Спасителят Цвъцко дебне отвсякъде

Дор появи се линейка, наш Цуцко я беше оправил,кръвопреливане пряко през крив макарон бе извършил, после я беше обучил на български думи свещени:
ГЕРБ, Цвъцко, Бойко Борисов, Станишчо и шменти-капели. Сетне там чудо се случи, невиждано в нашата ера: както береше душа и към Хадес бе тръгнала вече, скочи внезапно жената, готова дори да танцува,радостна и изцелена от мощната аура скрита,бликаща откъм челото на богоподобния Цвъцко.

Музо, възпей онзи славен и самоотвержен министър,

храбър и хитър владетел, от всички горещо обичан!

Него голямо и мало го знае и тачи всемерно,

с галено име Цвъцок го нарича с отрада велика,

още и Цвъцко, и Цуцко, Цвъ Цвъ и Цвинокио също,

ала министър Цветанов зове се той официално.

Него бат Бойко могъщи е турил да бъде пазвантин,

родния лош матриял да завръща във пътя с остена,

всеки катил, бабаит да поставя на място веднага,

като започнем със БАН и завършим накрай с Октопода.

Пратил го бе еднаж бате Бойко с нелека задача:

де що намери разбойник, злосторник или мека китка,

да ги разметка завчас, да пребори злодеите местни.

Дoйде, видя, па се втурна, такъв въртипух образува,

че земетръс бе отчетен и тук, и отвъд Океана.

Вдигна се облак голям, хоризонта замрежил с пушилка,

крясък разнесе се в миг, олелия до бога изви се,

докато Цвъцко велик там вилнееше като стихия.

Като се слегна прахта, страшна гледка разкри се тъдява:

беше пейзажът осеян с престъпници закоравели,

всички с пречупен гръбнак, чак додето окото ти вижда!

Цвъцко обаче не спря да се вихри дори за минута:

трупове час подир час неуморно копаеше с багер

и ги камареше редом досущ кат чували с картофи.

Тъй, обладани от страх, бяха всички бандюги пропели,

че и виенски кастрат с тях не можеше да се помери.

Както безбройни скорци или гарги излитат на ято

с крясъци грозни, когато съгледат нападащ ги ястреб,

тъй главорезите местни, изпечени гангстери страшни,

щъкаха вредом със плач и ридания жални до Бога,

за да разкажат на Цуцко и своето майчино мляко.

След като ред въдвори и постави на място нещата,

лошите трепа кат пилци, мнозина в дранголника прати,

възнагради пък добрите с концертче на Веско Маринов,

тръгна обратно Цветанов за среща със бате ни Бойко.

Както ята многобройни на някои прелетни птици,

жерави, гъски или дългошиести лебеди бели,

хвъркат насам и натам, с крилете си радостно пляскат,

тъй мерцедесите черни ведно с беемвета подвижни

устремно всинца летяха, макар да не бе магистрала.

Беше кортежа набримчил наш Цуцко по път междуселски,

както това подобава на всеки изискан държавник,

и в Симеоново влезе, развъдник на славни герои.

Ала спирачки набиха тук в миг лимузините мощни,

ПТП грозно, зловещо се беше изпречило тамо:

Млада жена със акцент чуждоземен простенваше жално,

гътната от МПС, а паважът облян бе във кърви.

Скочи Цвъцока тогаз във движение от мерцедеса,

с тичане стигна голямо до таз колесница злокобна,

дето стоварила бе свойта тежест огромна и сляпа

върху жената нещастна, дошла отдалече тъдява,

от Оклахома или от Арканзас, или пък от Канзас.

Цвъцко със мощ исполинска повдигна веднага колата,

сетне я в миг прекатури, обърна я с трясък на покрив,

бързо уста във уста й изкуствено дишане стори.

Бе й душата поела към царството мрачно на Хадес,

ала я Цвъцко възвърна към светлия лик на живота.

После я в миг интубира – да диша с дробове дълбоко,

но забеляза кръвта, дето буйно шуртеше на воля.

Скочи и мигом съблече си скъпата маркова риза,

с рязък замах я раздра и превърза кървящата рана.

Бързо се тя напои със течащите алени кърви,

ала остана Tzv Tzv, монограмът от бледа коприна,

стилно извезан с игла от съпругата вярна на Цвъцко,

там да блести и сияе, героя да ознаменува.

Сетне сърдечен масаж се зае да й прави чевръсто,

Викайки силно за помощ мъжагите си от кортежа,

ала трепереха всинца, досущ трепетлики възнежни,

дружно припадаха там, а след туй се свестяваха вкупом.

Дор появи се линейка, наш Цуцко я беше оправил,

кръвопреливане пряко през крив макарон бе извършил,

после я беше обучил на български думи свещени:

ГЕРБ, Цвъцко, Бойко Борисов, Станишчо и шменти-капели.

Сетне там чудо се случи, невиждано в нашата ера:

както береше душа и към Хадес бе тръгнала вече,

скочи внезапно жената, готова дори да танцува,

радостна и изцелена от мощната аура скрита,

бликаща откъм челото на богоподобния Цвъцко.

Туй не случайно се случи във Светлата седмица славна:

щото показва това, че дошъл е тук нов наш Спасител.

 Туткалчев

В. Сега