Николай Марков заформи нова „поръчкова интрига”
Бившият офицер от НСО, Николай Марков, заформи нова остра интрига между Георги Първанов и Бойко Борисов. (Дали Цветан Цветанов не се наслаждава отстрани..?) Ексгардът стори това в студио на Нова тв. Марков прочете абзац от култовото фентъзи на Джордж Р.Р. Мартин – „Игра на тронове”. „Когато издаваш присъда, трябва да си готов да размахаш и меча.” Марков заяви, че посланието е към премиера Бойко Борисов. „Той ще разбере, той знае…” беше повече от интригантско послание. Пласирането на пароли от екрана е като даване на сигнал, че близо е времето, ето идва часът на Поръчката.
Горкият Борисов – наше смирение му въвира в очи „Хората на ЦРУ”, Марков го вкарва в интрига с „Игра на тронове”, а премиерът като слънце уж бил чел само „Винету”. Специално за „троновете” Б.Б. може да се обърне за консултация към приятелката си Цветелина Бориславова, тя е ценител и познавач на жанра. Нали успя да го пласира край Трона и да го задържи там след взрива на 18 април 2003 г. на „Цариградско шосе”, когато бяха изкарани едни снимки от една яхта в Монако. Редна сладурски лаф Цвети със Симеон на 1 май с.г. в Ковачевица и Би Би оцеля. Но сега Б.Б. е на Трона…
„Лиричната душа” Николай Марков отдавна атакува Георги Първанов. Изваждането отново на публичния разстрел на Емил Кюлев, нарочен като изключително приближен до Георги Първанов, е предизвикателство към компетентните органи. Внушенията на Н.М. са опасно предизвикателство към Владетеля на Железния Трон. Той трябвало да има смелост да погледне в очите осъдения, а не само да праща палачите си. Ако не можел да го погледне в очите, това може би означавало, че осъденият не заслужава да умре (пласмент за един разузнавач и една контраразведка). Притчата Маркова вещае „чуждо изпълнение”. В раздувките на Н.М. няма екзекутивност. Провокацията не е точно и само към Б.Б. и Г.П. Но след като Марков редна, че не се страхува за живота си, Г.П. трябва непрестанно да се моли нищо да не му се случи. Иначе Г.П. гори. На този огън го насадиха бивши негови довереници. Тези коварни приспешници вече са се вживели в своя игра. Трончета им се привиждат…
Зад кадър се вихри „играта на троловете” – тези малки червени злосторници, които са разкрачени между Първанов и Станишев. Те се крият зад широкия гръб на Железния Крал, опитващ се да го играйка „забавляващ се”. В същото време се готви да избълва поредната порция „инкяр” – „На един владетел никога не липсват законни причини, за да прикрие нарушеното обещание.”. Първанов ще отввръща постоянно – „Някой много се страхува от мен!”. Всъщност Георги Първанов В МОМЕНТА (!) е по-зле от 20 ноември 1998 г., когато един всекидневник изтипоса на първа страница хедлайн, че БСП няма парички да си плаща парното на „Позитано” 20. През този ден Г.П. беше пребледнял край Петър Дертлиев на форума на БСДП. В събота и неделя не беше по-добре – разколебан и притеснен изглеждаше. И толкова сам – единствено Румен Петков застана до него. На Г.П. му се наложи да излезе на улицата, след като Сергей Станишев събра повече „верни делегати”. (Поне така внушава „забавляващият се” Борисов, но това ще се разбере на конгреса на Преврата – 19 и 20 май…) Бившият президент иска да влезе в ролята на силния лидер, който може да възроди БСП и да я върне на власт, водач, който може да преметне Железния Крал и да стане премиер. Докато Първанов се мотае по улиците, дипли подписки и го играе червен трибун, срещу него пак изкараха бивш служител на НСО, който да доналее масло в тигана на „яневизацията”.
И като се почна – „лиричната душа” мечтаела най-сетне страната му да бъде прочистена от „комунистическите престъпници”. Странен патос почти 23 години след 10 ноември, девет години подир влизането в НАТО и пет след приемането на България в ЕС. Площадното разголване на една „лирична душа” не струва грош пара, ако не е поне малко откровена пред Огледалото – емисарите на западняците толерират наследниците на „комунистическите престъпници”. Нещо повече. Като лъстиви гювендии се сучат около тях, когато са на власт. Сергей Станишев по никой начин не е „комунистически престъпник” – нима Джордж Буш-джуниър не му пожела в София да бъде „Мистър Клийн”. Очевидно Н.М. иска да внуши, че „комунистическите престъпници” ще бъдат прочистени, ако техният Патрон бъде намачкан. Това са приказки за детската ясла. Нима Иван Костов първо не намачка Г.П, за да прогърми преди конгреса на БСП през май 1998 г., че точно той е „неговият кандидат”. От Командира Макиавели не стана, но сега пък Бойко Борисов влиза в ролята на кардинал Мазарини. „Бойко” има повече шанс за успех, тъй като залага и на двете кончета. И още – подобно на Мазарини вкарва и „ресурс” в Играта. За разлика от Големия Свидливец (Иван Костов), който се правеше, че се е хванал за Шлифера.
Николай Марков приглася на Яне Янев. В същата телевизия. Вечерта Янев помпи яко – „яневизация” означавала „дегоцевизация и декриминализация”, а сутринта Н.М. надува същата свирка: страната трябвало да се прочисти от „комунистическите престъпници”. Голям смях. Откъде ще бъдат прочистени „комунистическите престъпници”. Да не би те да печелят търговете за магистралите, да не би те да перат мангизи чрез молове и нечисти транзакции, да не би само техни патрони да са се облажили с терени край морето. (Царски терени лапнаха наистина „гоцевисти” и „симеоновисти” край Аврен, Варненско…). Николай Марков е прав да не се страхува за живота си – „комунистическите престъпници” нищо не могат да му сторят. Повечето отдавна са в гробовете. Другите нагъват сух хляб и мляко. Н.М. разду само за мъртъв „олигарх” – за Емил Кюлев. И думичка не обели за актуалните „олигарси”, които изцеждат икономиката, кръжейки около „Бойко”. Преди бяха край Г.П. И пак ще бъдат, ако успеят да го инсталират във властта. Ако го направят премиер, окото им няма да мигне да предадат Железния Крал. В „играта на троновете” милост няма. Георги Първанов може да изглежда разколебан в момента, но няма да се откаже лесно. Даже и да загуби на конгреса. Той може да чака още един мандат, но целта му е ясна – да свали Железния Крал от Трона, докато той „решава” дали да го погледне в очите в Часа на Меча.
Колкото до онези „свободолюбиви диваци” отвъд Ледения Вал в „Игра на тронове”, те са абсолютно фентъзи. В страната на наследниците на „комунистическите престъпници” вегетират обусловени същества. Тези създания не стават за битка. Затова им хвърлят димки. По тази причина върлуват онези злосторници в „играта на троловете” в Задкулисието. Всъщност Задкулисието съществува и преуспява, защото никой не излиза на Улицата, за да помете „троновете”. И сетне гласува за поредния „спасител”. Изреждането продължава. В антракта обусловените могат да се насладят на малко задкулисно „фентъзи” – отворковците вече си разменят посланията в тв студиата, а съществата са в ролята на фон. Водещият беше напълно прав – и други освен Бойко Борисов гледат телевизия. Може и да гледат. Но на такъв народ, такива „държавници” – „Добър вечер, Енвер Ходжа”. Този виц от времето на Т.Ж. казва всичко, когато „играта на тронове” се води от бивши негови охранители или „секретни сътрудници” на неговата ДС. В понеделник сутринта в студио на Нова тв бившият охранител от НСО не се посвени да възроди духа на Енвер Ходжа – „Добро утро, „Бойко”” се криеше зад пласираната парола с онзи абзац от „Игра на тронове”. Апропо. Алексей Петров-Трактора на това място дали не си е хапел устните – „Аман от този Бойко, аз имам рожден ден, а те на него правят метани в телевизията.”.