост на свидетеля и не ги приобщихте и правилно не ги приобщихте.

СЪДЪТ: Тишина в залата!

Прокурор Якимова: На същата плоскост стои въпроса и с този друг документ, който в момента се иска. Касае се действително за друго досъдебно производство. На мен ми стана интересно, разбрах от колегите ми, че въпросът, че били викани в полицията, че били разпитвани тези свидетели, се е поставил от защитата. Аз пък, ще запитам от своя страна откъде защитата знае, че тези лица предварително, преди да е имало разпит на тия свидетели, че тези лица са били викани и разпитвани, тоест защитата изначално, преди да започне съдебното заседание е узнал от тези свидетели.

В залата се чуват неодобрителни възклицания.

СЪДЪТ към присъстващите: Следващия път, когато някой си позволи да прекъсне някого, ще приема, че се нарушава реда в залата и ще бъде отстранен от залата на всеки ще бъде дадена думата за изкаване.

Прокурор Якимова: На мен ми е служебно известно – да, че има друго досъдебно производство. Служебно ми е известно, но на тях, откъде им е известно, аз мога само да предполагам, на защитата.

 Подсъдим Стоянов: Уважаеми, господин съдия, ще ви помоля да прекъсвате прокурор Якимова, когато се изказва неподготвена. Ние днес научихме от свидетелите тука, че са били викани в полицията и аз мислех, както много пъти ме прекъсвахте мене, така ще прекъснете и нея да и обясните, че сме научили от свидетелите, че са викани. Ние не знаехме, че са викани от полицията. Още повече, в днешно съдебно заседание, свидетелката току-що ви заяви, пред вас, пред нас, пред всички, че са и написани факти и обстоятелства, които да си припомня свързани по това дело.

 Относно бележкте на свидетеля Божан Минчев, неговите бележки бяха свързани единствено и само с телефоните на госпожа там неговата работодателка и телефона, който е имал на Боян, които той ги е съобщил предварително и те са в протоколите за разпит в досъдебно производство, и там ги имаше тези неща. Единствено нали, тогава не разрешихте. В момента се касае абсолютно за различен казус и прокуратурата ви насочва в грешна посока и ви подвежда с нейното становище за това да не допуснете това нещо. За нас също представлява голям интерес и смятаме, че ще се нарушат правата ни, след като свидетелят заяви, че са и внушавани да лъжесвидетелства пред Вас, господин съдия, пред българския съд. Моля, да проверим тези неща. Още повече, аз останах огорчен, защото това е една болна жена с операции и от страна на прокуратурата, когато тя разказваше колко операции, колко е болна и пред целия натиск, те се смееха, господин съдия. Аз съм озадачен, най-малкото.

Адвокат Георгиев: Аз го подкрепям и ще Ви помоля в този аспект да го допуснете като дадете възможност на свидетелката впоследствие да обясни какво е казано за този документ

Адвокат Григоров: Господин Председател, искането на колежката е абсолютно основателно. Не може да става въпрос за друго досъдебно производство. То впрочем това досъдебно производство е приключило, тъй като вече сме в съдебна фаза, но не може да става въпрос за нещо, което е извън това дело. Става въпрос за това дело, иначе не би се вършило всичко това в навечерието на техния разпит. Свидетелката каза нещо повече. В 10 часа вечерта обикалят из Лясковец и я търсят с джипове. Лясковец е малко селище, в което някой от полицията да го търсят с джипове през нощта, създава определени впечатления. Няма никакво съмнение, че това, което е извършено разпит ли е било, някакъв вид манипулация ли е било, впрочем то няма какво друго да бъде освен някакъв вид манипулация е извършено именно с цел определяне на техните днешни показания и ако тя има такъв документ в себе си е редно да го представи, да видим за какво става въпрос. Така, че напълно подкрепям искането на колежката Анадолска.

Адвокат Дочев: Уважаеми, съдии, съдебни заседатели. Също подкрепям колежката Анадолска в нейното искане. Същото е основателно с оглед твърденията на свидетелката изнесени пред Вас и Ви моля, да не се поддавате на прекомерно, как, да не попадам в хипотезата на чл. 266, но на неоснователните твърдения на прокуратурата, че има някакви нови процедури, при които свидетели, които се призовават за разпит в съдебна фаза, биват разпитвани ден преди това, поради това по някакви други досъдебни производства. Най-малкото подценяват Вашата интелигентност, а и моята, а аз от това се чувствам леко засегнат. Ето защо, ако за прокуратурата е служебно известен факт, че има някакво друго досъдебно производство, то за Вас това не би могъл да бъде известен служебно факт. Вие можете да го проверите единствено ако поискате и задължите свидетелката да Ви представи това, с което разполага.

Адвокат Иванов: Подкрепям колегата Анадолска.

Адвокат Камбурова: Подкрепям становището на колегата Анадолска и останалите.

….Във връзка с депозираното искане от адвокат Анадолска, свидетеля Койкова да представи на съда за констатация притежаван от нея документ, за който свидетелят твърди, че и е даден на 5 март 2012 година от орган на МВР,  съдът намира това искане, че по същество е искане съдът да извърши разследване на разследването по друго досъдебно производство.

От друга страна, съдът намира, че действително в правомощията на настоящия състав на съда, а и по принцип в правомощията на съда, визирани в НПК, не попада извършване на разследване на разследването по друго досъдебно производство, а както на страните и на съда е известно, по настоящото наказателно производство досъдебното производство е приключило. Делото е внесено с обвинителен акт и по същото е образувано НОХД № 303 от 2011 година на Шуменския Окръжен съд, което се разглежда в настоящия процес.

От трета страна, съдът намира, че с оглед проверката на настоящия етап от настоящото производство на показанията на този свидетел, съдът ще трябва да изиска от свидетеля Мария Койкова да представи документа, за който твърди, че и е предоставен на 5 март 2012 година, още повече, че по настоящото дело в том 1 от съдебното производство, на листи от 179 до 182 е приложено Постановление от 17.05.2011 година на Окръжна прокуратура – Шумен, по силата на което Постановление от материалите по досъдебно производство № 154/2009 г. по описа на ОДМВР гр. Шумен са отделени материали, касаещи друго деяние квалифицирано по друг състав извън тези, по които подсъдимите са предадени на съд по настоящото дело и по така отделените материали е образувано друго досъдебно производство. Видно от диспозитива на това Постановление, от материалите по досъдебно производство № 154/2009 година по описа на ОДМВР гр. Шумен, са отделени чрез изготвяне на заверени преписи на следните документи, като в Постановлението са посочени показания на свидетел, които са изброени, включително и свидетеля Мария Анастасова Койкова, както и редица други свидетели, а и други материали от това досъдебно производство.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

УКАЗВА на свидетеля МАРИЯ КОЙКОВА ДА ПРЕДСТАВИ НА СЪДА ЗА КОНСТАТАЦИЯ притежавания по нейно твърдение документ, който и е бил предоставен от орган на МВР на дата 5 март 2012 година.

СЪДЪТ към свидетел Койкова: Представете на съда този документ, за който твърдите, че го притежавате!

 Свидетел Койкова: Имаше още един лист отпред само, че го скъсаха, защото бяха объркали името. Пишеше Красимир Пантелеев пък с моите данни, защото и Красимир получи същия документ и си го прибра в джоба. Този документ трябва да го върна в четвъртък.

Във връзка с представените от свидетеля Мария Койкова листи, съдът констатира, че същите представляват изписан с техническо средство текст, като листите са формат А4, които са два броя и текста на първия лист започва с думите: “Мисля, че беше през 2000 година..”, завършва с думата: “… решихме”. Вторият лист е изписан до средата. Започва с думите: “С мъжа ми да изтеглим заем…” и завършва: “Живея в с. Миндя”.

Съдът намира, че ще следва така представените два броя листи, за които съдът току-що направи констатация, да бъдат приети като доказателства по делото, с оглед преценка на съответния етап на доказателствената стойност на показанията на свидетеля Мария Койкова.

Адвокат Анадолска: Разбрах, господин Председател. Няма да задавам поне аз въпроси в тази насока. Имам само един, единствен въпрос във връзка с приетите от Вас бели листа изписани с техническо средство. Какво ви обясниха в полицията и кой ви ги даде и какво ви обясни този, който ви даде тези бели листа изписани?

Свидетел Койкова: Не беше в полицията. В кметството в с. Миндя, в стаята на секретарката. Бяха четирима човека. Единия стоеше отвън. Другите разпитваха и понеже не си спомнях много неща, от което определено ги бях вбесила и нервничеха, накрая ми дадоха този лист да си поприпомня, но с условието да ги върна в четвъртък и да си имаме доверие. Доверие евентуално да не ги загубя сигурно или де да знам за какво. Какво доверие да им имам, аз им нямам, те ми нямат, няма логика в цялата работа, но взех листите и прочетох част от тях във влака, което ме шокира, последното писане и разбрах, че всичко там, каквото пише там нататък не можах, отгоре не съм чела изобщо. Но последните неща, които прочетох, просто бях възмутена.

Адвокат Анадолска: Да. Не разбрах само, какво да си припомни?

Свидетел Койкова: Нещо, което трябва да кажа.

Адвокат Анадолска: Къде?

Свидетел Койкова: В съда.

Адвокат Анадолска: Нямам повече въпроси.

Свидетел Койкова: Но от последното, което четох това не бяха мои думи. Те ме провокираха така и те ме питаха за този Красимир, а там пише, че аз съм казала: “Краси, незнам си какво и незнам си що”. И първото разпитване беше така и вчерашното, а пък другите дето ще ги разпитват в четвъртък, пък незнам те как ще са, и на Красимир въпросите, също му дадоха такъв лист, защото и той не си спомня. Само, че той ще го върне, защото в петък ще дойде, на 9-ти на дело ли, или не знам и аз на какво сме тука. Само, че той ще го върне, пък аз трябва да го върна щото пък може да кажат пък що не съм го върнала. Де да знам.

…Адвокат Георгиев: Да имам. Легитимираха ли ви се лицата, които ви връчиха документа, който прие съда? Ако са се легитимирали къде работят и можете ли да посочите техни имена?

Свидетел Койкова: Да, но този път не са се легимитирали. Казаха: „Ти нали ни познаваш?” Единиях се казва Боян Радев – Софиянец е и другите бяха от Велико Търново, едно момиче и две други момчета, някакви адвокати ли, незнам.

…Прокурор Петрова: Имаме въпроси. Спомняте ли си първия път, когато

ви разпитваха по това дело не говоря за вчера, когато са ви разпитвали, вие плакахте ли пред хората, които ви разпитваха?

Свидетел Койкова: Да, разбира се, защото ме разстроиха.

Прокурор Петрова: Кой ви разстрои?

Свидетел Койкова: Всичките, които бяха пет или шест човека.

Прокурор Петрова: С какво ви разстроиха?

Свидетел Койкова: С това, което като говорих, не искаха да го приемат. Те искаха да ме изкарат, че лъжа. Даже имаше един и тук го видях в съда – мъж, явно е от Шумен, беше на една машинка да пише и вика: „Ти какво искаш, да те подведа под отговорност за възпрепятстване на следствие ли? Стига си лъгала”

и ми извадиха едни документи, които естествено аз не чета  свидетели, които давали показания, кой къде ме видял, къде какво съм носила, неща, от които е нормално да се разрева, да плача и да бъда притеснена.

Прокурор Петрова: А вие какво им говорихте там тогава, на тези няколко души?

Свидетел Койкова: Питаха ме дали познавам господин Вълев, обясних, че познавам господин Вълев като един добър бизнесмен, в тази насока. Те ми се скараха и ми казаха, че съм го направила ангел.

Прокурор Петрова: Тогава по време на разпита, преди или след разпита показала ли сте рани по вас от това, което сте преживяла?

Свидетел Койкова: Да, мога да ви ги покажа и на вас и им казах, да не ме тревожат, защото сутринта, предния ден бях излязла от болницата и не беше човешко да ме подлагат на някакви просташки питания, които не се съгласяха с това, което им говоря, а си говореха някой си кой бил писал нещо за мен и бил казал, че той знае.

 Никой не знае по-добре от мен, госпожо Прокурор, както и вие. Аз знам най-добре. Взех пет хиляди лева, пет върнах. Ако има някакъв проблем защо не ми е взел лихви, господин Вълев да стане най-накрая и да каже защо не ми е взел лихви!

СЪДЪТ към свидетеля Койкова: Свидетелят, малко по-спокойно! Други въпроси ще има ли?

Свидетел Койкова: Ами, мислите ли при четири часа вече разпит ще бъда спокойна?

СЪДЪТ към свидетел Койкова: Разбрах ви, дадохме прекъсване именно в тази връзка.

Свидетел Койкова: Благодаря.

Прокурор Петрова: Вие давала ли сте интервюта за медиите, вестниците във връзка с разпита? За вестник „24 часа” дава ли сте?

Свидетел Койкова: Никога. Нека да дойде някой да каже, че съм дала изявление. Никой не ме е и търсил.

Красимир каза, че информацията е изялзла от тук, от Шумен. Някаква прокурорка пък аз да ви кажа постоянно му се обажда и дава информации.

Прокурор Петрова: Кой е този Красимир?

Свидетел Койкова: Ами тоя дето ще дойде на девети с другия лист, дето му дадоха да си припомни.

Прокурор Петрова: Коя е тази прокурорка?

Свидетел Койкова: Не я знам съдийка ли е, прокурорка ли е, Ася само знам, че се казва. Оттам-нататък нищо не знам. Ася ли е, мася ли е, не я знам.

В залата се чува смях.

СЪДЪТ: Тишина в залата!

Прокурор Петрова: Откъде, от кого знаете, госпожо?

Свидетел Койкова: От този, въпросния Красимир.

Прокурор Петрова: Какво ви каза този въпросния Красимир? Кога му се е обаждала?

Свидетел Койкова: Ами не знам. Обаждала му се е предния ден, че щял да бъде привикан.

Прокурор Петрова:  Кой предния ден?

Свидетел Койкова: На 6-ти, когато получихме призовките да идвам аз, той два дни преди туй имаше обаждане, че ще го викат да го разпитват пред прокурор, пред съдия и незнам. Той знаеше всичко преди аз да съм получила моята призовка.

СЪДЪТ към свидетел Койкова: За кой 6-ти става въпрос?

Свидетел Койкова: За този 6-ти, дето съм при вас в момента, за днес, а той знаеше преди да ми донесат на мен призовката. Сега не помня вече кога ми я донесоха.

Прокурор Петрова: И къде му се е обадила?

Свидетел Койкова: По телефона и в телефона му го има тоя номер, госпожо. Няма да ви лъжа. Не ме карайте сега да му звънна, да му поискам да ми даде телефона, да го излъжа и да му кажа, много съм на зор и търся тази дето му дава информация.

СЪДЪТ към свидетел Койкова: Свидетеля Койкова, успокойте се, отговаряйте на въпросите, които съдът е допуснал.

Свидетел Койкова: Ами стига са ме  провокирали и тормозили накрая.

СЪДЪТ към свидетел Койкова: Съдът решава кои въпроси да бъдат допуснати и кои да не бъдат допускани.

СЪДЪТ: Други въпроси ще има ли?

Прокурор Петрова: Да. Кога каза Красимир, кога ви сподели, че му се е обаждала прокурор с име Ася?

Свидетел Койкова: Че той винаги казва, че когато нещо предстои му се обаждат, че трябва да присъства, да ходи някъде.

Прокурор Петрова: Въпросът ми, госпожо е свързан с последния случай, за който говорите – за 6-ти? Кога ви каза Красимир на вас?

Свидетел Койкова: Предния ден.

Прокурор Петрова: Че му се е обадил или ви каза на вас предния ден?

Свидетел Койкова: Искам да ми кажете откога ми е призовката и ще ви кажа. В деня, в който получих призовката, той знаеше предния ден.

Прокурор Якимова: Моля, да укажете на свидетелката, да не отговаря по този начин така и да я предупредите, както предупреждавахте всички останали свидетели и спазваха реда в залата, а за някои бяха искани наказания и глоби от страна на защитата. В момента ни се кара свидетелката.

Свидетел Койкова: Извинявам се, за което. Не се карам.

…Подсъдим Стоянов: Правя искане и моля да се запише в протокола, че след като дадохте почивка и казахте, че прекъсваме заседанието и отбелязахте в протокола, че свидетелят плаче, чух, когато прокурор Петрова се обърна към нея с тон и каза: “Ти защо лъжеш?” Обърна се със заплашителен тон към нея. Просто да се отбележи в протокола.

…Подсъдим Стоянов: Аз, един допълнителен въпрос, ако разрешите.  Моля, ако съдът разреши, свидетелката да предостави номера, от който прокурор Ася е звъняла на този Красимир, ако има възможност да го предостави на мен лично, не на съда. Ако съда разреши.

В залата се чува смях.

СЪДЪТ: Тишина в залата!

Подсъдим Стоянов: Прокурор, съдия или адвокат, тя не уточни какво. Каза за някаква Ася, която и е звъняла от телефон във връзка с делото, във връзка с това да бъде предоставен на съда.

Свидетел Койкова: Сега, може ли да кажа нещо? Ето го номера.

 Afera.bg