Кой дърпа конците зад “Опасните новини”

От известно време в интернет пространството скандален интерес събуди анонимният сайт www.opasnite.net63.net В него няма отбелязани никакви координати на собствениците му, както и няма каквото и да е обозначение за принадлежност. Сайтът, който напомня повече на блог, публикува шокиращи материали, които също са анонимни и под тях няма обозначено авторство.

“Опасните новини” станаха популярни след като някои други сайтове, включително и afera.bg препечатаха техни статии.

Особено раздвижи медийната гилдия новините пуснати в “Опасните”, свързани с разместване във ВАЦ-овото пространство и по-специално с пикантни клюки от настоящата съдба на главните редактори на “24 часа” и “Труд” Венелина Гочева и Тошо Тошев.

За посветеното око правеше впечатление, че информацията, която се изнася в материалите очевидно е не само кухненска, но и събрана от източници, които са изключително вътре в нещата във ВАЦ-овата работилница.

Най-голямата мишена на www.opasnite.net63.net обаче безспорно е ДАНС и в частност фигурата на Алексей Петров.

В сайта, до този момент са публикувани пет материала посветени изцяло на Алексей Петров. В повечето останали статии името отново задължително фигурира. Списващите материалите сами поднесоха внушението, че след появата им в Интернет пространството, от ДАНС са предприели трескави разследвания за това кой стои зад сайта. И се похвалиха, че трудно някой можел да разбере това.

Публикациите, посветени на Алексей Петров обаче започват да стават подозрително начесто и безпристрастните наблюдатели на събитията коментират, че зад натрапчивата последователност в атаката единствено срещу Алексей Петров се крие нечия лична вендета.

“Ако аз бях на мястото на “опасните” и ако имах поставена цел да съсипя имиджа на някого, щях да действам по съвсем друг начин. Не толкова настоятелно и не така яростно – залп след залп, насочени единствено върху този, когото искам да унищожа. Щях да “размия” пространството със също толкова шокиращи материали, но за различни лица от властовата палитра, така че да не насочвам прекалено ярко вниманието към най-простичкия анализ – кои са враговете на Алексей Петров.”, коментира за afera.bg спецченге.

До този момент от всички скандални публикации в сайта пет са посветени на Алексей Петров. “Алексей Петров превзе ДАНС, заплашва с гей компромати Сергей Станишев и Петко Сертов” е едно от заглавията.

В последната статия “опасните” пишат, че “частно МВР с богат архив се подвизава в плувния комплекс „Спартак” в столичния твартал „Лозенец”. Не са подминати и журналистите, сред които тези от в. “Уикенд”, които били подложени на натиск да се извинят за публикация, според която Алексей Петров щял да убива Бойко Борисов.

Логичният анализ, който може да бъде направен засега върху поместените материали е, че в него поне засега няма публикувана остра дума към опозицията – в лицето на Костов и Волен Сидеров. Материали срещу Доган също лисват. За Бойко Борисов също не е поместен нито ред сериозна информация като се изключи връзките му с журналистки, което е обществена тайна в медийната гилдия от години. И това на никого не прави впечатление, освен търсеното положително внушение, че поне Бойко не е гей в тази държава.

Тогава кой стои зад “Опасните новини”?

Вариантът да са близки среди до Бойко Борисов не е изключен, въпреки че информации от типа, че приятелят му, президентът Георги Първанов е хванал трипер от 15-годишна ученичка някак скапва цялата логика. Освен, ако атаките срещу президента целят да отклонят вниманието от истинския автор на сайта.

Отношенията между Борисов и Алексей Петров не са блестящи и яростната атака срещу Петров, на места стигаща до истеричност, също може да се впише в стила на бившия пожарникар.

Според други анализатори зад сайта може да се крие и фигурата на Румен Петков и кръга му. Макар и парадоксално за някои, историята между ексвъртрешния министър и Петров остава да тъне в мистерия и не е историята на вярната клетва на едно мъжко приятелство.

Дали зад сайта стои ген. Атанасов, който е известен със склонността си към оповествяването на шумни компромати?

Преди години пак в интернет – пространството се бе появил един сайт, наречен “Криминален свят”, в който бяха публикувани много материали, които си бяха чисти извадки от полицейски разработки. Той също бе анонимен и тогава се говореше, че зад сайта стои сянката на ген. Атанасов и ченгета, свързани с ДСБ.

След време сайта остана, информационните масиви в него вече не могат да се четат, защото до тях няма достъп. По онова време именно “Криминален свят” нашумя с публикуването на скандален материал, свързан с досието на президента Петър Стоянов.

В публикациите в сайта “Опасните новини” личи, че зад тях се крият източници към които изтича информация от кухнята на случващото се и хора, които имат типична специнформация. В някои материали обаче е крещящо несмасленото вплитане на евтина, жълта и не съвсем сигурна информация, което или е направено очевадно показно и нескопосано, или е пиниз, който трябва да отклони вниманието. А може пък и просто това да е нивото на писане на авторите.

Анонимността на сайта говори и за това, че някой изключително много се пази от това да бъде разкрит като автор. В същото време много му се иска това, което пише да стигне до повече хора.

В журналистическата колегия се спрягат и няколко имена на журналисти, които се търсят като автори на сайта www.opasnite.net63.net

Безспорно е обаче, че зад тях стоят хора, които имат достъп до кухнята на властовата действителност.

Анонимността обаче може и да изиграе лоша услуга на онези, които са си поставили за цел да стрелят по определени подбрани мишени. Защото ако имаш данните, за които пишеш и в крайна сметка си сигурен в тях, далеч по-внушително е да застанеш зад тях с името си.

Анонимността на “опасните новини” може да се слее с безкрайната на места инфантилна анонимност и на коментарите, които се пишат в интернет-форумите и дори и това, което пише да е истина, то остава неглижирано, защото нямаш куража да си напишеш името.

Няма как да се премълчи и факта, че интереса към подобни информации е голям и поради тоталната цензура, която цари в тиражните вестникарски и електронни медии.

Народът наистина е зажаднял за истината. Обаче тя става винаги подозрителна, когато под нея не стои името автора, който я изнася, и когато удря само по едни и същи мишени.

Всъщност, нека да изчакаме и да видим кой никога няма да бъде ударен от “опасните новини”, или просто ще бъде “боцнат” с карфица.

Тогава любопитството на всички онези, които се питат кой стои зад “опасните” може и да бъде задоволено.

Марин Николаев