Този път еврошамарът си е само за Борисов

България е първенец в Европа по неподчинение на съда в Страсбург, за което вината е изцяло на сегашното правителство.Премиера Бойко Борисов закон не го лови. Няма да повярвате, но точно правителството на Гражданите за европейско развитие на България (ГЕРБ) постави държавата на първо място в Европа по неподчинение на европейското правосъдие. Комитетът на министрите на Съвета на Европа за първи път разбули коя страна колко правна култура проявява и доколко уважава върховенството на закона.

По неизпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека България се класира трета с 9% участие в срамната класация. Пред нея застанаха Турция с 13% и Русия с 12%. Дипломати в Страсбург обаче веднага преизчислиха тези данни според броя на жителите във всяка държава и се оказа, че България е недостижим лидер, защото при 7.5 млн. жители (от 800 млн. в 47-те държави от Съвета на Европа) тя би трябвало да не надхвърля 0.9%, за да е на средното равнище в Европа, т.е. десет пъти по-малко. В действителност тя покрива „квотата“ на Турция, на която се „полагат“ 9% при 74 млн. души. Русия пък с нейните 143 млн. жители би могла да ползва „квота“ от близо 18% в общата бройка на неизпълнени решения.

Какво означават тези проценти?

В началото на годината съдът в Страсбург за първи път от създаването си през 1959 г. направи „вечна класация“ на държавите по брой на доказани нарушения на човешки права. България почти се изравни с Гърция на първо място по нарушения на всеки 1 млн. жители. Нашата страна обаче е под юрисдикцията на европейския съд от 1992 г., докато Гърция трупа „актив“ като негова учредителка още от 1959 г. Правителството на Борисов се отнесе равнодушно, защото делата в Страсбург обикновено се точат 5-6 години и се отнасят до нарушения, допуснати от предишни управници. Макар че ответници по тях винаги са настоящите правителства, на практика те могат да се разтоварят поне от политическа отговорност за констатираните нарушения на човешки права. Мантрата за лошата тройна коалиция и всички други преди сегашната власт върви като хармоничен съпровод на решенията на съда в Страсбург.
Когато една държава бъде осъдена, изпълнението на решението започва да се следи от Комитета на министрите, който е изпълнителният орган на Съвета на Европа. В него членуват външните министри на държавите от СЕ, а редовните му заседания протичат обикновено в състав от постоянните представители (посланиците), които са упълномощени да говорят от името на своите правителства (съответно на министрите). Срещите преминават при закрити врати, защото на тях се обсъжда поведението на действащите правителства, които трябва да привеждат в изпълнение решенията на съда, независимо че те самите нямат вина за конкретните нарушения. Обикновено става дума за плащане на обезщетения, за промени в законодателството и за създаване на органи, които да предотвратяват повторяемост на вече констатирани нарушения. Досега имаше съгласие между правителствата да не размахват публично мръсното си бельо, а взаимно и дискретно да се контролират дали изпълняват решенията на съда. Само че някои държави започнаха да злоупотребяват твърде безгрижно с общото търпение, а съдът изплака, че се задушава от повторяеми дела.

Комитетът на министрите реши през 2010 г. да въведе нова система на контрол,
която да поставя държавите рецидивисти под засилено наблюдение по казуси, за които е забелязана прекомерна повторяемост и по които бавят изпълнението на присъдите. Направена бе статистика за 2010 и 2011 г. и тази година системата бе задействана.

 Никой не се изненада, че България веднага скочи на първото място. Тъй като става дума само за години, през които е управлявало правителството на ГЕРБ, позорната „заслуга“ е изцяло на премиера Борисов.

Още от първите дни на управлението си той наложи маниер държавата да не плаща задълженията си, а да ги бави и дори да им търси частично опрощаване. Първи потърпевши бяха частните фирми, които бяха изнудвани да се откажат от част от вземанията си, полагащи им се за вече извършена работа по държавни поръчки. Резултатът бе верижна реакция на вътрешна задлъжнялост, която спъва нормалните разплащания в държавата и до днес. Това обаче си е чисто национален проблем, който не интересува другите страни в Европа. Борисов, който не крие самочувствието си да се дава за пример на останалите европейци, приложи същия номер и спрямо решенията на съда в Страсбург, смятайки, че това си е вътрешна работа, защото става дума за обезщетения на български граждани. Плащанията започнаха да намаляват, въпреки че броят на присъдите расте. Миналата година имаше спад с 300 000 евро (от 1 032 000 евро на 731 000 евро) при увеличение на висящите за изпълнение присъди от 302 на 344. Некоректното поведение на България бе критикувано на много заседания на Комитета на министрите, но подобрение не настъпи.

Жертвите на държавния произвол се оказаха направо мъченици в името на европейското право,

защото първо е трябвало да изтърпят погазването на основните им права, уж гарантирани от европейска конвенция, след това да изкачат напразно всички стъпала на българската съдебна Голгота, сетне да се борят за европейска закрила в Страсбург, а накрая да се сблъскат със същото безчовечие на собствената си държава, отказваща да ги обезщети въпреки доказаните й нарушения. Комитетът на министрите на СЕ се убеди, че няма смисъл повече да мълчи, и възприе стратегия на публичност. По този начин той викна цялата европейска общественост да го подкрепи за натиск върху държавите с хулиганско поведение спрямо общия правов ред.
Неподчинението на международен съд е висша проява на неуважение на върховенството на закона. България е под наблюдение едновременно и в Съвета на Европа, и в Европейския съюз заради зле работещата си съдебна система и заради ширещата се организирана престъпност и корупция на високо равнище. От гръмогласните критики обаче слухът й сякаш отслабна и нейните европейски партньори вече се виждат в чудо как да й обяснят, че не се вписва в тяхната среда. Премиерът Борисов, който се представяше за ново лице на България след европейските провали на тройната коалиция („на тях им спряха фондовете, на мен ми ги пуснаха“), вероятно ще забие държавата в още по-глуха линия, когато през юли излезе обобщаващият доклад на Европейската комисия за петте години от приемането й в ЕС. Демонстративното нежелание да се подчинява на каквито и да е правила ще означава, че европейските институции ще бъдат принудени да изобретят специално за нея нови инструменти за въздействие – такива инструменти, които да отиват на политически бабаити. Борисов трябва да разбере, че всяка европейска критика занапред към България ще е лично за него.

Светослав Терзиев

В. Сега
Колаж Владимир Дойчинов